ТЯ
Душата за нас е толкова важна,
повече плаха, много тревожна,
макар от сълзи понякога влажна,
често е вяра и не е безбожна. ...

Танцувам дните си, примижали от щастие.
Танцувам ги, дори да ходят по стъкла.
Теснеят думите от маски на метафори -
несмели полуистини в реалността.
Неизмерима е широтата на ритъма в стъпките. ...

Ние сме пешки
в шахматен парад,
апатични към всичко
без шанс за обрат.
Студени и голи сме, ...

Още няколко дни се смалиха
и ги пъхнах небрежно във джоба.
Писах няколко глупави стиха,
после чистих на татко край гроба...
Срещнах няколко мрачни човека ...

Понякога, случва се, да се окажа в дивото, да се окажа, разговор да водя със хиени,
понякога, случва се, да нямам какво да кажа, стават отегчени,
тогава тръгват, в посока друга, да се хилят, настървени,
понякога, случва се, да понеча прозявка да направя,
и айде- те мигновено да се появат строени, ...

Подари ми Небе
няколко трошици Вяра
и разлистена обич,
в която уморените ми криле
да се сгушат. ...

Артистичен псевдоним с чужд произход
за бивш българин в блато без изход
Чуждоземен бог копае гробове и пали пожари
Таен агент в мрамор дълбае "България".

Неканен идваш в съня
и като крадец бързо
парче по парче
взимаш
душата ...

Без капка човек
В душата ти арфа нека звучи,
в сърцето - цвете красиво цъфти.
За миг, дете, поспри!

Писмо до Дядо Коледа
Мили Дядо Коледа, спомни си за мен
и в коледната нощ ми изпрати здраве,
не ме оставяй сама, дай ми приятел да е до мен
и във добро и във зло, във болест и здраве, ...

- "Хей, момко!"
Прекосявайки най-спокойно последната пресечка деляща ме от вкъщи се озърнах разсеяно. Вляво имаше паркирани коли, вдясно контейнери. Нямаше хора, поне наблизо. Не си спомнях да съм пил нещо повече от вкиснало се морковено сокче сутринта, затова и не предположих, че някой от безсрамно ...

Беше един от онези, горещи летни дни, в които маранята се усещаше наоколо, а работата и животът в село бяха притихнали. Слънцето пареше жарко с огнените си лъчи, а птиците се бяха сгушили в гнездата сред прохладните корони на дърветата. Небето бе ясно и чисто, сякаш морето се отразяваше в него като ...

„Много е трудно да се събуди някой, когато се намира в тази фаза на съня.”
Връзката ни бе отдавна в кома и бяхме я поставили на изкуствено дишане, поради нежеланието да приемем смъртта й. От време на време тя трепваше и мислехме, че може би ще се събуди, но уви – въпреки копнежа от нас само зависеше ...

Изгубих се...-Къде ли?В битието,
завесата на нашите очи...
Изгубих се...-Къде ли?В битието,
примамката за нашите души.
-Горя ли?-Не,аз само тлея. ...

Проплакаха улуците във вкъщи
и вятърът засвири на комин.
А вечерите ми - едни и същи,
оставят ме така - почти самин.
И слушам как над покрива трополи ...

Не знаех аз какво е скука...
Но напоследък заскучах.
Пилея време там и тука
и съм несигурен и плах!
Затропаха ми по вратата, ...

Море
Застанала високо на скалите,
очите жадно попиват морска синева,
а вятърът разпилява косите
и нежен бриз гали сетива. ...

Правете любов, а не война!
Спасете мира, господа политици!
Спасете хиляди майки от участта на черници,
черни забрадки да разхождат по гробове!
Грохот и тътен топовен..., ...

Дали да напиша писмо
и да го пусна в малко шишенце,
да го метна в морето
и да чакам отлива да прегърне моят порив.
И така прилив след прилива ще чакам ...

Щ Е М Е С П А С И Ш
Повярвах, повярвах, повярвах
в ден съдбовен за моя живот.
Отчаяно търсех закрила
и за спасение брод. ...

Аз вярвам
Земята не ще бъде същата
и човекът ще бъде различен,
изхвърлил отдавна той вещите
ще бъде във вечна хармония. ...

през април си оставих сърцето на прага на мечтите си. те все се блъскаха с реалността. не се научиха да се харесват. започна съвсем по човешки да залита към хиляди грешки. към канавки и кал. към кофеин. докато накрая не достигна собствения си ковчег. блъскаше се в хора. по пътя изпи много уиски. и в ...

Черно
И ще си сложа черно,защото ми отива,
подхожда ми на черната душа.
Стой добре до мислите ми сиви,
отива ми на късата коса. ...

Открих любовта, сега какво следва
все още съм леко влюбена, но и загубена.
Но съм сигурна искам да си тръгна.
Къде ще ме отведе, освен под пръстта всичко това.
Нужно ли е да остана. ...

Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...

Заспиват облаците натежали!?
От нощното небе долита хлад!?
Мъглата стеле своя плащ...,
и кара хората да бързат
към своя дом обичан и желан. ...

Този сняг безкраен,
навън е заблестял,
навярно чака бяла,
една въздишка също заблестяла.
Тъй и времето минава, ...

Понякога ми е така самотно,
сама със себе си говоря.
Питам се дали не полудявам
или просто с чувствата се боря?
Понякога е само тишина. ...

Цветарка
„и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад“
„Това е Ина“.
„Здравейте“. ...

Здравей есен, добре си дошла,
изтъкана от златна премяна,
пребоядисала всичко, гори и поля,
а неискаща нищо в замяна.
Здравей есен, аз ти пиша сега ...

Различен си – ухаеш на божури.
Но не на глуповат парфюм.
Седял си снощи във градината.
Различен си – избиран си от жури.
Печелиш"странник на годината". ...

ЗИМА
Студ земята свива,
идва Новата година,
баба Зима ни обвива
в бялата си пелерина. ...

Това кратко писание посвещавам на две кафяви очи.
Свиренето на пиано е нещо красиво. Някой, който свири прекрасно не може да мисли лошо на никого. Гледах пианиста, който свиреше със страст стари песни, които не ми бяха по вкуса, а до него на екрана светеха сцени, които не ми бяха по вкуса... но моят ...

Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се, като ръждива слама.
Променя до зелено своят цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...

С какво е по-различна тази есен
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?
Защо е тази жажда за безкрая, ...

С късите си зъби,
времето предъвква уморено
изкормени мечти,
промити мозъци,
душите ни в мазоли, ...