Любов, Луна, звезди,
а после...
— Жено, я тигана ти сложи!

ПРОСТИ МИ
За нощите студени ми прости!
За всеки миг без мен! За самотата!
Прости ми за горчивите сълзи!
За погледа очакващ към вратата! ...

Поисках те, когато те видях....
и денем, нощем, даже и насън...
И иска да е с тебе, в сладък грях,
душата ми без свян - обсебил вдън!
Сърцето ми, болезнено те иска! ...

Не се сбогувам, просто те оставям...
Оставям те като прочетената книга на лавицата....
Да си говориш със прахта, да те забулват сенки,
да си оставаш неразбрана, желана, но не и в моите ръце,
не и в моето сърце... ...

Една любов, която ни руши,
която ни превръща в сива пепел.
Една любов на многото стени.
Напукала душите ни от клетви.
Една любов, която ни променя. ...

Аз или пък ти,
без мен, без теб ли...
Вътре или вън,
наистина или пък насън?
Как да разбера, ...

Пременила се чиста за Господа, надянала си зелената носия, завила си белите коси в плитки и чека.
– Кой чекаш, мори планино? – Изруква за сетен път ветера, дорде ѝ развява косите.
Молчи Родопа, за своите деца милее, очинките ѝ са все мокри, завързва кърпата на главата, гльода напреж, а бичкия ѝ реже ...

След уроците научени
на щастливо изживяното ми вчера,
изправен пред мъгливото неясно утре,
на настоящето в днешния си ден
под дъгата девет цветната преминавам ...

Щом затворя следващата си врата,
ти недей, недей ме изоставя...
Че там затворила съм моята тъга,
която бавно, бавно ме изгаря...
Дори пред теб ако е моята мъгла, ...

На два дни: Ще те схрускам като плод
Два месеца: Мое Слънце, мой живот!
11 месеца: Нашта майка, нов живот.
2 години: Вече съм робот.
3 години: Майка ти е идиот. ...

Обиава
се Продава. еДин. Куче
Изгрев. Пловдив
показватели
ЧОВЕК. КУЧЕ ...

Облечена съм в дрипи. Виж! Стоя
и чакам. Да, студено е. Треперя.
Но вярвам. И от теб не се боя.
А мина време. Как да те намеря?
В сърцето и душата ми царува глад. ...

Най-голямата измама спямо хората според мен е измислицата за смъртта. Тя се базира на идеята за време и пространство. Ако в миналото хората не са били на ниво за да разберат тази истина,то днес те са,но никой не им я разкрива.
Страхът от смъртта и генерално страхът е в основната на егоизма,завистта, ...

Тъгата е чувство, което бързо пристига
и със или без покана, просто те прегръща,
и тъй както изненадващо влиза в душата
неконтролируема, да си тръгне отказва.
Въздуха и трудно се поема. Задушава те. ...

Пари,рана на главата-давам.
Драскотина на душата-не прощавам!

Спектакълът завърши зад завеса,
където режисьорът бе пиян,
а в скута му разголена метреса
го милваше с разблудната си длан.
Тук нямаше за бис аплодисменти ...

Не, не искам да ми благодариш
за това – за теб, което правя!
На сърцето тихичко ще прошептиш,
да не се тревожи – ще се справя!...
Кога денят отмина... не усетих... ...

Seen.
Това е сякаш най-лошото нещо, което може да се случи през този изключително технологичен век, в който съществуват инстаграм модели, комици в туитър, а някои изкарват пари от фейсбук. Годините на пет-минутките. Разговорите. Любовта. Секса. Клипчетата с котки.
Ежедневието ни претъпкано с работа, ...

Както те видях случайно, мила,
тъй с усмивка, ще си ида аз.
Сергей Есенин
Защо ли искаш да съм тъжен?
Поставяш ореол с крила ...

На Ж(р)
Няма песен за нас под звездите,
от всяка дума дебне тишина.
Няма път за нас, за мечтите,
всяка стъпка потъва в калта. ...

Не късай ми сърцето,
не опъвай кървави нишки,
невъзможни въпроси не поставяй,
дали свободата избирам пред теб!
На кой кантар може да се тегли, ...

Трудна любов е това...
Аз – в моя си свят,
Ти – в твоя,
между Аз и Ти –
много слова. ...

Седя край вира с въдица в ръка
и чакам риболовната сполука.
Синей край мене бистрата вода,
нехая за околната природа.
Един след друг се нижат часовете. ...

мисля си за хотелска стая с вана
и една добра приятелка
мисля си за тайна къща във гората
и една добра приятелка
мисля си на покрив живея ...

В Джокондата на залеза с отсрочка,
дочуваш пак копитата на дните.
Смаляваш се на малка черна точка,
която те безмилостно връхлитат.
Зад кратера на хоризонта се явяват ...

... а небето отсреща
в лилаво облечено,
сякаш кани на среща
вечерта разсъблечена,
със звезди я завива, ...

Странен вятър,
непонятен,
скърши времето.
Влезе режещо
в най-дълбокото… ...

Зрънце вяра през април
като мравка бавно влача.
Мил светът е и не мил...
Нямам сили да заплача.
Трябва да вървя напред. ...

Отварям телефонен указател, да не съм сама.
На тоз ще позвъня, на тоз, на тоз, но това по-натам в деня.
Рано е и няма с кого две думи да си кажа.
Добро утро, хора!
Тук съм, искам да съм с Вас. ...

Като самотен пясък мидени черупки
шлифова времето безплодни чувства.
Щрихована аритмия, на дупки –
как се бродира? Или е изкуство?
Души пленени, тръпнещи в омая, ...

Вярвах, че те има!
Любов, мила едничка,
свещена за двама,
красива, мечтана.
Но дните различни ...

Нощ
Нощта тихо прилази,
мълком подгони деня
и той кротко потъна
в прегръдката на съня. ...

Няма да съм тази, която ще споделя
деня ти и нощта ти в годините напред.
Няма да съм тази, която ще усмихва
дома ти и света ти, и ще върви до теб.
Няма да съм твоя напълно. Невъзможно е. ...

Истината те намира, когато си готов да не я търсиш.

В зеленото на буйните треви
как искам боса само да изтичам.
В косите си разпуснала лъчи,
в очите с оня поглед – на момиче.
И всяка малка капчица роса ...

- Ще крадем ли булката?
- Булката? Булката, ами…
- Ще крадем! Готов си! – прекъсна ме Тончо и ме заудря подканващо по гърба – Бат’ си Тончо слушай, грешка няма да имаш! Всичко е опечено!
- Хич не ми харесва тая работа на мене…
- Какво има да не ти харесва, разбрали сме се със старите. От тебе се иск ...

Аз съм временна,
нямам отношение
към черните котки,
усмихвам се
на непознати, ...