Сънища, сънища, сънища - спохождат ни сънища, най-различни. Понякога са толкова реални, че границата между сън и реалност се размива. Аз дали СЪМ или сънувам?! Какво ми гарантира че СЪМ, че всичко това е реално?! Вие се смеете драги, смешно ви е.
Така де, щом усещам болка, щом мисля, значи съществув ...

Страхувам се от срещата
с морето
очакват ни очите му
зелени.
Ще ми прости ли то ...

Лятна гора
Лятна нощ е. Хиляди звезди
от небето палаво намигат.
Като малки огнени искри
светлината им до нас достига. ...

Петък тринайсти, любимият ден,
дружките сабат си правят,
пратиха гарван, с депеша до мен,
писах им да ме забравят.
Снощи щастливо с метлата летях, ...

"Докато мълчи – минава за умен"
Как трудно е,
да си умен
сред
простаците! ...

аз съм силна трева
избуявам в асфалта
напук на онези
които имат алергии
нося в себе си ...

Стоиш в стая с оранжеви стени.
И тя е пълна, и е празна.
Напрягаш се да видиш светлини,
А има само тишина омразна...
И в кратък миг долавяш слънчева следа, ...

"Стига! "
Като пушечен гръм
отекна гласът ти.
Ръцете ми -
две отстреляни патици - ...

Тук съм, миличка –
моя жена! Докосни
с длан гръдта ми –
почуствай ритъма
на сърцето мое! ...

Обзе ме оня неочакван трепет,
заключен в чара мек на пролетта.
Разлистен юни с галещия шепот
на лилии и езерна вода.
Не го заменям с нищо тоя шепот, ...

Понякога чертата на живота
изглежда права и изпъната така,
че тръгнем ли към себе си ще стигнем
кажи-речи веднага и сега.
Така е, да! Ала погледната от ляво ...

От основи издигнахме и украсихме. Все това ми се върти в главата, защото така беше наистина. Там, на самия хълм Царевец, върху старите основи засия нов дворец на българските царе. И дойде ден да се съберем всички, за да коронясаме царя си. Трябваше да съм весел и радостен, а не бях. И как, щом с еди ...

Останах буден до сутринта. А някъде там, в ранните часове, съм се унесъл. Скочих изплашен от липсата на топло присъствие до мен. Веднага се измих, а после се подпрях на касата на вратата. Мария правеше закуска. Откраднах си малко време да я наблюдавам. Отиваше й мястото там. Дадох си сметка колко вс ...

1.Старата ни майка гледа,
носи домовете ни на своя гръб.
дивеч за нас отглежда.
В сърцето й място за нас има,
снагата си пред духа ни свежда. ...

... навярно в сухите леса –
там, дето шушнат ветровете,
за малки капчици роса
е жадно всяко крехко цвете...
Там, в тая дива красота, ...

Пусни живота да влезе през вратата.
Не стой залостен в страхове.
Никой не ти брои провалите.
Кое би нарекъл победа
след като си живял и след това. ...

Докосвам плоскостта на телефона, сякаш галя любимия си. Приплъзвам пръсти по екрана с такава нежност и с такава грижа, сякаш не съм усещала кожата му от много време. Сякаш се стремя да поема всичкото знание на порите му, белезите му и мъха му.
С отдадеността на невръстно дете чертая кръгове и стрелк ...

Вечерите, пропити с алкохол и сълзи ме научиха на студ, защото винаги ме оставяше сама навън, да те чакам, а никога не идваше. Когато в моментите си на слабост ми вдигаше и ми казваше да бягам далеч от теб,защото ме обичаш и ще ме нараниш, разбрах колко ме мразиш за това, че съм твоята едничка слабо ...

Денят е прекрасен и слънчев. Времето идеално за плажуване. Вземам хавлия. Слагам в чантата една бутилка от литър и половина минерална вода. Кроасан и две вафли. Установявам се на плажа до Морската гара в Несебър. Започвам да проверявам по мобилният си телефон имейлите. Покрай мен преминават други ле ...

Изправен пред черната дъска, десетокласникът Пешо говори нещо, думите му минават край младата учителка, но тя не не прави и опит да слуша - знае, Пешо пак сипе някакви простотии... Обаче баща му е спонсор! И вчера директорът едва ли не на колене я молеше да пише на синчвто му тройка...
Тройка - лесн ...

Телефонът иззвъня. Обади се брат ми и каза, че ще закъснеят много и ще се приберат сигурно след полунощ. Тайни стоеше до мен и подскачаше към слушалката в ръката ми, сякаш знаеше кой звъни и искаше да го докосне - бях осъзнала невероятната ù обич към снаха ми и брат ми. Сърцето ми примря – онази маг ...

Усетих пак -
ръцете ти ме галят
потънали във розова мъгла...
Видях -
огньове нежни палят ...

Ти си много далеч -
на сто планети от мен.
Ех да имах крила...
ще скъся този ден..
Тази липса тежи ...

Не се ли умори да бъдеш
красива дреха,
парфюм омаен,
целувка мека
или пък фигура изваяна? ...

Красивото е слязло толкоз ниско –
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко
на всичко смисъл да дадеш...
Евтим Евтимов ...

Гошко, станал бе голям -
Има - Няма сто години!
Вкъщи готвеше си сам -
без бавачки и роднини!
Той в неделя сутринта ...

Янко Трендафилов
Хората изначално са склонни да си усложняват живота. „Лесното не е интересно“ казваше една моя приятелка; и благодарение на тази си максима, три пъти лежа в болница. Животът е толкова кратък? Утре вече може да ни няма ... за какво се борим, за какво постоянно търсим изгода? Нямам об ...

... и вървя по брега като слънчево малко момиче,
с шепа шарено-пясъчни миди от крехки мечти
и оставям следи по златистите парещи дюни,
като капчици перли, по които да тръгнеш и ти.
А вълните, лудуващи нежно с косите на вятъра, ...

Благодаря Ти Господи, за дето
приятелите искрени ми даде с
Твоя благослов и радост и утеха
са те в земния живот.
Чувствам ли се някога самичка ...

Глупост е, че упрекват младите хора в мързел. Ми не е така! Я да ви разкажем за Живомир Петрохански, който още щом начена дванадесети клас и си замечта да работи. Един път да завърши и от абитуриентската вечер, направо на работа! Те да видят кой е Живомир! Едва изтрая да мине годината и още в първия ...

Твоя огън гори в мен,
разпалва кръвта ми -
тя кипи във вените ми!
Аз съм вътре в теб,
ти си вътре в мен! ...

Елена подаде чашката с кафе на съпруга си Михаил и каза:
- Ще тръгнем след малко, че ни чака доста път. А и отдавна не съм ходила пеша. Искаш ли да закусиш, гладен ли си?
Михаил се усмихна и отговори:
- Не, по път ще си вземем нещичко.
- Добре. А като отидем горе, там трябва да ни чакат Надя и Митко ...

Моля те, Господи, дай ми такава любов:
той – ръката, аз очите да бъда.
Щом се мята от болка ръката,
очите да плачат.
А ръката грижовно сълзѝте им ...

– Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето.
– Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
– Мони, моля те… ...

Двама малки малчугана,
рано сутрин размишляват
как ли влака те да хванат,
друг град, за да посещават.
Ще ли им дадат билети, ...

– Искаш ли да ти помогна?
Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре. Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. ...

1.Грещо се разтапя шоколад,
изсипва се във големите казани,
поема със себе любовта,
сладостта със себе взима,
магията на мигът поема. ...

Какво е любовта за мене...
миг един за цял живот.
Искра която никой няма да успее
със злобатаси, да я загаси.
Какво за мен, е любовта!? ...

***
Анка прибираше готовото сладко, което Слава пълнеше в малки пръстени бурканчета. Младото девойче мило пребърсваше всяко едно и ги нареждаше равно в редички. На моменти се присвиваше от туптящите болки ту в кръста, ту от спазмите долу в корема, но като се раздвижеше те отшумяваха за някое време. ...

Постелята ни в студ отдавна зъзне,
сънува спомен за любовен стон.
Но нежна ласка тук не ще да дръзне
да влезе във изстиналия дом...
При нас е толкова отдавна зима! ...