Лудост ме обзема при мисълта за теб!
лудост... когато видя твоя силует,
лудост е онова, което в мен седи,
лудост е онова, когато за теб се сетя и сърцето ми тупти.
Лудост е мисълта, че ще те загубя, ...

Океана
Като мечта във лунна нощ
е тих и нежен Океана,
когато светлата му площ
от влюбен Бриз е разлюляна... ...

Брилянтната звезда си,
аз съм метеор
на твоя небосклон -
горящ болид без дом
от вселенския простор. ...

Априлският ден се опитваше да вкара пролетен въздух в мрачния дълъг коридор на масивната сграда. Бледите слънчеви лъчи плахо се провираха през високите малки прозорци, но не можеха да достигнат студената напукана мозайка на пода. Стените не бяха боядисвани от години. На втория етаж беше кабинета на ...

Тъмно е. Студено е. Страшно е. Смразяваща тишина. Чувам само лекото потреперване на листата на двора. Седя… и чакам… Чакам слънцето отново да изгрее. Но още е прекалено рано…
Не мога да заспя. Мечтая… За прекрасния свят, в който ще живея само след няколко години… За любовта… За щастието… С усмивка н ...

Над мерзостта изниква стръкче
и оцелява, ако него стъпчеш.
Веднъж ли с него бях щастлива
когато стана роза то красива.
Растеше шипката наблизо ...

Той е дързък бездомник -
влиза тихо, без глас
във леглото ми скромно
и ме люби в захлас.
Под чаршафа се свира - ...

Скитник
Скитникът.
Излязъл на Пътя.
Търсещ надежда.
И вяра... и огън. ...

Нощта е като мен самотна,
като сестри обичаме се вече.
Тъй нежна, мила и гальовна
обгрижва ме, когато си далече...
Прегръща ме с целувка страстна, ...

Тя не се страхува.
Не я променя користта.
Нито е гъвкава,
защото така трябва.
Тя върви. ...

Изпих не чаша, а цялата бутилка,
а сетне с ярост във стената я разбих.
Такава ми е била ориста - горчилка,
щом като дъга след дъжд не те разлюбих.
Но те осъдих, никога да не узнаеш ...

Тук съм, под короната на вековния дъб.
Опряла гръб на стеблото му, затворила съм очи…
Вдишвам дълбоко аромата на цветята,
а вятърът развява косите ми.
Долавям ромоленето на ручея, ...

Кажи ми, че съм безумие
и търся огън сред нищото,
че твърде ранно съм будене
и давя се гордо в излишности.
Кажи ми, че съм ревяща ...

Вечерта е красива.
Между голи тополи
тихо път си пробива
топло чувство на пролет.
Вечерта е пастелна. ...

Толкова много ми липсваш...
Времето сякаш е спряло.
Всичко си губи смисъла,
всичко е сякаш замряло.
Както във жарка пустиня ...

Виж ме, като вода те заливам,
оставям гръдта ти без дъх,
а после слаба, като капка се стичам -
отронил си от мене пак.
Виж ме, ...

Намери ме, Любов! Аз съм тук, още дишам...
с малка ранима душа.
Намери, съживи, разтърси ме,
нищо, че пак ще сгреша.
Дишам физически, духом съм някъде, ...

- Помня всичко, сякаш беше вчера. Свистенето на гумите, удара и как летяхме надолу в пропастта. Събудих се в болницата, цялата в тръбички, стърчащи оттук и оттам. Казаха, че съм се спасила по чудо, благодарение на теб. Наистина, дължа ти живота си, благодаря ти!
Изправи се бавно, още свикваше с ново ...

Господи Исусе!
Градската градина.
Тихо, светло, пусто -
като на картина.
Като на икона - ...

Първият рехав сняг биеше странично склона, пътечките, бунгалата и все по- рядко някой автобус изникваше по самотния път между поляни и гори, за да поспре за кратко до празните сергии на площадчето. Горе в хижата вече палеха печки, аз прибирах сенниците на караваната, зимата приближаваше и клиентите ...

Примирена, избеляла като сутрешна луна,
в деня ми се завръщаш непоканена…
Гръб опряла в бузата небръсната на камъка
пред дома ми есента приготвя зимнина…
Пет спомена от изгреви божествени на август. ...

Ти не ме позна.
Роклята ми е свещено бяла.
В окото ми се стели тишина.
Пепел любовта ми е довяла.
Ти не ме позна. ...

Зеленият слънчев дъжд
от небесните морави
една жена и мъж
на пътя си завари.
И всичко между тях направи ...

---
Знаеш ли, липсва ти опит за гмуркане в залези.
Опитът идва след дълги години обичане,
болки, раздели внезапни... с добро ти го казвам!
Трябва на себе си само, докрай да приличаш. ...

Огледалото на Дявола
Ти си Дявола в мен притаен,
похотлива, без всякакви граници,
имаш тайни, скрити във плен,
на безкрайно написани страници... ...

Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега,
аз съм гара за бързащи влакове.
Аз съм вик в тишина
и маяк сред тъма, ...

В Пустинята...
на Марина
Тази вечер си тъжна...
Боже мой и защо?...
Разпиляната Същност ...

На фокус
И когато наметна, отново, на пътя си дългия шал,
ще си спомням, на куц крак, как съм се смял.
Как съм сдържал, прилежно, дъха си на фокус.
Как подскачаше радостта и преливаше от живота ми. ...

Когато Д. разбра, че ще ходи в казармата, той извърши подвиг, достоен за Омирова поема.
Събра всички остатъци от пенсии и заплати на домочадието и верен на поговорката "сговорна дружина планина повдига", повдигна няколко каси бира, следвани от бутилки ром и мастика, строени (както сам щеше да разбер ...

Ти чу ли как вятърът бие
по всяко зелено листо?
Гората от удари вие
и става шума на тесто.
Ти чу ли - под стряхата - капки ...

Обичам ли още така,
както някога -
пречистено, свято. Безбожно.
Със крехката яркост
на нива от макове ...

Хомота си влачиме, борим се, тичаме.
И трупаме опит. Живот го наричаме.
Съдбата обаче със нас си играе –
стои отстрани, но гледа и трае.
Въпроси поставя – ний отговор търсим. ...

Приседнах тук под тази сянка
На бащината ми липа
И от умора в нежна дрямка
Там ароматът ме приспа...
И чуден сън аз засънувах ...