Се насмеа на мојата сиромаштија
иако беше стопати победна од мене
и носеше катран во својата самоуверена појава.
Носев вода во решето
за да ги полевам своите полиња ...

Чуваш ли моето мълчание,
прималяло от прибоя
в клокочеща душа,
в запечатано стенание –
не може да си моя... ...

Вече не зная как се говори.
Зная единствено как се мълчи.
Всичко разказах. Тъй много истории.
Вече от думите малко горчи.
Вече съм празна. Не диря надежди. ...

Защо наказват винаги добрите!?
Защо ги карат да тъжат?
Защо втълпяват им вината?
Че заради тях чезне ни светът...
Нима са те виновни, за всички грехове!? ...

Видях те скришом да пресичаш
С букет в едната ти ръка
Навярно мислено се вричаш...
Спускаше се утринна мъгла.
Как букети с друга да деля ...

Тук в сърцето ù живее Тя,
светлина и сила в нейната душа.
Преход към нейните несбъднати мечти,
но по пътя и отворени са хиляди врати.
В сърцето и живее Тя, ...

Днес разходих се
по Витошка
... зяпах по витрините
.... кичозни...
Дядо Коледа видях ...

Таксито ме закарва до стария град. Джумаята ме приема във своите обятия. По уличка калдъръмена се отправям към най - прекрасната и древна част на града. Усещам маршировката на заптиетата. Чувам изстрели. Балабановата къща потрепва с нейното величие. Загубвам се на Хисар капия. Църквата построена в н ...

Сам дойдох от равните полета –
не от върховете на Парнас.
Вие припознахте в мен поета,
без да съм един от вас.
Помня как в усмивка тънкозъба ...

Защо не пораснах? Защото не исках!
Беше ми хубаво да тичам сутрин в кухнята, където баба ми е запалила печката и ме чака топло мляко с бисквити, да я целуна и да потъна в прегръдките й. А всички останали да са на работа. И после да играем с баба- по-точно аз да си играя , а тя да плете седнала в кух ...

Ако слънцето биде твой враг,
то луната ще биде мой праг
към твоята душа,
докрай невъзпята,
към кръвта ти, ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
УВОДЪТ
Завърших лесотехническия.
Нооо… ...

Срещнах хиляди лица, ръце и устни,
хора с чисти и добри сърца
и с цялото си съвършенство не успяха
да пробудят в мене любовта.
Аз най-несъвършения избрах ...

Едно сърце – за радост и тревога,
едно сърце – за болка и тъга,
как справя се, да разбера, не мога –
ни в миналото, ни сега!
Едно сърце – изпълнено със обич, ...

Летището в Марсилия също е пълно с любовни истории ..
Чакам на опашката, където всички си свалят якетата и си вадят компютрите .. Поглеждам към входа, където току що едно синеоко момче ни прегледа паспортите и ми се усмихна пожелавайки "Бон воаяж". На два метра от него се прегръщат пред всички минув ...

Ухае на чай и на мед –
шарени мисли препускат.
В спазен за обич обет
нощи щастливи танцуват.
Редят се в куплетите с жар ...

С дъжд отронва сълзите си облакът,
скрил небето с оловни пера.
Птиците вземат първите тонове
на новите песни и спират дъха…
И зелено се плъзна по клоните ...

Някога художник и теург,
презрял човешката бурлеска,
за свети лечител и хирург
остави за паметта ни фреска.
Навярно искаше да ни напомни, ...

Душата ми е уморена и в болка свива се в мен.
Защо не тръгнах с любов дарена
в тиха лунна нощ след тъжен ден.
Душата ми е уморена
от прошки и раздели ...

90/ Понякога аз имах гости,
да видят как съм и къде,
да размениме думи прости,
че всички още сме добре.
Раиф със Мариам, жена му, ...

Пътеки, кръстопътища, накъде да тръгна?
Бурни ветрове ме удрят право във гърба.
Не мога Аз на силата им да отвърна,
вървя изправен, понесен от своята съдба.
Ще срещам, знам, Аз хиляди препятствия, ...

Обичах те наистина и жарко,
тъй както никой друг не може,
ти беше моето любовно сладко,
което всеки ден опитвах със наслада.
Наистина в душата си танцувах ...

Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (по прякор бирата) беше заработил малко пари, отиде в кръчмата да ги похарчи. Изпи няколко бомбички и продължи с ракия. Около него се навъртаха мними приятели, които го подканяха да ги черпи. Като свърши парите, реши, че е време да си ходи. Да, ам ...

Очите ти - дълбок планински вир,
в които дете сякаш се е скрило,
издават нежния ти мир
под миглите - разтворено ветрило.
Очите ти - сияйни летни небеса, ...

III.
- Come baby, to get some blues.
Фразата, изречена с топъл кадифен глас, го извади от унеса. Жената, която я изрече, бе попрехвърлила нежната студентска възраст, но това не омаловажаваше извивките на запазеното ѝ гъвкаво тяло. Днес той искаше да се забавлява.
Желаеше да забрави поне за малко втр ...

Отивам ти на бялата коса
и на очите ти пронизващо отивам,
на страстите ти, бликащи в нощта,
на мислите, с които те попивам.
Отивам и на здравия ти гръб, ...

Усещаш ли как вятърът лъхва
и небрежно ти милва лицето?
Напомнящ ласка на въздъхващ,
тих, еротичен стон на сърцето.
И как роши косата небрежно ...

Край мене зимни ветрове фучат.
От студ небето мълком се избистри.
Звездите горе тягостно мълчат,
загледани във земните палитри.
А тук вършее вече снеговей ...

Великата Китайска индустрия
Кой ли помислил е за тях?
Измъчени работници.
Толко труд, в комерсиален свят,
в огледалото щом погледнат, ...

Пасторално
Когато всички се събирахме на маса
Когато всички се събирахме на маса,
светът бе млад, животът – весел, лек,
с крила политаше добрата ни тераса ...

В тъмна стая съм,
с тъмни стени,
а в мен тъмни мисли.
Твоят прозорец свети,
там си ти, ето те ...

Ще съм ти благодарна цял живот
за грижата, с която ме обгръщаш.
За мойте мълнии – в гръмоотвод
сам себе си заради мен превръщаш.
Заради бесните ми страхове, ...

Лека нощ ли каза ти!
Исках толкова неща преди това...
Забравих да ти кажа...
извини ме!
За герой от приказките... ...

Ако се вгледаш в очите ми дълбоко,
ще видиш в тях стаена самота,
едно сърце – наранявано жестоко,
но още вярващо във любовта.
Ако се вгледаш в очите ми дълбоко, ...

В звездни купове
астрални знаци
съдбите ни нетленни
се разхождат
мъчим се пътеките им ...

Аз те виждам
как стоиш на прозореца,
когато всичко, което
правехме е да плачем,
захвърлих си дрехите, ...

живот без роби е
живот -
на БОГ по образ и подобие

Стъпалата обичат умората.
Не споделят с хора опората.
Пътник и спътник заедно падат,
и по тях преминава парадът.
Нашите стъпки държат за ръка ...