На Р. С. А.
Остави на сцената актьорите,
да играят тежките си роли.
Гледай как през маските говорят си
и мълчи. Такъв е режисьорът. ...

Толкова тъжен и весел.
Свят – не свят.
И мене понесъл
напред и назад ...
Днеска прогледнал, ...

Рано е
Рано е да остаряваме, момичета!
Рано е!
Мечтите ни – неувяхнали кокичета,
белотата си върху нас, оставели. ...

Вдишвам те сутрин
със аромата на първо кафе.
Невинна... Недокосната... Непринудена...
Вдишвам те жадно, като удавник в море.
Вдишвам те девствена, ...

Защо ли стичат се немирни капчици
по тъжните ми и самотни тишини?
Защо душата ми загива залезно,
сред всичките залостени врати?
Защо минутите не спират болката ...

Ний всички сме подобни на коли,
потъващи в сервиза на Живота!!!
Достатъчно е там да ни очукат,
да ни "погалят" с едрата шкурка,
два слоя кит, малко боя, ...

Носеше калкана в голям черен найлонов чувал. Даде го на сервитьора и му поръча да го изчистят.
– Половината оставете във фризера. – Сервитьорът кимна и завлачи найлона.
– Не влачи торбата – ще я скъсаш!
– Тежка е – оправда се. Сервитьорът бе възрастен. – Този калкан е огромен.
Да, голям беше. ...

Ти си готим пич. Дай да ти разкажа нещо сега. Има една умна мисъл.
„Самотата убивала а усамотяването раждало“.
Брех да му се не види! Много мъдрост, много дълбочина, абе направо голяма работа е този ,как беше, дето го е казал.
Е те това е. Как беше? Казал, пукнал и толкоз. Самотен ли е бил, усамотен ...

Мостовете между нас са чувствата –
силните, красивите, горещите!
Те запалват в полумрака свещите
и се стапят в пламъка на устните!
Сливат се телата и душите ни... ...

и човекът - по
на БОГ подобие и
образ - е ЛЮБОВ
...........................................
и човекът е ...

Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ѝ отговори мило и учтиво. След срещата им обаче, той ѝ отговори още само веднъж, за да ѝ каже: "Баща ми никога не е говорел за вас, зна ...

Ех, така ми се плаче,
а сълзи не потичат,
като бедно сираче
никой где не обича.
И така ми е тъжно ...

в дланта
на любовта
омразата
спаси се
от мрак ...

Не ме предавай, изгори ме.
с две слова приюти ме.
Че аз съм бурна стихия,
която ден и нощ гори...
С попътния вятър върви, ...

„Имидж“. Нова дума в нашия речник, която се пръкна заедно с безкръвните промени от края на миналия век. Ще рече Образ, визия, онова, което виждаме отгоре, на повърхността. Да, именно, което виждаме и което искат да видим ония, които ни го представят. Тук няма да дебатирам имаме ли нужда от новите чу ...

Защото си ми нужна!
Сладникавите думи са красиви,
но някак си не са ми по вкуса,
небето е такова. Просто синьо,
а птиците летят си. Със крила. ...

Имам си една-едничка мечта
С ТЕБ - обгърнал главата ми нежно,
да се събуждам всяка сутрин в нашето "у дома"
и ми шепнеш нежни думи на ухо...
Да започва деня ми с теб ...

Прощална песен
Запей ми, майко, прощална песен,
със глас на ангел,
със глас небесен.
Да си припомня дните ми детски - ...

Ела! С отворени обятия!
В нашата вселена чудесна.
Заради тебе измислих всичко различно.
Няма слова! Има само прегръдки!
Няма тъмнина, само греят звездите. ...

Студа е наописуем,
с януари трудно е да се сравнява..
И моля се на Господ.
Макар да отричам съществуването му -
една надежда ми е той! ...

Когато дойдеш, няма да избягам,
пред теб ще цъфна с рокля на цветя,
ще те попия в няколко секунди,
и с вик, ще ти се метна на врата.
Ще те прегърна силно, ще те зяпна, ...

На Теб
05.06.2017 г. Велин

13. Червенокосата жена може да ти даде много повече, отколкото всяка друга.
14. Не съществуват грешни пътища. Съществуват грешни посоки.
15. Любовта може да те разочарова, но познанието не.
16. Сляп е този, който не вижда светлината в мрака.
17. Трудно приемаме, че красивият сън е просто сън. Още по ...

Ох! Вътрешният ми свят е опустошен!
Какво ли му се случи?
Няма "живинка" във мен.
А заради какво, така и не научих.
Някаква безцветна пепел е посипана навред. ...

Отдавна летя...
Летя през пустиня.
Пясъци, лунни поля,
тишина...
И живота проклинам. ...

Случка в парка
Самотна хубава жена на пейката седи.
А мене нещо ме човърка – иди седни и ти!
Към пейката пристъпих плахо. Свободно ли е? - Да.
Погледна ме, след туй посочи ми мястото с ръка. ...

Любовта не търпи страхове.
Тя е искрена, вярна, открита.
Тя не може за ден да умре.
Тя не може да бъде убита.
Любовта не се крие зад маска. ...

Опрял чело на тротоара,
превил гърбината на две,
един живот във дреха стара
наум без сълзи си реве.
И този просяк в късна доба ...

Спинкай, слънчево дете,
върху захарно небе!
Аз звездичка съм добра
и над теб ще бдя!
Спинкай, мъничък герой, ...

на Деньо Денев
О,кей! - жадуван на пристанище:
прегръдка ли си или чувство
в безбрежната душа на странника,
намерил пристан за изкуството? ...

За Пена и Цена от незнайно село...
Сèднали на прага две баби разговарят.
Едната - диалектна,а другата - "перфектна".
На теми разнообразни - да мине време празно,
със имена народни и малко подобни... ...

Ако обърна взор от теб, тогава
ще ослепея в страшно затъмнение.
И за сърце, душа и ум остава
най-тежкото страдание - мъчение.
И затова очите ми не спират ...

И Ти и Аз
допускахме грешки...
Разминавахме се
все на инат...
Все си доказвахме ...

Прегръдката ни бързо ще изстине,
сърцата също ще се вкаменят.
Ти ще забравиш скоро мойто име,
в мен чувствата дълбоко ще заспят.
А обичта ще стане бивша радост ...