Как мога да заспя,
като изтръпнала съм цяла
от доверие
и жадната, миражната далечност
ме прегръща. ...

Нощта е тиха, спокойна, мистериозна.
Какви ли тайни пази тя?
За любовта, раздялата, самотата...
Дърветата, вплели клони –
не искат да се разделят едно с друго, ...

Този ден е намусен и гледа сърдито
под перчема, разрошен от хапещи вихри.
Ръси бели пчели от небесната пита
и във сложни дантели заплита ги тихо.
Гази в преспи, колосва неспирни пътеки ...

Тие што беа сечии
сега се ничии
некогаш среќните за среќа сонуваат
вообразените паѓаат
пониско од замисленото ...

Часът е три. А трябваше на два
да бъда във каретата с позлата.
Залутах се. Мечтаех. Окъснях...
Днес с жал анализирам резултата.
Тя, приказката, сякаш бе за мен – ...

71/А Данчо ходи в Доминика,
да ходатайства пред Аян,
но според мене се натика –
той от треньорство беше спрян!
Ний двамата по късна доба, ...

Казаха ти, че съм добро момиче,
такива има ли не знам.
Добра и лоша, може би,
но нощем ставаш друга, казваш ми.
Едно момиче в жена се превръща ...

Не знам
много неща
за теб,
за мен,
за всички около нас, ...

Врагът.... Понятие за чуждост,
което предизвиква студ.
Ти – да го мразиш, нямаш нужда,
но той – по теб, е просто луд.
Все тъй върти се колелото – ...

Препълнен днес оказва се живота,
на мен, на хората с техните съдби.
В края на деня когато броя оборота,
нужно ли е нервите човек да си хаби?
То всичко толкова жестоко е обрасло, ...

Ден първи:
В Афганистан вече нямам поле за професионално развитие...Тук всички полета са минирани и не остана нищо за взривяване! Та това живот ли е – да не можеш да отнемеш ничий живот!? Затова си стягам багажа и мигрирам за Европа, където имат толкова много още невзривени жп. гари, летища и стадио ...

Не се страхувай да
не те обичат,
това е най-естественото нещо.
Хвърли си кецовете
във водата, ...

Той не бе роден за този свят,
разбра това, когато бе още малък.
Не мечтаеше да бъде богат
и не завиждаше на чуждия залък.
Живееше в царството на Янус* ...

Най-гениалният човек на света се събуди, протегна се, пръдна и неохотно се изсули от завивките. Стенният часовник с махало на Фуко, който той лично беше изобретил, удари шест пъти, а най-гениалният човек на света удари шест гълтока от мътножълтата течност, бландикаща се в бутилка от лимонада. Пред о ...

Бе само миг преди, да се прекършиха
крилата ми в живота стръмен.
Очите ми блещукаха, и си говореха
със звездните сияния в цвят изумруден.
Бе миг преди да се разцъфна в цвят. ...

Ръцете ни премръзнали се впиха
една във друга, търсейки подслон.
постоплиха се, и се съживиха
почувстваха се в нежен унисон.
И сякаш неусетно стана чудо: ...

- Дрън, дрън, дрън. Всичко това са глупости. Ако до три часа не поправим скапания кораб и не си изнесем задниците от там, ще трябва да го продадем за да покрием скапаните такси. Затова се размърдай.
И шефа му ядосано му затвори.
"Пука ми" - помисли си Дрен. - "Направо ще си го преместя от единия в д ...

Заобикаля
се, когото чувстваш, че
ще те окаля...
...........................................
Когото чувстваш, ...

Моля те
======
Тръни и гърбици. Огнено халище.
Още ли искаш сърцето ми?
Рани оставя щом бъде погалено. ...

Превърни се във волно море –
страховито, рушащо и бурно,
помети със вълна страховете ни,
много спешно... знам, че е трудно.
Потопи ги до дъно... сега, ...

Срещнах един добър познат – добър познат казвам, не приятел или приятен човек, и го поздравявам:
– Как си, бе друже?
Оня като заблея:
– Айде беее, какво беее, защо беее...
Не можах да разбера защо блее. Той беше станал доста заможен, почти богат в моите представи човек. Беше зле образован висшист, п ...

Отлетяха последните жълти листа
и вятърът засвири в голите клони.
Цветята се скриха на топло в земята.
„Студено е” – тревата отрони.
Небето сърдито се намръщи. ...

В онези дни с теб бяхме неразделни
в игрите, в лудориите дори.
Пораснахме. Останахме си верни
един на друг, приятели добри.
Разпръсна ни животът в две посоки, ...

Попитат ли ме нявга, в края на живота,
какво не съм успяла и не ще забравя,
какво по пътя крив към своята голгота
все още срещам аз, но пак ме наранява –
това навярно ще е любовта голяма, ...

"Не, бе, няма да я увеличим,
тука има робовладелски строй.
Когато стане един лев, ще се съгласим.*
Ти ще живееш бедно, не се безпокой."
------------------------------------------------ ...

По "Тиха песен" - Валери Станков.
Видях от теб постъпки непростими
и чух аз думите ти укорими.
Че ти попари свежите дървета
и ми разби душата на поета. ...

ЕЗИК МОЙ – ВРАГ МОЙ*
Поетът се издрайфа като слон,
в пустиня с кактуси вари ракия.
Той носи копче вместо панталон,
пробива като стъклена бургия. ...

Все се търсим и все се намираме.
А по пътя колко пъти умираме.
И ни драска нещо вечно в душата,
нечие име изписва съдбата.
Няма нужда от много въпроси, ...

Все някой ден ще врътна смело ключа
на този грохнал, сив апартамент.
И в къща с двор, асма и вярно куче –
ще заживея с ризница от лен.
И ръста на тревата ще пресмятам, ...

Като дъгата разноцветна се яви
с коси, като от злато разпилени
и скромността ти бе за пример, но уви,
далеко си, като от друго измерение.
Но с всеки слънчев изгрев се усмихвам, ...

толкоз дълго вървях в тъмнина
но след мен ето идва зората
ще прегърна сковано сърце
а нощта ще остане оттатък
ще ме топлят горещи сълзи ...

Любовта е сега...
Знаеш, че те обичам и ми се усмихваш,
казвам ти го и срамежливо се изчервяваш,
показвам ти го и подскачаш палаво и лудо -
в очите и душата си ти това голямо дете..., ...

Над олиселите нивя
небето сменя сетна кожа,
луната гребен риж развя –
креслив петел, съгледал ножа.
Невъзмутим като дервиш, ...