Пътят беше осеян с много завои и не позволяваше да се кара бързо. Естествено, имаше един куп тарикати, които току изскачаха зад завоите, святкаха с намръщените си фарове, сякаш някой друг е виновен за безумното им шофиране.
Стоян не беше от хората, които карат много бързо, даже беше твърде отговорен ...

ПРИ МЕН СЕ ВЪРНИ
Когато звъня, ти ми затваряш.
Омръзна ми. Не че те мразя.
Страхуваш се. Да не те опаря.
Защо думите все си погазваш. ...

В нощ на сънни чудеса
път пътувам със сълзите.
На душата ми с гласа
за любов се моля скрито.
В нощ на смели чудеса ...

Със семейството ще бъдеш ти,
далеч от мене във нощта.
Загърбил си пролятите сълзи
казвам ти ,,Честита Коледа".
Весел празник, ангел мой, ...

Сълзи за врани
"От известно време всяка вечер си лягам на студено и тъмно, стиснал сърцето си в едната ръка, а револвера в другата. Просто си лежа и гледам тавана. Минава ми всеки път една мисъл през главата. И... о, скъпи читателю, ако тя е вярна, то аз по-добре да сложа край на живота си още сега. ...

Мигове от детски истории...
Мечти от детски съдби...
Лица на множество души...
***
Приказки написваме за нас и за детски слънца... ...

През синкавия пламък на мъглата
в безмълвния поток еднакви хора
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще.
Не могат те в едно да се размесят, ...

Из нета дамите сърфират
и все по нещичко намират,
с което да се занимават,
че край котлона затъпяват.
А в нета кавалери спорят, ...

Сънувах във съня си лош,
че някой слънцето открадна.
И стана тъмно, като в нощ...
Луната някъде пропадна.
Сърцето с мъка затуптя ...

/почти автобиографично/
Това беше една ужасно дълга нощ, когато Ве умираше, а аз гледах безпомощно отстрани. Тази безпомощност е особено терзаеща, когато умира близък човек, към когото имаш известни задължения. Иска ти се да се върне лентата назад, за да направиш нужните корекции, но лентата се върт ...

Облечена в бяло. На главата си изваян
венец от пролетни, нежни цветя.
Да напомня на всички
за любовта.
Захвърлен воал край малка, ...

Знам, бунтуват се моретата дори,
затихнали са и плажовете, някъде там,
хоризонтите спят в пашкули от мъгли,
а вятърът, хладнокръвен се разхожда в нощите сам,
зимата е царица, развяла бяла мантия, ...

Безумно обичане
Обичащо ми е до невъзможност,
до безумност ми е обичащо.
И до безпомощност...
В гореща шепа любов ...

С приятелка имахме уговорка да ù занеса кисело зеле. Нейното още не било станало, а Коледа без сърми - просто не става. Облякох се аз, приготвих пакета със зелката и тръгнах. А то се отворило едно време, едно слънце, едно тихо и спокойно. Чудно, само за разходка.
Звъня на вратата. Отваря ми внучката ...

Душа в мъка
Душата ми се мъчи,
дано все пак да сполучи;
ти я остави обругана,
сякаш без сетива, ...

Водицата на Извора е намаляла. Но как, нима ще пресъхне?! Какво е това проклятие, което тегне и върху най-святото, най-чистото и истински непреходното? И тази ли последна Надежда ще изчезне?
Това ще бъде истинска катастрофа. Листята на Рапорта са с цвета на снега Олимпийски, от най-качествена Пергам ...

С трепет чакам Коледната нощ, домът ми е отрупан в разкош.
И коледна звезда блести в елхата, подаръците всеки чака.
Но аз не искам нищо купено с пари, а само мъничко Надежда…
И моля се, Господ да ми подари здраве и щастливи дни!
Днес питат ме: „Какво си пожелавам?“ Усмихвам се и ръка подавам! ...

Тъжно ми е, че в тази държава
всичко се руши, нищо не се тачи!
С паметника нагло се подиграват,
този народ съвсем се опростачи!
И това по време на празници става, ...

От скутите на бронзовото лято
пое ни в дланите се многоцветна есен.
Заглъхват наш'те стъпки по земята
и пеем свойта лебедова песен...
Стоим ограбени и остарели, ...

Приятелите ми винаги малко са ми завиждали заради отношението ми към момичетата. Докъм трийсетте бях имал много връзки - разнообразни, неангажиращи ме по никакъв начин, и се бях научил да се измъквам от тях веднага щом надушвах, че имат тенденцията да се задълбочат. И нали си бях остроумен чаровник, ...

Земя създадена от Тебе,
напълни се с грях, Боже.
Ти прости, ти прости, земни сме, грешим,
лъжем, проклинаме, сърцата си делим.
Често оставаме сами или съдбата, или Теб виним. ...

Посрещни ме
Посрещни ме...
идвам със скреж
посипана цялата,
с усмивка сияеща. ...

Нима се трудиш, гониш цел?
Защо!?
Монотонност, материализъм и какво?
Емоцията на живота, сладостта
остават в бездна заключена ...

Защо творя?
Задаваш ми един въпрос,
какво използвам аз за коз,
какво ме провокира мен
та всеки ден във два часа, ...

1 209 600
Обличам черната одежда
светът егоистично преобръща се
щом сърцето ми от светлата надежда бавно се поглъща.
В траура горчив се крие самотата най-отровна ...

С премръзнали от самотата мисли,
и сън, който препуска пред очите ми,
от спомени ненужни прага чистя,
в нощта, в която сбъдват се мечтите...
Опитах се на глас да се помоля, ...

Защо и днес сме толкова зли,
като оси?
Един друг се жилим безпаметни,
за да боли.
Къде чезнат уважение, търпение, ...

Зеленият залез в Пасифика...*
(спомен)
11.05.1982 год.- Пасифика
Нежен залез макове разкошни
пръснал бе, а палави вълни ...

“I'm gonna make it’’
Sanders Bohlke
Where there's a will, there's a way.
I'm gonna see a brighter day.
Better believe me when I say, ...

„Once Upon A December”
Deana Carter
Dancing bears Painted wings
Things I almost remember
And a song someone sings ...

Весела Коледа !!!

Една ръка. И друго нищо
няма да подпали моето сърце.
За огъня в едно огнище
не са му нужни повече ръце.

Ще поседна на другия бряг
при червения цвят на малините,
ах, обзема ме силният страх,
че така ще си минат годините.
Че и твоите сини очи, ...