Не става? Да?
Прати го в коша!
Така е то
с умрели истини!
Почти като ...

II.
Вероятно мнозина от вас вече са се запитали защо нашето повествование започва в оня опушен, евтин бар. Ако те проявят малко търпение ще разберат, че именно в тоя бар, двадесет и пет години след историческата конференция в град Измир нашият познайник Ондур Карим седеше на една петносана маса и се ...

Забравих болката, оставих я... избягах,
надеждите удавих в локва кал!
В гнева на нощите, аз тебе те забравях,
до мене никога не си вървял!
Намразих те, превърнах те във жалък спомен. ...

Късно вечер е. Някъде към един и половина, ако не и два. Стоя с голяма чаша чай пред купища учебници и мисля : Накъде отиваме и ние? От еднакви по-еднакви, от слепи - по слепи, но и от умни по-умни и от виждащи по-виждащи. Мислите ми бушуват, а есето така си и стои, два реда един въз друг и толкоз. ...

Завинаги ще замълча пред теб на прага ти
вече ни дума, нито буква дори
няма смисъл от звук, нито стон
ще говоря само, когато ти поискаш от мен
С жадни устни ще пия сълзите ти ...

Нереална си и истинска, и земна!
Звездите в косите ти блестят,
усмивката ти гали ме с лъчите си,
ръцете ти докосвам в опит времето да спра
и цялата изпълваш ме с възхищение! ...

Сърцето ти знае.
Знае истината.
Видя я в очите ми.
Не мога да крия.
Не давам обещания. ...

Пак вслушвам се във този късен дъжд,
приспивно зад стъклото който шушне...
Да можех да го разбера веднъж,
какво ми казва с хладните си устни?...
Дали във тъмното не ми шепти ...

Его...
Виждам те как се появяваш тук,
като огън и като дим невидим...
Виждам те и как така както идваш
щом поискаш изчезваш изведнъж... ...

ПРОСТО ИДВАМ!
Р. Чакърова
Не чакам да ми се обадиш или да ме попиташ как съм –
то може да се случи днес или след "N х Х" животи...
И не, че вече ще съм стара, и не, че няма да дочакам – ...

небесна прелест
родният език е и
за нас светлик е

Вярваш ли в мен, още ли вярваш,
че съм бегла измислица в твоята глава,
призракът, яхнал нощния вятър
и безсилие, стиснало в тебе гнева?
Още ли вярваш, ех, още ли вярваш, ...

Студен вятър подухваше във влажната януарска вечер, когато излязъл от лекции, младият студент Симеон Любенов закрачи по кишавия тротоар на една от кривите улички в посока Орлов мост. Ледът се топеше и водата в зиналите по асфалта трапове криеше опасности както за коли, така и за пешеходци. Канализац ...

Ако те видя
и си пожелая
никога повече
да не си отиваш,
ще те намеря на сутринта, ...

Детството ми е пълно с шарени спомени, сладки и ароматни, усмихнати, ала и малко тъжни. Част от хората на онова светло време вече ги няма. Те живеят единствено в моята памет и обичта ми към тях. За да ги спася от забравата и да им дам слънце дори когато няма да ме има, се заех да разкажа за онези дн ...

Когато болката откликва откровения...

Приятелю, четеш ли?
Четеш ли или само плъзгаш погледа си през буквите, думите и изреченията, които ти пиша. Питам се дали изобщо чуваш крясъците ми, когато оставам без думи. Исках да бъдеш там, до мен, исках те, всеки ден, всеки миг, всеки час (и може би все още мечтая, защото знам, че понякога те с ...

- Страх ме е…
- Не се безпокойте, скоро ще отмине.
- А какво ще стане след това?
- След това…Ще си отидете.
- Обещавате ли? Обещавате ли, че най-накрая ще видя семейството си и ще си полегна като хората? Тук ми е адски неудобно… ...

Усмихвам се, а ме боли...
Мислите ми са разбити...
Отчаян погледът кръжи!?
От хаоса на мойте вопли.
Живея своя си живот. ...

В къщи си си.
Разпилей косите си.
Съблечи дрехите си.
Разроши косите си.
Пристъпи, бавно, боса си. ...

Не са дървета, а са хора, които със повехнали очи
умоляват те отново да пристъпиш към земята,
която безвъзвратно изостави.
Виждаш ги в съня си под покров от мрак и лунна светлина,
а шепотът им долита от дъното на бездна. ...

Болничко е днес детето,
киха, кашля от зори,
не го слуша и нослето,
гърлото и то боли!
Но голямо е момчето, ...

Днес, в този ден студен,
Предлагам ти на чаша вино да поседнем,
Да ти кажа колко е светът ми разрушен,
А може и във миналото да погледнем.
Когато виното ми беше гадно, ...

Седя и не знам вече какво мога да направя. Не говоря за някой друг, а към мен самата. Как се изтръгват нежелани чувства от вътре, които постоянно ми докарват емоционални състояния - дали ще ми се плаче, пее, танцува или пише, а понякога дори се смея сама на не забележими неща, всичко това ми причиня ...

Аз ще мълча. Ти стреляй напосоки.
Отдавна раните ми не кървят.
И други думи грозни и жестоки
търпяла съм край мене да валят.
Отдавна съм оставила назад ...

Тъмно и студено вече стана вън,
всеки изморен е, готви се за сън.
Скрили се далече нейде във гората
животинките приспиват си децата.
Всяко малко животинче знае ...

Запях те в моята песен,
сънувах те в снощния сън,
вдишах те с мъгливия въздух,
да издишам, не смея сега.
Ръцете си няма да мия, ...

Ято птици сребристи
се рее високо в небето,
като наниз сиви мъниста
чезнат нейде далеко ...
С полъх на вятър немирен ...

Как да те обичам?
С мълчание...
В обещание...
Учи ли се любовта?
Знам, копнял си за това... ...

Странно е, като се замислиш: искат всичко да припишат на себе си, най-вече заслугите, успехите и благодетелта, а в същото време не искат да си присвоят невежеството, бедността и престъпността? Прилича на наследство под опис: приемаш само толкова, колкото можеш (или желаеш) да понесеш като отговорнос ...

Сивота и пепел
покриват сетния копнеж.
Бразди вглъбени във сърцето
отвеждат в тъмен свят.
И вечна е тъгата. ...

ще си сложа вратовръзка
нова ризка аз ще облека
ще си лъсна и чепика
и ще сложа точка..
на живота си порочен ...

Разкъсващ звук раздра ефира.
Притисна покривите и взриви нощта.
И в тези груби, супер децибели
роди се във душата ми любов една.
Проникваща в дълбоките води. ...

Когато птиците в небето си играят
и полъх топъл тихичко напява,
ще те потърся в мислите навярно,
и как не бях сама тогава.
Не беше нещо много важно, ...