За поред път сърцето ми ранѝ
с лъжа, според теб неосъзната.
Казваш, че обичаш ме ти силно,
но ето, че пак избра ЛЪЖАТА.

Наричайте ме грешна и безсрамна,
сочете ме със пръст и ме хулете,
от думите си злобни смъртна клада,
поискате ли – даже ми стъкмете.
През упреци ще мина и през болка, ...

Има в моя град една аптека.
Там се крие, зная, моята утеха.
В странен сън вратата и отварям
и виждам как ръката си протягам.
По рафтовете и – медикаменти. ...

Го запалив последното писмо
за да не дознаеш
како ќе го пополнам испразнетото место
како ќе изгледам после десет години
дали ќе си направам соѕвездие ...

Измервам разстоянията къси
с дълга, дълга тишина...
Ту чертата драскам, ту пък ръся
обич, радост, светлина...
Вплитам в нишките на самотата ...

Прободена
/триолет/
Прекрасен си, когато спиш,
тъй нежен в кротката си мощ...
Ах, скъпи, ти гръдта ми виж! ...

Да би мирно седяло, не би чудо видяло - Да би мирно кликало, не би Фейсбук видяло.
Стадо без мърша не може. - Форум без спам / хейтъри не може.
Без наука няма сполука. - Без Фейсбука няма сполука.
Бог високо, цар далеко. - Процесор високо, сървър далеко.
Блага дума железни врата отваря. - Блага паро ...

Тихичко от някъде си
ще се явиш пред мен.
Ще те усетя от всякъде
като най-зимният ден.
Ще си впиеш устните ...

– Бандуум! – извика Монред Фред.
Монред се затича към него. Стиснал меча си в ръка
премина през магическото поле и с всичка сила захвърли
меча, като прониза магьосника право в гърдите. Бандуум
се озова на земята. Монред извади мигновенно оръжието си ...

Една нощ, която ще забравим...
Знам, не трябва вече с тебе да се виждаме,
но остави ме само тази вечер да те посетя,
и да забравим случилото се между „здравей“ и „довиждане“,
да заключим външния свят зад тази врата... ...

Майчице моя,
майчице мила,
колко ли сълзи
нощем си крила!?
Времето бяга, ...

Посветено на непрежалимото ми пекинезче Арчи -
на едно невероятно 14-годишно приятелство
Как с тебе да се разделя, не зная?
Не знам, как прави се това?!
Не знам, дали има смисъл да роптая, ...

Виновна, гневна, жива
Виновна съм – че в този свят разлюшкан,
несигурен, коварен и студен,
в живот безсмислен – детска катерушка,
пързаляща надолу моя ден, ...

Спрях да го чета живота -
знам го вече наизуст.
Аз ли съм му идиота
да се правя на Исус?
Като книга ми шумолят ...

87/ Година време на „Диана”
бях скрит край топлия басейн
и дебнех гаф тук да не стане,
диктисвах се на „злия змей”!
Започвах сутрин от зарана, ...

Гледам към небето да те видя
Но облаците пречат пак
Само снимка ми остави
И спомени горящи в мрак
Защо живота те спомина ...

Точно мен, пресъхнал си жадувал,
когато капчица вода дори си нямал,
когато на щастлив си се преструвал
и в бездните самотен си пропадал.
Точно мен, си търсил във мечтите ...

Имало едно време, в кокошарника на стринка Николинка, две младички и сладички кокошчици. Едната била с черна перушинка и мъъъничко бяло на гърдичките, като герданче и обещавала да стане знойна гърла с латино черти. Всички я наричали Коко Шанел-Адел, защото много хубаво пеела песните на Адел. Съвсем ...

По ръба се движиш
на чувствата на другия.
Запазваш всякак равновесие,
да не залитнеш
в неприязън или влюбване - ...

Погледна ме със виолетов поглед
и клетките ми засияха виолетово.
Потънах във трапчинките
на мъжката усмивка...
Обикнах тихия му глас, ...

I.
Въздухът в бара може да се реже. Димната пелена е толкова гъста, че за да могат двама, седнали на една маса да се виждат трябва от време на време да размахват ръце и да я прогонват. Уискито в омазаните чаши не отстъпва на евтиния дим. Единственото успокоение на случайно попадналия странник е да в ...

Кажи ми сбогом, ти не ме мъчи,
от твоето присъствие боли,
на другите се слагай, мене остави
да продължа по пътя си.
Кажи ми сбогом и не ме мисли, ...

All of us are storytellers,
whether to ourselves or our fellows.
Narratives we live and breathe,
some to reveal, some to deceive.
As Shakespeare once wisely said, ...

Интимно
Утре ще бъде дъждовно...
Как да запълним деня?
На теб какво ти се прави?
Не искаш, нали, да проспим ...

Годините минават покрай мен,
а аз очаквам топлото си утро.
Когато ти ще светиш в моя ден -
с тебе в нежен полет да се впусна.
Но идат само спомени от миг, ...

Малка, хаотична градина построих.
Цветове най-различни посадих.
Внимателно всяко едно избрах,
или те мен? Не разбрах.
С чиста обич, още от семе, ...

Приятелство казват, че струвало скъпо,
но аз ще ви кажа, че не е така.
Приятелство нито продава се, нито купува,
то е безценно и няма цена.
Безплатни са даже всички усмивки, ...

Присъстваш неизменно в моя ден,
с тревогите и болките ти дишам...
От близостта ти светло вдъхновен,
най-нежния си стих за тебе пиша...
Но тръгнеш ли си някога, тъга ...

Колко малко на човек е нужно,
за да е щастлив,
щом ръце подадени са, дружно,
умира всеки негатив.
Изпълва тогава сърцето - надежда ...

Не бях добрият син, но ето -
скърбя наравно с най-добрите синове.
Сърцето ти до края бе заето
за моята мечта да съм до теб.
Извикана от старост и неволи, ...

Дай ми още малко любов.
И не тръгвай.
Не днес.
Не сега.
Не така. ...

Аз съм (в) МРАК...
„... няколко нощи поред не мога да спя. Страх ме е, че затворя ли очи, ще видя нещо, от което се мъча да избягам. Страхувам се, че тъмнината ще ме погълне. Страхувам се, че ще... ме ограбят/убият/отвлекат/накажат/заплашват/изтезават/изнудват/обиждат... страх ме е, не мога да го на ...

в разрушените градини
двама съвсем сами
плачат с вплетени ръце
в страх от небитие
в дрипи облечени ...

Обичам те през януари, февруари и март
до цветния пролетен старт.
Обичам те през април, май и юни
до затоплящите се пясъчни дюни.
Също и през юли, август, септември, ...

Не искам такива приятели,
които нож зад усмивките крият.
Лицемерни долни ласкатели,
а отровният зъб в мен забиват.
Не ми трябват жалки предатели, ...

Около 1 часа след полунощ е. Излегнала съм се на дивана по халад и с чаша вино в ръка. Гледам нещо по телевизията. Не всъщност не, просто се взирам в една точка. Дават някакъв черно-бял филм. Сюжета съм го изпуснала още преди час. Мисля... Мисля за много неща. Превъртам лентата назад, но не разбирам ...

Целувка, вплетена в екстаз.
Души, допълване... баланс.
Аз съм ти или ти си аз?
Нежна музика в резонанс.
В танц полюшват се гърдите, ...

Беше някога. Агонията на пустите улици вдълбава в мен твоите очертания, гласа ти, смеха ти, които ме посрещаха рано сутринта, а късно вечерта се превръщаха в сподавена въздишка. Моментите, в които се държахме за ръце, оковах в дървени рамки. Закачих ги на стената. Върху закачалките на съществуването ...