Стъпки, стъпки... търсещи във тишината.
Само те пропукват празнотата в самотата.
Попътен вятър няма в нашите платна...
Има безчет звезди, но свети само тя...
Нея, къде, кога, нали... Излизаща от лагуна. ...

Три сутринта е. Насилвам клепачи
да скрият лицето ти някъде в здрача.
В три сутринта си намирам причина
да тегля черта и далеч да замина.
В три сутринта ми се иска да вия ...

ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ Е,
а ти ми мотаеш конците.
И плета, и разплитам...
На плетката края не виждам.
А само как се топяха ...

Заспивал ли си уморено-изтерзан...
Безсмислен сън... И знаеш -
утрото ще е обагрено в печал.
Живял ли си в град ням,
създаден от пороци, пълен със завист, болка, ...

***
Отиват си от мен всяка есен,
посипали взора ми с шепа пера,
а искам да тръгна с тях към звездите,
но никой не шие вече крила… ...

Душата с пепел ми посипа
Душата с пепел ми посипа,
цигара бавно пак догаря
забравена във пепелника стар.
Бутилка пак търкаля се по пода ...

Кахъри, кахъри - само тях гледаме,
не искаме явно да видим света,
а само трябва да се огледаме
и да разберем неговата простота.
Да разберем колко красив е той, ...

Помня всичко -
усмивката ти, очите ти,
помня как сърцето ти биеше
и как спря завинаги...
Помня, че обичах ...

Не винаги дарената ми нежност
е доказателство, че съм обичан.
О, по-добре да съм неприласкан,
отколкото да ме помилва урагана,
и да забравя, бродещ сам, ...

Колко време да се лъжа,
че да те забравя мога,
че сълзите мога да избърша,
че ще вярвам само в Бога.
Колко пъти ще протягам ...

Тя седеше и тихо мълчеше,
сълзите от него мракът крадеше.
В свят сама-самичка седеше,
болката своя в себе си таеше.
Момиче младо с душа ранима, ...

Когато в началото на 90-те години новото «демократично» правителство на България, в което мнозина не без основание вярваха, защото виждаха настъпване на положителна политическа и социална промяна, реши да разруши чрез взривяване мавзолея на Георги Димитров, много хора в България (както и българи изв ...

(пролог)
Изведнъж тя го хвърли на земята, започна да го рита, да го удря. Нещо вътре в нея я караше да му причинява болка. Това не се случваше за първи път – по цялото му пухкаво тeлце личаха белезите от безумието ú. “Козината” му беше изтърбушена, “очите” – напукани, “краката” и “ръцете” му бяха бе ...

Искам да викам. Да крещя на воля,
докато без глас остана.
Да изкрещя тази зверска болка,
човъркаща в дълбоката ми рана.
Да изкрещя за всички белези, ...

С пръсти ровя
Корена на спомени
От минало отронени
Да ги изровя
Заравях ги дълбоко ...

Не ме върти на малкия си пръст -
и без това света ми преобърна.
В очите ми навярно виждаш лъст -
не смея с друго твоите да зърна,
не смея да поискам, вместо страст, ...

Таз мечта някак невъзможна е,
щом сърце ми къса се,
но лицето усмихнато стои.
Видях някога изгрев един -
изгрев, който никога не ще забравя, ...

Юлска нощ необикновена,
гарван свири мелодия студена.
Душата празна бори се със злоба,
да успее да се запази все тъй горда.
Сърцето, във бръшлян увито, ...

Стопанинът замина за Америка...
Атанас Далчев
Стоеше надпис
на вратата ú:
" Стопанката замина за Германия"... ...

Какво ли тази дума означава -
веднъж ни пречупи до земята,
друг път като слънце жарко озарява,
ту силни ни прави,
ту отслабва ни и гневи - ...

Светла нощ, лепкава мъгла,
звезди в небето, огнена луна.
Криволичат хора с мисли от деня,
откриващи пътя към дома.
Разказват за моменти от минали неща, ...

Декември отвънка е слънчев,
но през декември във мене вали.
Навън светът се усмихва,
а в душата ми капят сълзи.
Моят декември е мрачен, ...

ВЕСЕЛ ДЪЖД
Играхме навън, когато изведнъж
със Ваня заваля ни силен дъжд.
С федербала се прибрахме.
Тъжни, как да продължим? ...

'''Един път изпиташ ли Рая,той завинаги остава в теб''
Всеки път щом затвори очи, миналото се завръща и боли.
Всеки път спомени още толкова живи, тя чува сърцето й да крещи..:
Музиката около нас, сякаш природата пее,
музиката е нежна, ръцете вплитат се в свещен звън. ...

Отвъд безкрая,
мойто минало... не може ли да бъде бъдеще? Не, че съм така значима...
ти ми даваш сила да мечтая.
Отвъд значимото,
във непонятното, ...

Бягам от болката жестока,
заблудена... мислейки, че съм се скрила.
Все повече затъвам в бездната дълбока,
ноктите - здраво във живота впила.
Времето ми бързо изтече, ...

ужаси, трилър +18
......................
Последният ден преди събитията беше ознаменуван с една странна поява, която ме срази и в същото време ме изненада приятно. На четвърти януари 2011 година аз и Симона се разхождахме бавно по парка и се радвахме на рядкото за тази част от годината топло време, ...

В крайпътни ханове не паля свещи,
но често там изплаквам си душата:
доброто и случайните си грешки...
Че тежко е да носиш сам вината.
И в полумрака на блуждаещ огън ...

Измълчи ме
Този дъжд от целувки с аромата на мъж,
грях разлива по твоето тяло.
Търсещ, искащ, очакващ, не веднъж, не веднъж,
той започваше пак отначало. ...

Стела някак изумено изучаваше собственото си отражение в огледалото – погледът, съмняващ се във всеки и във всичко, сенките под изморените очи, които сякаш проникваха дълбоко и виждаха във и зад предметите, но някак отнесено и замечтано, започналите отскоро да се появяват тънки бръчици, чувствените ...