"Романтика"
Обещания не търся,
за какво и за кога?
През годините ли станах мъдра,
че ме радва само днес-сега? ...

Тъмните мисли са облечени в бяло
и разхождат по пътя деца от Любов...
Смешно е грозното наметало, бяла усмивка
сред страст и мъгли...
Класическа музика, ухаещи рози... ...

Пролетно почистване
Тъгувах седем зими за неизживяната любов,
която бе като сестра, отправяща ми зов
да бъда вярваща, че някой топъл ден
ще има радост, дълго чакана за мен! ...

Когато нищо друго няма.
Когато всичко загорчи.
Когато адът или раят
се слеят в погледи, в мечти.
Когато следващото утро ...

Майски дъжд
От някъде над мен ръми,
дали не са сълзите ти...
Разкъсвам хиляди тъми,
за да съм там - в очите ти. ...

Лъчи разперени...
Луна. Теб отразила.
Струни треперещи...
Любов. Може би си близо.
Роза. Като тебе... ...

Подтиснати изригват цветовете.
Засъхнала, палитрата умря.
Навън танцуват страховете.
Сълзи цъфтят като цветя.
Така прекрасно е да чувствам. ...

Безмълвието видимо започва
в сезона, който чаках - есента.
Билетът е сега еднопосочен.
А гарата се казва - Самота.
Безмълвен, но щастлив, защото мога ...

Аз пак ще пиша за морала...
Човекът без морал е звяр.
Човещината щом е спряла,
за него вече няма цяр!
У нас съсипахме морала, ...

Изтегляли сте някога лоша карта? Ако сте, добре дошли на борда.
Беше четвъртък. Един обикновен четвъртък, след срядата и преди петъка, в който, както обикновено, в пет следобед си постилах карираното одеяло в парка и сядах на пикник. Съблякох карираното си сако и отворих кошничката. Наредих една кар ...

Тъй както се върти земята
една любов е завъртяла
душата, обладана цяла,
възвишена и по-богата.
И не от днес, а от Адама ...

Далече - през девет царства, та в десетото,
в замък сред гъсти и мрачни гори,
живеела, скрита от всички, принцесата -
онази, със двете незрящи очи.
За тази принцеса, наричана Сляпата, ...

Съблякох старата си дреха.
На умората и своя страх.
Облякох новите надежди.
Животът грабнах в бързия му бяг.
Загърбих всичко - и обиди стари. ...

В харемът на дните
танцуват мечтите.
Под тюлени нощи
се свирят съдбите.
Над призрачно було ...

Дребният и влажен пясък се набиваше в обувките му и хрущеше под белите му чорапи. Защо изобщо беше тръгнал по плажа? Странно, че точно днес токът по крайбрежната беше спрял, но все пак може би щеше да е по-добре ако беше поел покрай павилиончетата? Едва ли някой все още работеше в четири през нощта, ...

Кажи ми как да спра да те обичам?
Опитвам се от толкова години.
От утре - няма! - често се заричам,
до седмица, до месец ще ми мине,
до зима, до година ще забравя ...

Стоиш до мен. Дъхът ти пари...
Потръпва сякаш Пролетта.
А лятото идва с пожари...
И тича пак пясъкът бос под дъжда.
Снега по устните ти сякаш пари. ...

Бездушието ме мори...
Нима там само за едни трохи е всичкото това..
Нима желаят хората пари?
За тях ли се върти света?
И някак алчни са, дори... ...

на моите внуци
Посрещат ме внуците мили
и гледат ме право в очи.
Питат дали сме роднини,
отворили леко врати!? ...

Небето сякаш се отвори,
В прегръдките ни приюти.
Изкъпа ни в сълзи
Проляти от мъки и тревоги
По отминалите дни. ...

Епизод*
било какво било
изрече хубавото плачейки и тръгна
преди да хлопне входната врата
пресегна самотата ...

"Нова телевизия не е моя вече."
Бойко, не се изцепвай, човече!
Знаем и без туй, че са под контрол,
съвсем ясно е вече, че царят е гол!
www.silnabulgaria.com/борисов-се-изложи-в-ефир-видео/

Ах, мило либе – росна майска китка!
От как те срещнах, под лазурното небе –
на моето сърце си фаворитка
и някак си, от теб ми се...
Не подозираш ти, когато след разходка, ...

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ...
Valentin Jeliazkov /Napolitano/©
-----------------------------
Правата на произведението "ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ… "
принадлежат на "Valentin Jeliazkov Napolitano/ ©" ...

ана F 63.9 F 63.9
Ще ти мине, my love, ще ти мине.
Казват - болест била любовта,
казват - траела към три години.
После пак си нормален и здрав. ...

ПОДАЙ НА СЕБЕ СИ РЪКА
Таиш тишината дълбоко,
където и птици мълчат…
Вълните безшумно с прибоя
прегръщат живот в кръговрат. ...

Нощна, тихичка усмивка.
Мило за ръка ме хвана.
Сънища в една завивка
трепват и споделят двама.
Будя ли се, си до мене, ...

Животът откъси от песен е,
животът учи на това
да обичаме друг друга,
дори и след смъртта.
Животът ни е даден, ...

Небето беше перфектно синьо, с малки пухести мързеливи облачета. Беше толкова... естествено. Краткият миг, през който погледът му обходи небосклона, му се видя като цяла вечност. Блажено спокойствие. И свърши. Притокът на адреналин изтласка всяко чувство за сигурност и го замени със страх – паническ ...

Пак сама в нощната тъма,
а до преди час бях нечия звезда…
Бродят из душата неизказани слова,
защото бях безмълвна, утринна роса.
Океанът гледа ме през мрака, ...