Не търси от мене опрощение,
не ме вини за моята омраза.
Цял живот ме пи за забавление
... и в играта си ме смаза.
Събираше в тебе сълзите ми ...

Отмива утрото дъжда, денят разцепва
с дълбоки, непохватно груби фрески
и хвърлят плащ върху земята набраздена
бездомни облаци като в роман на Достоевски.
Процежда кал, разстрелян тротоара. ...

Бориен
Какво прави хората войници? Някои влизат в армията, защото не им е останало нищо, което да придава смисъл на живота им. Търсят отмъщение, опитват се да заглушат гласовете на самообвиненията, да притъпят болката. Те са толкова силни, колкото силни са ръководещите ги деструктивни емоции. Нилара ...

Живеем живот, на пауза поставен.
На някаква междинна гара е спрял.
Насреща - червено. Отдавна забравен
е на семафора зеленият сигнал.
И пасажерите чакат. Сякаш в капан. ...

Не знам какво да кажа тоя път.
За моята жена съм казал всичко!
От нея, чак ребрата ме болят,
когато с мен реши да се сборичка!
Тя знае да поставя борцов ключ, ...

седеф от чувства
сърце от лед обгръща
зимна жарава
---------------------------------
бродещи сенки ...

Накрая падна и снежец
за радост на децата,
и аз, на игрите палав спец,
напълних си душата.
Направих си човече бяло, ...

Преди да си разголил тишината
и сам да ѝ свалиш безмълвно ципа,
една жена ще прекоси душата
и жаждата ти мъжка ще изхлипа.
Съдбата поривисто ще налее ...

При Вас ме пращат, Ваше лицемерие,
грижливо пътя ми показват даже те.
Душата крих, но злобата намери я,
от тук нататък ще е както кажете.
Да, ваша Низост, пращат ме – с проблемите, ...

Самотата, в моите очи , не беше това , което всички я представят.
За мен представляваше просто поле, лишено от емоцията, която хората ни носят. Не бях лишен от самото обкръжение, а от комфорта, който то трябваше да ми носи.
Опитах да намеря спокойствието в тишината, която сам предизвиках.
Някой път ...

Времето е относително!?
За мен времето отдавна е спряло,
живея в други "подобни" измерения?
Духовенството години, така е оцеляло,
имали са представи в "други" оношения!? ...

На Красето и Надя
Всичките накриво –
аз на кестерме…
Важното е, знайте,
че сънят дойде… ...

О, как да ти опиша този мъж!
Та той е много повече
от всичко!
Прегръща силно.
Влюбва се веднъж,. ...

Запазих деня, в който те имаше,
скрих го на светло. Беше, и толкова.
Да не сивее под открито небе -
да е у мен, сърдечно и стоплено.
Попитай, навярно забравил си този - ...

В този свят пропит със хорска завист и греховна лъст
господар алчността е и в нейно име брат - брата убива,
свят, който дори своя Спасител разпнал е на кръст,
свят, загърбил своята вяра, която сред равни въздига
И дали има изцеление за тази сган от неверници, ...

Уилям Камерън Таунсенд (1896 - 1982 г.) е американски християнски мисионер-лингвист, чиято дейност оказва въздействие върху мисионерското дело по целия свят. През своята шестдесетгодишна служба в Латинска Америка и на други места по света Таунсенд основава и утвърждава Wycliffe Global Alliance (Глоб ...

Добро Небето, толкова добро.
Бях чувал, но не вярвах, да ви кажа.
Подпря се на отсрещното дърво
и не се порути да ме смаже.
Добра Земята, толкова добра, ...

Жълтият цвят, цветът на щастието.
Този цвят падаше бавно от прясно боядисаните тухли.Малките капки от чистата боя падаха точно върху сивия асфалт.
Някой стъпи там и остави отпечатъка на калните си обувки. Калта попречи на капка от прясната боя да падне.Внезапно тухлите започнаха да изглеждат като он ...

Зимата е нежна, бяла, чиста...
снежинки леки раждат се в нощта.
Внимателно в прегръдка тя притиска
сълзите бистри на дъжда.
От мъката на облака дъждовен ...

Прелиствам календара на живота си..
Прелиствам го и търся дните,...
в коитo истински била съм жива
и истински била съм Аз!
Прелиствам лист след лист ...

За последен път съм в тази стая -
пуста, като моята душа.
Празен е домът, но аз ридая -
оставям в него толкова неща...
В миг се събраха двайсет години. ...

Трева съм… в земния ти път.
Минавайки по мен да ти е меко.
Снишена и окастрена до смърт
не избуявам, за да виждаш надалеко.
Вода съм… в земния ти път. ...

Най обичам сутрин като стана,
защото знам, че ти ще си до мен.
Момичето красиво,
за което моето сърце мечтае всеки ден.
Да ти кажа, мило, колко те обичам ...

Сутрин, спалня, мъж - палатка,
кафенце с мляко и парченце кекс,
фриволно - весела картинка, сладка,
крачета боси, ръка, покана, .екс.
Устни влажни от кафето, ...

За Рума войвода, българка смела
живяла по турско, без правила,
песни се пеят, легенди споделят
силни и прями хайдушки слова̀.
Родила се в село планинско Румяна, ...

Или какво се върти в главата на един култулолог с драскачески наклонности, докато рине сняг... кат’ тако’а…
Снегът е хубаво нещо. Когато го гледаш през прозореца, пиеш кафе/какао/уиски (или с каквато там течност се наливаш) и гледаш безметежно как навън става все по-бяло и чистичко, а снежинките се ...

Жертви на системата са тези деца,
и те имат от грижи нужда,
за да имат усмихнати лица,
но за тях държавата е чужда.
Но тази несправедливост ще спре ...

Такава нощ - опушена. Мъглива.
От тези, във които не вали.
И слънцето, когато се е скрило,
дъждът прибрал е в моите очи...
И после eсента си ляга с мене. ...

Не можем повече да се обичаме.
Не бива. Що за мъка е това?
Да бъдем доживот обричани
на тази споделена самота...
Не искам да те нямам толкова. ...

БЪЛГАРИ
Дете си наивно -
със свои мечти.
Управа противна
пред теб се свени... ...

Първият миг на срещата
беше като удар от светкавица.
Не че знам как е удар от светкавица,
но съм сигурна, че е точно така.
Блясък и всичко в мен се размести. ...

Искам в къщичка бяла
със зелени прозорци и дървен чардак,
в нощта да се гушкаме двама
и да пиеме чай с коняк.
Да запалиш печката стара, ...

Пристъпваше бавно мъж силен и храбър
край морския бряг каменист под небето и
поглед отправил далече, кълнеше морето,
което в час късен ехтеше гръмовно,
вилнееше буря, мълнии, светкавици ярки ...

ЛУТАНЕ
От
изгрев
до залез
самотен се ...

Вързвам си косата– край на всички грижи.
Ластичка премятам за късмет до трижди.
Ред е на бретона, късо да подстрижа.
Хвърлям през балкона кичурчета рижи.
Котката стъписах рано на съседа, ...

НАКЪДЕ
От
къде
съм дошъл,
съм забравил! ...

Аз нямам нищо – само мисли
тревожни, натежали в мен
и тези, смачканите листи
с описания мрачен ден.
Че мрачен бил денят, защото ...