Този Рожден Ден! 10.02.2018
Днес е ден – обикновен,
но за мене е рожден...
Тъй отдавна е било,
но било е за добро! ...

Пак е мръкнало, димен вулкан.
Бълва сенки нощта, на откоси.
На гърдите ми, в тежък гердан,
се нанизват хиляда въпроса.
Пак е нямо. И отговор липсва. ...

Искам да напиша нещо яко,
но най-яките неща отдавна са написани,
най-често от самоубийци.

Застилам леглото
и слагам двете стари възглавници
пълни със спомени
и със солта от сълзи изплакани.
Аз и нощта сме верни приятели. ...

Виждам, че ти, стара ми приятелко,
си решила да се вгледаш в миналото и да си спомниш, че съществувам. Адресира към мен не едно, а цели две писма, в които прозира нескопосан опит за дипломация. В тези дълги и необичайни за теб изречения, ти реши да вмъкнеш доста изразни средства, с които да събудиш ...

Отскоро ме мъчи - сериозен въпрос:
- За Бога! - Защо... Те Обичам?
А отговор има - той е толкова прост:
- Ти си малкото, Мое, Момиче!
Ти си всичко, което аз си имам сега: ...

На Емо
Една замислена печал
ме връща всеки миг при тебе.
Изплетох от сълзѝте шал,
приших му пух от черен лебед. ...

Тя изскочи ненадейно иззад ъгъла. Бе изящна мадама. С перфектни форми. Облечена шикозно. Като киноартистка.
По французки маниер!
С горд и самонадеян вид говореше по белия си смартфон. Навярно обсъждаше нещо важно. Бизнес сделка?
По американски!
Познах я. ,,Джазовото Ленче“ я наричаха момчетата от кв ...

СЪЧИНЕНА ПРОЛЕТ
Р. Чакърова
Животът се смалява всеки ден.
И в кратък миг, когато проумея,
че всъщност заприличал е на мен, ...

Преди с чудния свят раздялата вечна,
изсвири ми, моля, Лунната соната
и то както може само Филип Паже!
Душата ми ще затанцува щастлива,
а тялото съвсем ще забрави да мре… ...

На майка ми
С какво бих могъл да се оправдая
пред нея - когато вече я няма?
Как бих могъл да я развеселя
аз, сега, когато вече я няма? ...

Од различни страни влегувам
во својот град
носејќи креативност во главата.
Долго време ме немаше
и огледалото на ѕидот ме заборави. ...

От всякога съм по-далечна,
довчера беше моят откривател,
с целувката, гръдта ми ти посече,
и в мене скри перото на писател.
Въвлече ме в историята своя, ...

* * *
Аз бях Инес де Кастро,
Таис, Жулиета...
Умирах с всички влюбени во век веков.
Принасяха ме в жертва на кралете, ...

Вече не е същото
Поредната нощ, която вече не е същата.
Поредната нощ на отчаяние и самота.
С горчиво вино пред камината в къщата
тя страда, а в очите ѝ – горест и пустота. ...

Морето?
Не знам точно защо всичките тези хора ми даваха храна. Сякаш участвах в игра, в която всеки цивилен ако поиска, може да те подкрепи. Жестоката истина е че без тяхната подкрепа като нищо можеше да си умра от глад. Само с плодове и зеленчуци трудно се живее, особено ако си в постоянно движение ...

Една художничка обичам от години
и от години влюбено мълча
Най-тежко се обичаме през зимата
най-нежно тя ме люби пролетта
и от години моля я безспирно ...

В съня си те преследвам -
далечна, гола и сама.
И някак неусетно си отивам -
без да оставя и следа.

Помниш ли детските ни дни?
Помниш ли? Помниш ли?
Детски смях звъни?
Помниш ли, с разбити колене,
как превземахме светове? ...

Когато думите не стигат,
нашите души умират
сами на края на света.
...и кръста си сами ще носят,
от своят господ прошка просят ...

Омразата е да мразиш някого силно,
обич е да обичаш някого силно,
тъга е да плачеш за любими човек,
гняв е да си сърдит на някого.
Всичко това са само чувства, ...

Безсъние родено в Самота!
Познавам твоята среднощна същност...
Измито в музика, като в река
при Вдъхновението с тебе ще се връщам.
Безсъние - открехната врата... ...

Пътувам с баща ми в топъл трамвай с дървени седалки. Миризма на влага се носи във въздуха. Месинговата тръба на дръжката пък има странен вкус. За едно петгодишно дете непознатото е впечатляващо. Навън е зимна вечер с много сняг. Минаваме покрай гробището. Хиляди кандила светят в тъмното, а снегът от ...

Който духом е
богат, не се подкупва
и не свежда врат...

любов и вѝно -
най-богати ѝстинно
и най-сърцати

Смутно Време, кой ни праща?
Пълководец без войска и чин?
В мътен извор риба хваща.
Сън засънил е народ любим.
Гладно Време гърло хваща! ...

Sanremo 2018/
Annalisa Scarrone & Michele Bravi
----------------------------------------------------------------------
Аннализа Скароне - Светът, който бе и преди да дойдеш ти
Санремо 2018/ ...

Не искам вино, а вода
не искам цял живот,
копнея мигове живот,
в които само да обичам...

Колелото се завърта,
всичко умира и пада
в прахта.
Смисълът губи се,
а дали го има ...

Здравей! Днес в къщи дойдоха скъпи гости... Скъпи ама неочаквани, та... малко неподготвени ни хванаха. И като почна едно суетене...! Та пиене, та ядене... ама после едни танци, едно чудо! Бая пот се изля! Температурата се вдигна до тавана! Малко се поувлякохме! Хубаво беше, ама се поуморихме, разбир ...

Всеки търси обич и от нея дава, а защо я няма?
Всеки сам за себе си решава какво за него е любовта.
Накрая, тя сама остава, неопределена в самота.
Безброй мъдри слова в името на обичта, а
до днес не знаем каква е тя. Човек я създава, после я разваля. ...

НА СЕРВИТЬОРКАТА ОТ РУШИАЗ
— Но, господине,
моля ви,
не късайте липата!
Така красива е ...

Минаха години. Опитвам се да не си спомням за теб. Аз вече се научих да живея. Отново мечтая. Усещам, че светът около мен се движи. Отново се усмихвам. Има смисъл. Намирам го в неоткриваемото. Не тъгувам. Свободен съм. Боря се. Прощавам. Мога да обичам.
Научих се.
Отново.