на Ивита Мирианова
Измамиха ни, че живеем добре!
А преживяхме миражна епоха,
че човек накъдето и да се взре,
е загубил към ближния посока! ...

Когато са високи очакванията, оттам стават и яростни разочарованията. Но аз насърчавам! Насърчавам да се борим, да не се отказваме, да не отстъпваме, а да вярваме. Често хората ми казват, че съм безнадежден "оптимист", и когато го чуя, ми става едно самотно, тъжно... аз не виждам нещата така. Аз про ...

Заших си сърцето
/Свидна/
За сълзите кладенец дълго копах,
в черния край на земята,
с шепи събирах от сивия прах, ...

Жажда за Приятелска прегръдка!
Благословия е да прегърнеш от Бг един твой Приятел,
Но срещите стават, когато реши.. "Горният Заседател"?
Какво ли НЕ съм минал, но не съм останал безразличен,
Непослушник съм, да се противопоставям съм отличен! ...

Някои хора са самокритични, други – само критични!
И едните, и другите... са полезна тор за Земята.

Отдавна корабът ми плава
в живота – моят океан.
Не е загърнат той от слава,
но аз съм негов капитан.
Във дни прекрасни и без облак ...

ОБУЧЕНИЕТО В ОСНОВНИТЕ И СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА
Най-трудната задача, с която човек трябва да се справи, е да живее и оцелява в този объркан, изпълнен с болести, страх и безразличие, свят.
Всъщност грипните пандемии застрашават човечеството от векове.
Всеизвестно е обаче, че всяка бо ...

В кутията си пощенска поглежда
сърцето ми... уви, е празна тя.
И то не стихва, има все надежда,
че утре ще е пълна с красота.
Поредното ти писъмце очаква ...

Понеже все се бием по гърдите,
особено след втората ракия,
не мога простичко да не попитам,
докле, народе все ще вярваш в тия?
В най-черен ден на леден февруари, ...

Ти си като звезда
на която тръгвам по следата
единствената спирка в душата ми
в теб е слънцето на всички сезони
есента е цветна като пролет ...

Мале, малеее, не е за вярване, толкова грижи и усърдие хвърлям, а никой в къщи не ми обръща внимание. Сутрин ставам. Правя им закуска, хапнем, пийнем, кой тръгне на работа кой на училище, аз с парцала и гъбата – мий чинии, чисти маса, чисти прозорци, чисти къща. После правя списък с покупки и хайде ...

Затвор за светлина...
си ти,
остатък туптяща тишина,
белегът копнеж...
за край, ...

Няма нужда да идваш в дома ми по здрач,
не бери синеоките ружи,
по килима останал след ланшния сняг
още чувам как обич се губи.
Не е приказно лято, ни трендафил в розе, ...

Чудото е навсякъде
около нас.
Не ни трябва даже
компас.
Чудото за някои ...

Трудът краси човека,
развивал го е с векове.
Тежък е пътят към успеха,
но са приятни неговите плодове.
Че с труд постига се всичко. ...

В новини до гуша,
от лъжлива каша,
как да се промуша,
мога ли да кажа.
Истините плачат ...

Слънцето припича силно,
над тревата - мараня,
протяга се лъвицата лениво
и облизва своите деца.
До вчера мляко сте бозали, ...

Искам само с някого да помълча...
Да срещам поглед, който ме поглъща -
щастлив, като на славей песента,
като завръщане във родна къща...
Окрилен, да чувствам нежната наслада, ...

В таз пост-модерна Интернет-ера
стана Светът една далавера.

Зимата навличаше поляните със сезонното си одеяло и беше накичила ледени висулки по прозорците ни, а самите стъкла бяха облечени в скреж. Неделя сутринта ме посрещна със светлина. Станах, оправих леглото и се затътрих заспало към кухнята, сипах си кафе и седнах на един стол до прозорците, гледайки к ...

Като сън тя навести ме,
като сън от мен отлетя
с целувки топли и нежни дари ме
в прегръдките нейни аз бях у дома.
Очите ѝ, Господи, тези очи, ...

Съвременнико мой, изнежен,
в кумир превърнал свойта плът.
Хедонистично сляп, понеже,
преситените дълго спят.
От миналото се отрече, ...

Стара песничка
не знам защо причух…
Честно –
нямам нито глас,
ни слух, ...

Забрана за кацане!
Пистите - стегнал ги студ.
По гладкото сиво стъкло на небето
пързалят се облаци.
Хастарът - пробит; ...

В главата ми място намерил си,
упорстваш и там си стоиш,
удобно застанал, полегнал си
и нещо на ум си кроиш.
Кога всъщност решил си да тръгнеш? ...

Пред чашите с вино
утеха ми дават:
„Животът не спира,
той продължава!“
Приятели мои, ...

Спящата красавица прави се на труп
и обслужва само богати некрофили.
Отдавна е напуснала Приказния клуб
заедно с последните му магически сили.
Дядо Коледа е рекламен агент, ...

Когато ти е трудно и боли,
когато вълчи преспи се прострат.
Когато вятър стене и вали,
когато тъй си близка със дъжда.
Когато нямаш избор и врата, ...

До утре, казваш…
А кога е то?
С настъпването на новия ден?
Или на новия живот…
след прераждането? ...

Ако твоето другарче
някой ден те нагруби,
помислѝ си за глухарче
и с любов го прегърнѝ.
Боят нищо не решава. ...

An endless night, the light - unborn
That deepest dark at brink of dawn
The wind is fresh, the feeling - heavy
A heart that beats, a soul that's weary.
One lonely cry on someone's shoulder ...

ПРИНЦЪТ ОТ МЕЧТИТЕ
Спрях да търся принца от мечтите
стига вече мисли и терзания,
златна есен пропълзя в гърдите
и попари всякакви желания. ...

Замисляли ли сте се как със думи
започваме края на някой отсреща?
Езика ни бие с ками и куршуми,
а друг със живота си гол ги посреща.
Пораженията са като от атака ...