Не ми е лесно да напиша
стихове за Пеньо,
когото жив не съм познал.
За който знам от негови поеми
и от предания, че честно е живял. ...

Дари ми
Дари ми тишина,
притихнала в копнеж.
Дари ми сълза,
търкулнала се нежност. ...

Мразя те, че няма за какво да те намразя,
мразя те за всичките пропуснати лъжи,
затова, че истината само ти признаваше,
и не спря с нея, дори когато започна да боли.
Мразя те за цялата ти искреност, ...

Това проклето човешко недоверие,
безпощадно и сигурно убива Любовта,
гризе Душата ти, нахлува съмнение -
проправя път на демони и самота.
И толкова ти се иска да вярваш, ...

В топла нежност ме превърна,
пак сгушена тихо и мило в теб.
Умееш винаги да го правиш,
да ставам просто горяща жерава.
Времето край нас лети, не пита. ...

Спомен за бяло
... Притъмнява.
Наоколо всичко е бяло.
Бели призрачни тополи.
Две. ...

Българи бяхме, какви сме сега?
В празнични дни това ни напомня,
бяхме племе за страх на света,
сега се прекланяме на разни народи.
Така е, когато сме малък народ, ...

КАПКИ
Дъждовните капки я разбиват
и най-твърдата гранитна скала.
Капка по капка я доубиват,
нищо, че е монолитна била. ...

Отключих без да искам риска,
заключвайки тъгата.
Избяга! Да се върне не поиска
в страха и тъмнината.
Избягах с него по път неутъпкан. ...

От коментар на Vale5
"А през твоя прозорец какво се вижда?"
Един прозорец с шарени пердета
е мойто бягство в скучните моменти.
Промушвам поглед и съм там, където ...

С чаша кафе в ръцете
сънена като пролетно цвете -
пред прозореца се спирам
и в изгряващия небосвод се взирам.
Камината още бавно догаря ...

СЛЕД ПОРОЯ
Защо ви е реката да тече
прозрачна?
Нека кална да приижда!
Кристалната прозрачност ще рече, ...

Твоят образ нахлува,
все се явява пред мен.
Безнадеждни сме ние,
казвам си всеки ден.
Обичам те със цялото си същество, ...

Очаквам като влюбен,
Залеза, луната…
Гърдите ми се
пръскат често от възторг!
Градини виждам, ...

Реки вечни на раздяла.
Реки вечни на болка.
Реки вечни на тъга.
В мен се вливат сега.
Искам глътка въздух ...

Протягаш ръцете си и ме обгръщаш нежно,
Поглеждаш ме, а от очите ти прилива водопад от чувства...
Не, недей да казваш „Сбогом“! Не, все още! Не съм готова да го понеса.
Ще се сгуша.... Силно!!! Доколкото ми позволиш... Да. Поиграй си със косите ми!
Знаеш... Харесва ми! Не спирай! ...

Просто си роден някъде!
Дали е само съдба?
А ти вече си там!
Не знаеш как ще тръгнат дните ти.
Просто си хвърлен някъде! ...

Лека нощ
Тихичко ми пожелаваш: "Лека вечер",
но даже тежка ще е тя,
защото няма да си до мен, а надалече,
и доста трудно ще заспя. ...

Позволи ми!
Позволи ми да отпия от захабените ти ръце,
да се гмурна в изнурените ти очи,
да прегърна уморената ти гръд
и да ти кажа, че и мен ме боли…

Повярвай ми! Миличка.
Има толкова сънища
в твоите малки ръце,
с които ме прегръщаш плахо.
Не са нужни доказателства - ...

аз искам да ти кажа
толкова много безполезни неща,
затова обличам в мълчание
породилите се чувства
и оставям гнева да се изпари, ...

Спри! А после пак върни се.
Огледай се във пустотата.
От тебе моята мечта роди се
и после пак ме хвърли към тъгата.
В отенъка на мрачно сивия таван, ...

Аз не съм господин Идеален,
не мислете мен за перфектен,
аз съм обикновен и реален,
аз съм толкоз дефектен…
Аз съм човек като тебе, ...

"Children Of The Bad Revolution"
Take me in your fast car Mercedes
Kissing on your neck while your driving
Doesn't care I'm always on my blackberry
All the time all the time buying into every line ...

Зимна приказка
Като във приказка снегът вали...
Вали и всичко побелява:
полето, къщите, дърветата... Дали
той някога ще спре да трупа и навява?.. ...

Никога не съм се вписвала в живота ти.
Жалък и нищожен.
Устата твоя само лъжи изрича.
Интересуваш се само от себе си, от никого другиго.
Мислиш се ти за идеална. ...

- Знаеш ли какво ще се случи?
- Не... но дори и да знаех, какво да направя?
- Искаш ли да знаеш? Да направиш нещо?
- Какво да направя. Може би няма да е нужно да правя нищо.
- Тогава как ще се случи? Без да правиш нищо? ...

И ето, дойде февруари,
търкалят се студени дни,
не знаят спирки, нито гари,
обвити в сивкави мъгли.
Прегръщам ризата ти стара, ...

Видях я да се крие във шубрака,
от слънце и от светлина.
Видях я да танцува в мрака
и да се задява със смъртта.
Видях окото ù, то бе дълбоко, ...

Високопланинското село Стойка бе известно единствено с факта, че там, преди сто и двайсет години, се е родил професор Тодор Калчев, с когото, разбира се, местните се гордееха. Но „професорско” или не, селото вероятно щеше да си остане бяло петно на историческата карта, ако през една мъглива ноемврий ...

"Не мога да издържам повече... Досега издържах на всичко, но не
мога повече... И... никой няма да дойде!... Приятелите отдавна престанаха да са ми приятели... Време е да се върна към истинската
си същност... при същността си... Скорецо мой на върха на розата,
кос, заседнал като кост на гърлото ми ця ...

Като глътка въздух си. И вдишвам.
И чувствам как тича кръвта.
Като нежен стих си. И те записвам.
После думите трия с ръка.
Като сън си - нощите отнемаш, ...

ПРИВИЛЕГИЯ-ЧОВЕК
Тази привилегия-човек
пази я стрктно от омраза,
за нея няма читав лек,
разяжда те като проказа. ...

(Сезони много... Филмът е един! Не Го пропускай!)
Пред разкритие
Ех, Животе, гледам твоя филм –
толкова примамлив е за млади...
ала аз – нали съм остарял – ...

Скъпи сърцеразбивачо,
откъде би трябвало да започна? Може би от мига, в който те видях за първи път. Изглеждаше ми толкова наивен и добър, дори не ми направи никакво впечатление. В теб виждах едно дете, на което му даваха близалка, ти бе точно това в моите очи - наивно хлапе, което се доверява на вс ...

Любовта ни не е за двама сътворена,
тя е просто движеща мишена.
Ала стрелям ли, улуча ли я нея,
безсмислено е после да живея.
В примка да я вържа аз умея, ...

Не ме слушай! Аз така си говоря!
Чупя тънкия лед по душата си
и разпуквам онези дихания,
с които си вярвам, че с теб
сме дошли от древни предания. ...