Реших да напиша тази книга, макар и да съзнавам, че малцина ще я прочетат. Кой се интересува от разкази за непознати хора или отдалечени във време и разстояние събития, които на пръв поглед нямат отношение към настоящето. Само дето тези истории са толкова тясно свързани с болното и повредено днес, ч ...

Живот труден и суров.
Старостта е присъда от смъртта.
Дух запазен и украсен с дързост.
Това е животът за остарелия.
Среща, която взривява сърцата. ...

Защо се губим в дребните неща
и важните изпускаме от поглед?
От страх ли е, че виждаме едва,
че другият обича както може.
Дълбокото привлича ни. Но пак ...

Растат годините от дни събрани.
Върви земята в орбитален път
и носи вечно земните си рани,
като следи от звездния ѝ съд.
Трепти над нея синята безбрежност ...

Заспивам.
Прехвърчам из странни светлини,
пълен световъртеж.
И виждам мечтите си.
На място съм, ...

Посред снежна зима,
слънце се показва
и по лицето ти
с лъча си заиграва.
Ти очи присвиваш, ...

ПЪЛНОЛУНИЕ 2
Р. Чакърова
Счупено скърца луната,
в погледи звездни скована.
И заглуши тишината... ...

Живот на МЕГАпиксели
Добре дошли в обора за спомени! Сбъркали сте, ако очаквате да намерите фураж. В този обор се заличават недостатъците. Тук се чисти само с фотошоп! Тук ние сме добитъка. Всеядни! Тук е и новия ни, най-добър приятел – умния телефон. Да! Това е новия век! Все още му седим на прага. ...

Издаде първа книга сатирика,
представиха я, както подобава.
Колегите го мило поздравиха,
размекна се душата му корава.
А през нощта поетът засънува: ...

Навън е толкова студено,
сърцето вътре ми гори.
Ще кажат че това е прекалено,
нима душата в тебе не боли?
Неспирно водя аз борба с живота, ...

Сънувах сън! Ужасен сън!
Опитвам се, да го разкажа!
Душата си изхвърлих вън,
реших и аз да я накажа!
Приличаше на водна пара. ...

Беше краят на юни, когато дните са най-дълги, но чувстваш, че минават най-бързо. Целият ми ден измина в досадно опаковане на багаж и последващото изтощително пътуване към дома. Въпреки това, искрено исках да се махна от мястото, където пребивавах, не заради самото място, а заради обстоятелствата. Пъ ...

Най-обобщаващите понятия във философията са „дух“ и „материя“. Проблемът за тяхната взаимосвързаност и взаимообусловеност е занимавал умовете на философите векове наред. Това е тъй нареченият философски въпрос за първичното и вторичното: Кое е първичното? Материята или Духът?
Аз не се колебая с моя ...

Горящото сърце на обществото
върху теб изсипа черните си сажди,
в опита си сам да ги изтриеш,
грозно се размазват по лицето.
Раздухан вятърът от хули, ...

Когато е толкова снежно и толкова тихо,
че всяка снежинка е цвят на замръзнала нота,
заключен във нечии бели и влюбени стихове
със вкус на ванилия, мляко и лунна разходка,
когато е толкова тихо и толкова снежно, ...

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, ...

Зима
Настане вечер. Сняг завали.
Влизаш за минутка във нета.
Изведнъж, будилник звъни.
Кога е дошла, зората проклета. ...

Нов ден. Отварям очи и още е неясно как денят ще продължи. Тъкмо започва, а фибрите ми се надяват да приключи. Ще го преборя. Не е ясно гърла ли ще режа или ще подарявам искрено части от душата си. Не съм си избрала маска. Коя да бъда днес... Лудата, нормалната, властната, онази по-ниска от тревата, ...

Обичам разговорите, когато си пиян, защото знам, че няма да помниш и думичка от казаното, но така е по-добре. Така избягвам неловките въпроси и погледи, от които ми прилошава.
От малка не обичам да споделям...да общувам...чуждо ми е. Мечтая скоро да можем да си четем мислите, толкова по-лесно ще е и ...

Петър седеше на фотьойла с пура в ръка. Мария седеше пред огледалото и си решеше косата. Тя се обърна, стана от стола и отиде до гардероба да си избере рокля за първата си среща. Отново седна огледа се хубаво в огледалото, но не откри нищо което да я притесни. Мария стана, отиде в банята, отвори шка ...

Валят снежинките. Навяват спомени.
И в тях е хубаво. Щастливо-песенно.
Живяхме влюбено. Напи ми стомните
и цвят в градината разцъфна в преспите.
Спасихме лятото. Изгря в очите ни. ...

Вчера в нашата градина,
заек пакостлив намина.
Дъвка, ръфа и си скуба,
зеле, моркови, маруля.
Щом видях го сред лехата, ...

Какво делим?... Думите ли, що ли?
Кой как изписва чувства и любов!?
Навлизаме във чужди коловози,
надули клаксоните до възбог.
Отричаме, оборваме, злословим, ...

Раздухай с жарки устни
тлееща жарава -
жар пръска твоята уста -
подклаждай я с целувки,
не преставай, ...

50/Сега за българската група.
При нас най -главен бе Йордан.
Той доста опит тук бе трупал,
над нас бе като Дамовлан.
Сега той дойде от Египет, ...

Ще тръгнем в две посоки,
които няма да се съберат.
Илюзията - толкова жестока,
шега ни изигра и този път.

Когато я няма или просто не я усещаме...
Преди любовта, надалече,
след и когато я няма...
тялото припада и потъва,
душата пресъхнала плаче, ...

РАЗСЕЯНА СЯНКА
(Превод от македонски)
И тази вечер стоиш, като разсеяна сянка
на прозореца, който гледа към гробището.
Под нашия прозорец минава времето, ...

Отивам си от лятото и нося
в косите си дихания солени,
в очите – отпечатъците боси
и силата на паднал на колèне.
Във шепите ми кротко е заспала ...

Frank Sinatra feat. Nancy Sinatra - Something Stupid
I know I stand in line
Until you think you have the time
To spend an evening with me
And if we go someplace to dance ...

Сбогом за днес,
ще се върна пак -
да ти кажа чао отново.
Не ме боли,
не гледай така жално, ...

Во овој паралелен свет
ти си на страната
на моите непријатели
а јас сум самовила
со седум копја во грбот ...

Сърцето ми кърви
и няма как да спре...
Страната се топи
и няма накъде...
Обществото ни е болно ...

Последен път, в който
пръстите ми
разучаваха пръстта
на тялото ти,
където ми се искаше ...

Живеем, умираме.
Давим се във мрак,
обзети от болка и тъга,
с мъничко любов,
но не и към света. ...

Когато съзнанието ми се проясни, пред очите ми изникна гледката на захабени бели плочки. Лежах по корем върху нещо твърдо и, незнайно защо, не можех да си мърдам главата. Погледът ми зашари настрани. Шкафове с документи, пластмасов стол, бюро. А отпред врата, затворена. Намирах се в някакъв кабинет, ...