Слънчогледови поля и летни залези,
тиха слънчева тъга – неподправена,
Тъмни, истински очи, ме погалиха
и пристигна любовта – непоканена.
И приех я и разбрах – във очакване ...

Минават дни, години, но не спира
една любов в сърцето да гори,
една любов, която не умира,
след нашето сбогуване дори.
Обичам те - крещя през стон, със болка, ...

Ти си единственият, който знае всички граници,
минимуми и максимуми на моето търпение,
петната по бюрото ми от разлято вино
се изтриха сами, и в мен не остана и капка съмнение,
че този филм е продължението на продълженията, ...

Аз имам една единствена цел -
да събудя Боговете.
Да ги разтърся, да им припомня,
че са Богове.
Изпаднали в амнезия, обезверени, ...

Събрах всичките си думички
Събрах всичките си думички.
Дадох им смисъл. Мечти. И вяра.
Дадох им усещания. И чувства.
Дадох им теб и мен. И нежност. ...

Ти пляскай ми, живот - душа.
И милвай ме, поток - вода.
Ти плащай ми, какъв е грях.
Съшивай ме... свещице - прах.
Прощавай ми, рисувай дъх. ...

Не искам цялото ти земно време,
ни да загърбваш своите мечти.
Аз искам просто тук да си, до мене,
когато бурята ме връхлети.
В очите твои искам да се губя, ...

Пътувах дълго,
за да видя пак
твоето лице зад
онзи непрогледен мрак.
За да успея, ...

Всичко започна с една малка искра. После пламък, огън и накрая цял пожар. Преди да се усетя, всички наоколо бяха ранени. Всички, освен мен. Някои се отърваха само с вечния ужас от гледката на приближаващия Огън. Други нямаха този късмет - по тях останаха дълбоки белези, които цял живот щяха да им на ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 15-та част
Шофьорът на автобуса направи поредната маневра, за да паркира на сектор пристигащи на автогарата в Нова Загора. Седях някъде по средата на рейса, седнал на седалката до прозореца и гледах навън. Времето беше прекрасно. Слънчево, приятно, весе ...

За раждането на Вселената
Прошу тебя только себе не лги,
Ты пол меня, я пол тебя, но мы не целое.
И не друзья и не враги.
Я твой недостаток, ты Моя Вселенная!* ...

Къща за луди
(песен)
Твърдят че отстрани сме изглеждали малко плашещи!
Приличали сме леко на човечета плачещи!
Тресели сме се като болните от психодиспансера...! ...

Нежна Сакура с чудни имена
често нощем се взираше в простора
и с помощта на бог или сама
край себе си изграждаше стобори.
За нея с думи да разказва бе игра ...

Не съм с претенциозен бяс...
Беззначно ми е, общо взето,
къде ще си почивам аз. -
Дали при перлите в морето,
във "Пер Лашез"... Или - в небето... ...

На Петя Дубарова
Едно момиче слънчево и топло
ни прави крехки, весели вълшебства.
И светва кротко доброта наоколо.
Завръщаме се в синьото си детство. ...

ЛИСУНГЕРЪТ
Той не беше от тази гора, даже въобще не беше горски лисунгер. Внедри се тук с протекцията на ДеСеЛисиците. Отпърво се правеше на умрял лисунгер, докато спряха да го забелязват. Не му беше трудно да заработи в тази гора, защото всички взаимно се подозираха и се страхуваха един от друг. Ос ...

На разума ми цялата стръв
не ще ми стигне да открия
всички мои откровения.
И ето че покрит със плът
ще бродя всеки ден и час, ...

Ти ли думите крадеш ми,
Ти ли тихо се промъкваш в моя сън,
Ти ли сгряваш нощите студени,
Когато бурята руши отвън...
Ти ли си човекът този, ...

Тази топла земя, във която ще легна -
чувам как ù пулсира сърцето...
Ще замръквам по-гладна. Едва ли по-бедна,
щом е мое до облак небето!
И ще пия сълзите на млади лозници, ...

Ако нявга получиш
писмо най-любовно,
дали ще научиш
за мойто чувство гальовно?
През мастилото, питам се, ...

Какво виждам в очите си?
„Защо съм създадена такава?” Виновна ли съм аз или са хората, заобикалящи ме?
Чувствам се като бяло петънце, замазанo върху голямо черно платно. Стои самичко сред толкова тъмнина. А тя - душата ми, нежна струна, опипващи я хиляди ръце, желаещи да чуят и усетят звънливия й тр ...

Борис и Анелия
Глава седма
Водите на Рилската река скачаха от камък на камък, спускайки се от снежните върхове на планината към обширните поляни осеяни с Рилска иглика, мащерка, Йорданова незабравка и Давидово винче. Обградените с вековни борове поляни, насищаха въздуха с незабравими аромати, чиято ...

Аз, морето и нощта...
Някога в Атлантика
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоя с бялата черта ...

Rok-balada.

Помолих те да останеш - не пожела. И трепереше, когато те гушнах.
Такава те помня - крехка и нежна, до счупване - порцелан.
После автобусът потегли. В живота ти нямаше вече място за мен.
Тръгвам, изкормен арлекин от парцали. Влизам някъде.
Още неседнал, показвам с палец на бармана да налее коняк. ...

Чувствам нещо особено - ала и приятно.
И внезапно решавам да тръгна към Теб.
Ала не зная - кога ще се върна обратно.
И дали ще прекося планини или степ.
Търся нещо - дето и аз не зная какво е. ...

Две стъпки… А между тях? Какво?
Надеждата, че утре няма да си сам… Че там ще стигнеш…
Нозе ожулени, очи подпухнали, а във сърцето мъничко добро…
Глава навел си, нямаш сили да я вдигнеш…
Две длани, стиснати в юмрук… ...

Понякога се питам
има ли наистина съдба,
дали сама към грешното залитам
и към водопада стръмен скоростно греба.
Има ли в живота сила, ...

Намерих днес един самотен стих,
ти беше ми го писал в друго време,
думите прегръщаха забравен миг,
когато с тебе бяхме откровения,
когато чувствата ни слагаха крила ...

... Oчертах си в рамки стиха,
в рамки писах за любов,
а във точките се скриха
мойте тайни, моят зов!
Всеки миг Аз криех силно, ...

Не искам да пиша, не мога, не бива,
да ровя пак до болка в паметта,
добре си живеех така - полужива,
без обич, без вяра, без грях, без мечта.
Не искам да пиша, не мога, боли ме, ...

Пияните от болка, наричани са луди...
просяци за обич, протегнали невидими ръце...
Единственото им богатство отляво в гърдите тихо бие,
едно умиращо в глупав Свят сърце...
Пияните за нежност, гротески в тъжен образ ...

Не спряха улавите антихристи
да лаят пълната луна,
защо имат помисли нечисти
и вечно са си служили с лъжа.
А знаят те къде да ни притискат, ...

Свири, Сърце. Ще плисне ручей.
Кръвта зове. По път я смучиш.
Какво дете. Неволно крачи.
А все плете. Насън по здрача.
Рисува дом. И двора вкъщи. ...