Преди на хиляда места по хиляда години имало на земята една необикновена страна, населена само с джуджета. Наричали я Джуджеландия. Животът в нея с нищо не се отличавал от живота в другите страни. Жителите й не били по-високи от метър, затова къщите и дърветата в тая страна също били много малки.Джу ...

Потичат сълзите дъждовни.
От болка времето стене!
И с кремъка мокър се мъчи...
Слънчевия диск да запали.
И вятърът нейде изчезнал. ...

Един стар мокър пес
през дувара се промушва.
Къде ли е бил нощес,
та лекичко накуцва?
Личи си старостта на псето, ...

https://www.youtube.com/watch?v=6qh4jIWENhA
„Касапницата” беше хит от тинейджърските ми години в компанията на „Конюшната” – така наричахме един двор в който се събирахме в „Драс махала” (някога Еврейски квартал в центъра на София, между Халите и бул. В. Левски”). Там живях от бебе, израснах и учех ...

Никой не я видя кога пристигна. Никой не узна от къде излезе или как. Никой не я познаваше коя е и защо беше там. Но беше, да, седнала на големия площад, прегърбена и статична, с черен покрoв върху нейната фигура, под който криеше ревниво своето тяло от озадачените погледи на онези, които си дадоха ...

Дойде си Момчил хайдутин у дома рано при зори,
пред поглед му черно чернее, в гърди му рана гори.
На прага майка му седи, очи и все са по друма,
ръка и Момчил целуна и с много обич продума:
-Постели ми, майко, постеля, поклон на нея да сторя, ...

Във тъмна, тежка пръст поникнаха ръцете ми
и светло, светло се протегнаха нагоре.
Не две, а четири – ръце ли, минарета ли,
изваяха си светъл купол над покоя.
И куполът олекна в люлката на въздуха, ...

Трудно е
да си раличен
разлагам се
атом по атом
освобождавам ...

Тя е винаги готова да царува
щом престол за нея изградим,
нощем под звездите ще мъдрува,
ако ние с теб от обич изгорим.
Тя навлиза в нашето съзнание, ...

Не ме въвличай
в свойто безпокойство.
Не ме обичай,
щом ще те боли.
Защо сега ...

"Какъв чудесен ден: човек не знае чай ли да пие или да се обеси" Чехов
ПО ЧЕХОВСКИ, а ние
А ние просто ще вървим така -
ръка в ръка със своята душа...
Ще срещнем враг, приятел даже, ...

Почивайки под кленовите клони,
в утринна омара, на стария хамак
полъха привеждаше в поклони
танцуващият румен полски мак.
Разбрах що е божествено видение, ...

Зрънца от притаената надежда
ще засадя през дните на забрава.
За да отгледам цветове от нежност.
Свободно да израстне ще оставя
градина от вълшебства непознати. ...

В един тунел от погледи вървя
и виждам някакъв неясен цвят
на продадено безверие.
Животът е захвърлената котва
в Мариански падини. ...

1.
Вървяха.
Пътят им пресичаше полета, гори, понякога запустели села. Ехо неведнъж си мислеше, че са току преди краят му, но винаги зад клоните на онзи краен бор, зад разнищения ъгъл на последния двор или зад ронещите се масиви с вехнещи слънчогледи, неизменно се оказваше, че пътят им продължава отн ...

Животът ми е една дълга лента,
която е протрита на места.
От хубавото получавах рента
и си попълвам свойта суета.
От лошото, записано във нея, ...

Обедното слънце вече напичаше, ставаше мор. Оливър и Леа отдавна се бяха отказали от идеята за тичане към вкъщи. Този пек, тази жега – нямаха шанс. Не бяха спортисти, даже мразеха спорта. Прибирането им протече мълчаливо, всеки погълнат от мислите си. Леа погледна към Оли, който гледаше в някаква то ...

Душата ми е сломена птица,
в опита си да полети с прекършени криле.
Питах за истината.
Отвърна глупостта.
Търсих любовта. ...

Как мечтая да се видим
и да бъдем винаги заедно.
Това ми писа една жена.
Такива силни думи към едно момче,
което копнее за любовта, ...

Отиде си така внезапно,
тъй както се и появи.
И всичко стана сиво: къщи,
цветя, дървета и треви.
Безцветни станаха нещата, ...

Луди, луди има в този свят,
също като нас.
Не бой се ти и до мене остани,
от лудост не боли,
а по-щастлив ще бъдеш ти, ...

Замириса на липа...
Така е през юни!
Ароматът долетя –
влезе и във съня ми!
Вън е топло, но в съня – ...

Тази вечер Витоша не бе загадъчна и нежна,
нито теменужен остров, нито сребърни води…
Тя беше само преспа снежна
и мрак и студ навяваше ми отстрани.
Нежността, романтиката безнадеждна, ...

Срещу модата резонно
скачам, тежко я попържам,
че за мен са по-изконни
виното и хляба ръжен.
А с какво ще съм облечен? – ...

Букетът от рози, който на перваза седи,
те прегръща с аромата си копнежен,
но откривам във него твойте следи
преди да издъхне от теб е обсебен...
Рисува те в себе си, твойте ръце ...

Зрънце надежда
В живота си аз не съм поетеса
и не мога да пиша красиви слова,
отвън съм студена, но вътре в мене
е скрита топла и нежна душа. ...

Наричане
Твърде пряма съм и не хрускам.
Очите – парят, не омагьосват...
тебе, Еньо, не с фраза хлевуста,
с губерка словесна ще те тропосам. ...

...
ръка в ръка...
уморено от любов
утро наднича.
...

На роза ти си аромат
сред хиляди треви в тоз град.
Твоите очи не ще забравя,
но сега в сълзи се давя.
Тук, в държавата бедна, ...

Всичко това стана в Уисконсин. Чували ли сте за Уисконсин? Това е щат в Щатите. На север, почти до Канада. Там има град който бил най-големият производител на мляко. Има и град, най-голям производител на сирене. Та нашият герой - Оу Клер, се чудеше в кой точно от двата да се засели. Но понеже е мишл ...

Безумна обич
На кой ли мога аз да се оплача?
Усещам как отвътре заболя!
Уж много бързам, а едва се влача
И в дъжд внезапен болката преля. ...