Магия
Днес пък искам да направя
магия за късмет!
Не зная как се прави
дали до обед или след обед. ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - осма част
Бременна! Господи… не стига ли това, че я прибра без време при теб, та ни наказваш нас, живите и с тая мъка? Не беше ли достатъчна тази досега? А, Боже, кажи?! Няма ли край? Не виждаш ли, че сме рухнали от тъга? Сляп ли си? И ако ти Господи си ...

Морето синьо, а насам –
гората дъбова на Странджа.
И Ропотамо – виж! – едвам
водите движи мъдра, важна.
От векове гората тук ...

Както винаги в сянка.
Далеч от меките слънчеви лъчи, сякаш благославяйки всяко скапано нещо, до което успеят да докопат шибаните си непрокопсани ръчички.
Далеч от веселбата, глъчката, пиянското забвения (oh wait пиянско забвение? not that far)
Далеч от чувства и емоции, разум и логика.
В Сянка... Да ...

ЧОВЕКА И ВРЕМЕТО
Изтича през пръсти
старият век,
из облаци гъсти
по пътя нелек. ...

Индулгентни усмивки ли искаш?
С тях попарвам дори и сланите!
Ту вините в очите ми плискат,
ту душата ми вятърно скита...
Все припявам в погрешните гами. ...

Мога да съм нежна, страшно нежна,
да бъда незрима за света,
да стихвам, да съм страстна като малка буря,
а после да се скривам и мълча.
Мълчанието понякога е много дълго ...

Аз не искам да знаеш, колко много ми липсваш,
колко често поглеждам към душата ти в мрака,
колко много боли от това, че не искаш
да останеш в света ми и зората да чакаш.
Аз не искам да знаеш, че те галя с нощта ми ...

Когато си далеч
Когато клепките ми уморени лягат
и ме обгърне светлината лунна,
когато всичко друго избледнява
и само твоят образ пак изплува, ...

Надеждата не е в "Сега"!
Крепиш си надежда ден подир ден,
минава денят, а ти все - уморен,
повтаряш: „и утре е ден“,
но кой ли надява се днес раздвоен? ...

Облаци се разхождат по земята,
по стъпките на бялата слана,
която сутрин прегръща листата
и бавно отнема им дъха.
Облаци се разхождат по земята, ...

Най-много от всичко
искам да мога
теб да опиша.
И сякаш
все за теб пиша, ...

Приеми ме всъня си
или ми дай на заем.
Искам да съм до теб,
когато уморен тръпнеш в нощта.
Да сложа нежно ...

Tи дойде!
(на покойния ми съпруг)
Tи дойде – усетих!
Тишината ме събуди!
По навик станах ...

Да поиграем. На сняг и на дъжд,
върху нажежено желязо,
на телефонисти,
на корабокрушенци,
знам различни игри, ...

Не разгадавам същността на думите -
те често са измамно красиви,
като крилата на пеперудите
изтънчени, с краски причудливи.
С красиви, но измамни думи ...

А така мечтая да почувствам любовта
като хладна глътка вода,
утоляваща жаркото ми тяло.
А така копнея да съм нечия мечта,
да съм твоята вселена, въртяща се на ръба ти. ...

Малко прекалено
И дори да стихнат всички елфи
на Амур ще спра стрелите остри.
Но как мамят дивните им арфи,
а и тези мисли никак бистри. ...

Аз не вярвам във бог, атеист съм.
Нека някой на кръст ме разпъне,
но да бъде със минало чисто
и да няма в душата си тръни.
Да е с хората мил и добричък, ...

Дъжд
Дъждът. Кротък като смирение.
Думите мълчат акварелно
в багрите на красивата есен.
докосване на капки. Тишина ...

В недрата на невронната гора,
под сянката на цветната ми памет
спи дракон с необяздени крила
и люспи като черни диаманти.
Не знам дали наскоро е роден ...

Да, небето над мен не е синьо.
И валят и дъждове.
Но с форсираните си турбини
аз сближавам светове.
Ето, идвам - бърз и нечакан. ...

Преди година в Техническия университет
загуби работа професор със силен дух и чест.
Злото изглеждало привлекателно и лесно -
съпругът на бивша министърка безчестно
го изкушавал неморално с него да постъпи - ...

Събудих се. Избухнах във червено.
Усмихнах се на сините скали.
Но бе самотно, бе студено,
разстилаха се морските мъгли.
Бе тъмно, ала някак си красиво, ...

„Люлека ми замириса.”
Ех ти, бедний ми поете,
Цял живот за хубост писа,
А защо не предусети,
Че по тукашните мерки, ...

Винаги когато съм толкова близо
до любовта и тя ми убягва.
Това ми каза една жена.
Не се отказвай да я търсиш.
Имаш хубави очи, с които ...

ТОПЪРЛАЧЕТО
Вий знаете ли що е Топърлачето?
Не искате да знаете сега!
Топърлачето ще си остане тайна,
дали така ще ви е по-така? ...

Мистерия
Вече седмица над листа бял стоя
и творя ли, и творя...
След теб не остана празен ред -
някак промени моя светоглед. ...

Когато слънцето полегне
и сенките се удължат,
тогаз денят ми ще побегне
щом нервите му не държат.
Че залезът го все подпира ...

Една война в сърцето те прониза.
Ти бе набутана във мръсната война...
И ти се би с отчаян героизъм
и си заслужи мястото в света!
Агресори запретнаха ръкави, ...

Ти си слънце, незалязващо в очите
и моят плач недоизплакан.
Не мога много. Нямам нищо.
Изтръпнах прекалено рано.
Родих се аз да те обичам. ...

История с чужда самоличност
П.П. разгърна страниците на стария си тефтер с пътеписни бележки. Беше ги озаглавил „Македония – нелегалното ми бягство във времето“ Нещо повече. П. П. пожела споменът в тях да потъне в забрава. Дори скъса няколко листа от тефтера и ги хвърли на земята. След секунди се сл ...

Равносметка...
Защо нещата все тъй оценяваме
едва когато вече ги загубим?...
Мигът пропуснем, той си отминава
и цял живот го гоним като луди... ...

До края
Аз съм влюбен в тебе тъй отдавна
и обичам си те - туй е вярно,
ти си моята мечта и зная,
че в света ще съм със теб - докрая! ...

Всичко ще бъде наред
*вдъхновено от действителна измислица
Влизам в кабинета - закъсняла.
Професорът ме гледа недоволно.
(Бях и малко огладняла) ...

Все към теб бих летял
на копнежни криле.
Как да сторя това?
Ти небето отне.
И да плувам опитах. ...

Осата влезе в стаята, за да умре.
Всъщност, тя не знаеше, че ще умре, но подмамена от неочакваното октомврийско слънце излезе от летаргията си и полетя. Залута се над земята, всичко беше посивяло и изсъхнало, сухи треви се поклащаха от вятъра. Литна над къщите,провря се между клоните на ореха пред б ...