„Рус”
Не, няма да дочакам да задухат
от север студените кавказки ветрове.
Да, рус съм, ала викингите в мен заспаха.
Сега съм просто техно - надъхано хлапе. ...

I'm here now alone and free
but I hope you think of me
with the pain I left behind
and the revenge in your mind.
Memories are rushing thru ...

Аз знам, че хората са мръсни,
те други и не са били!
От завист често ще се пръснат
и алчност ще ги умори!
Един друг си копаят гроба ...

Всеки човек може да бъде мрачен, но не е ли по-добре да бъдем усмихнати, да се радваме дори и на най-малките неща в живота. Да виждаме прелестните звезди, как сияят дори в най-тъмната и мрачна нощ.
Да мечтаем, колкото може повече. Човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му. Всеки човек има ...

умее много бавно да мълчи
и тогава точно
(мога да се закълна)
не спирам да го чувам
да повтаря: ...

4x4
На един мъж му трябват поне три жени
и една, със която да се събужда!...
Аз съм щастливец! Намерих ги. Три,
но само едната страстно възбужда... ...

Някой непрекъснато се опитва да ни хакне ценностната система...
Красива пИчатна грешка 2: бал с Ласки...
Когато мостът изгори, всеки остава на брега, който сам е избрал...
България - държавата на неограничените възможности за ограничените хора.
Българската версия на кутията на Пандора: отваряш я, а ...

"Сега ще ни обесят на площада", Валери Станков
Бесилото от тежест е прегърбено -
(откак се помни, носи само смърт).
Стоят под него две сърца прегърнати,
осъдени от обич да умрат. ...

So close and so far away
From all the dreams and the reality
We go, we fade to the grey
To form a new identity!
How did I forget you all, ...

Another day
Withered tune
Smiling faces
Cheap perfume
Best of luck ...

As the candle slowly burns
And the day turns… into a night
Clouds gather ‘round in the rain
As the cries wipe out the light!
… ...

He was just starting to undress
When she walked into the room
With an open part of his chest
She understood what meant the groom…
… ...

Ще ти дам този залез назаем,
(аз имам залези в излишък)
да го носиш дълбоко в очите си,
та когато се влюбиш в безкрая,
да си знаеш, че има и край... ...

Невъзмутимо е - да гледам, колко си красива. Дарена с онзи вълшебен блясък, озарявайки силуета на гледащия го отсреща.
Знам - късметлия съм, това е несъмнено. Как улових момента, в който минах покрай теб. И точно аз да бъда зрителя, чието внимание прикова. С тази усмивка, с това истинско присъствие. ...

Целувам те
Отиваш си, а толкова те обичам
Безмълвен съм, безчувствен от тъга.
Сълзите ми не спират да се стичат,
Сърцето ми от мъка натежа... ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - девета част
,,Ей ся я втасахме! Ся си еба майката!,, Гледах към него със зяпнала уста. Изведнъж ми стана толкова горещо, че си свалих тениската и я метнах на дивана. Закрих лицето си с длани и започнах да дишам учестено. Всичко това ми дойде много. От д ...

Октомври е. Вали...
По улицата
хора
скрити под чадъри...
А две души ...

Поредната - десета част на новелата.
Картината е мое дело - компютърна е. Нарича се "Снежно гнездо". Рисувах я за един мой стих - "В очакване", но мисля, че подхожда и за този разказ...
Б.
Вратата иска малко усилие - набъбнала е от влагата. Дърпам здраво… И съм вече вътре - в „Хоремаг-а” (На времето ...

Живях насън. А всичко бе измама.
И денем, вън... умирах в стари рани.
Живях живот... тук, сред чужди люде.
Не бе любов. А просто чиста лудост.
Сега съм друг. Но в себе си така пропадам. ...

''Какво е планината? Огнище? Ледник? Бездна? Връх?
Живот е планината! Живот до сетен дъх!''
Благо Прангов
Живот до сетен дъх е планината!
Чертози скални, борова гора. ...

Каза ми, че скоро ще те видя,
а "скоро" отдавна не дойде.
Но още чакам, не смея да си ида,
в случай, че се върнеш въобще...
Пазя номера ти и дните броя, ...

"С времето някой започва да разбира, че дори слънчевата светлина може да изгаря, ако е прекалена. Така, той засажда своя собствена градина и украсява собствената си душа, вместо да чака някой да му донесе букети цветя."
Х. Борхес
Листата лека-полека започнаха да пожълтяват, да приличат на мед и прег ...

Не бях
Не бях за тебе огън,
в пазвите заровен,
гърдите млади дето все гори.
Не бях за тебе белег, ...

Излъжеш ли ме
Предизвикано от стихотворението
"Ако ме излъжеш" на Еланор
Излъжеш ли ме, тръгвай си за Ада...
Далеч от мене... бързай, бягай! ...

Земята на добрите хора
Има една далечна земя, където хората са добри. Мама ни разказваше за нея вечер, преди да заспим, сгушени в топлата пухена постеля. Там няма млади и стари, красиви и грозни, злобни и агресивни. В тази земя хората са просто хора, добри и сърдечни. Те не мразят, не се карат, не и ...

Като дете играех на полето,
сред житата и цветята,
там където аз съм се родила,
там сред тракийските поля.
С мъка сме си изкарвали прехрана, ...

Влак....
Хора, отплеснати кой в каквото може - я в четене на книга, я в празно гледане през прозорците, потопени в дълбоки размисли за налегналите ги проблеми на съществуването.
Всички се припотяват и дишат тежкия, топъл, задушен въздух, лишен от кислород.
В даден момент влакът спира и надава вой за ...

Ти си тръгваш. След тебе не роня сълзи.
Ще те помня - вече го знам.
Но усмивката ми за сбогом ти запази.
А аз някак ще се справя и сам.
Да, обичам те - ала ти не желаеш любов. ...

Защо не знам къде отивам,
самотна птица съм сега.
Летя в небето и не спирам
да изпадам в самота.
Нима крилете ми ме носят ...

Тази страст е агония -
дрипава и намръщена.
Сто пъти я прогонвах -
сто пъти се завръща.
Сто пъти я убивах ...

Всеки си има своята приказка
с ангели, принцове, феи,
търся си някоя хубава, истинска,
в която Доброто се смее.
Питам, разпитам за мъничка роля, ...

В дъждовната вечер
Внезапен дъжд във тая вечер
по клоните се заигра
и като влюбени зверчета
се скрихме в старата гора... ...

Емилия и Анна
Глава девета
Скоро след тази първа среща, Давид Бронщейн се извини и двамата с малкият Борис тръгнаха за София. Преди да напуснат болницата, той се обърна към мисис Анна, навярно му беше трудно да произнесе Симеонова, и заяви, че ако нямат нищо против докато е в София, всеки ден ще вод ...