утеха в своята душа,
но в себе си ти все я носиш
онази мъртва тишина.
Безличен стон и болна нежност,
учуден взор, безпътен дъх. ...

Мистична
и дълбока тайнственост
обгръща лицето ти,
от вековете пощадено.
Нетленна светлина – ...

Решили сме със зълвето да правим референдум след референдум. За всичко ще правим допитване до народа. Например:
„Искате ли да намалим цените на парното?”
Ако около 90% от населението иска, няма как, намаляваме го. Ако са около 50%, ние пак ще го намалим, но с по-малък процент, за да се знае, че ние ...

Ще изтанцуваме и този блус в нощта
по волята на перлено небе -
в „часа на синята мъгла”
ръчица нежна ръката ми прие.
Насън целувах лебедова шия, ...

ТРИПУЛАСИОН
Интернат, конвейер и гробище;
не помня род, приятели, отечество –
непрестанно търся някакво съкровище
за големците на нашето човечество… ...

Насред бързеи диви се стичам
по первази от хорско безличие.
Щом се включа на фаза "статичност",
всички облаци хукват да тичат.
По дърветата никне надежда ...

К А Л А М Б У Р
Жертвите на полицейските и
съдебни грешки в България
са вследствие на грешките
на същите тези полицейски и ...

Красиви утринни вълни,
разбиващи се в морски бряг,
измиваха те детските очи,
готови да се впуснат в лудия си бяг.
Морето сбираше ги сутрин като в люлка, ...

На този ден, преди... малко за мене
и доста... за тебе лета.
Проплака дете, ококори очите
и в тях аз открих синева.
Протегнах ръце. Във скута те сгуших. ...

Cuba Libre 5
Вечерта беше тиха и пропита с влага. Горещината на деня беше превърнала въздуха в пара и дишането беше трудно. Студените натурални сокове и леките ледени коктейли не само не утоляваха жаждата, но като че ли я засилваха. Единствено зеленият чай с много лимон и без захар намаляваше това н ...

А как отчаяно се свива малкото сърце,
душата детска как тъжи.
И ритъм как забързва, когато види те за миг поне.
Тупти немирно, блъска се в моите гърди.
Покой отдавна не знае, ...

Със самочувствието ми отново подновихме старата ни като света вражда. Седяхме на една разнебитена пейка в парка и си крещяхме, обезумели от гняв един към друг, докато хората, минаващи покрай нас, се правеха, че нито ни виждат, нито ни чуват.
Палех цигара от цигара в опит да се укротя, но проклетото ...

Безброй светлини запалват небето –
звезди като захар кристална искрят.
Отразяват във синьо тихо морето,
там, дето слънцето прави си път.
То отдавна го няма, в съня си потъна, ...

В чашката кафе,
умората ме покорява -
ядът ми отминава,
но огорчението в душата
ми се утаява. ...

Голи и беззащитни
са мечтите ми.
И още са
като внезапен и непозволен
листопад през юни. ...

Разцъфнала пъпката -
в роза се превръща.
Обагрена в цвят
разцъфва от допира на устните.
Дъхът я съживява. ...

Отново за Мария. Ала другата.
Онази, ежедневната - във кухнята,
която денем си говори като лудите
с фантома на надеждите си рухнали.
И не е майка на Исус от плевнята - ...

СНИМКА
Отива ти да си на фона на морето
и облаците слънцето
като завеса тънка да прикриват
от обагрения в синьо хоризонт ...

и тогава разбрах
че да вляза в твоя дом
и там да остана
твърде многото клони ми пречат
невидими рани ...

Цецо: "Опит за корупция голяма."
Росенчо пък вика: "Няма."
Бате Бойко пак си трае,
и, без да знае,
с огъня си играе.

Някъде край Одрин
летяха куршуми без брой,
войници стояха безмълвни,
готови за решителен бой!
Нямаха изход, нито надежда, ...

В спомена ти някак съм различна.
Луда и красива като лято.
Малко тъжна, много романтична,
гръм в небето, ласка сред тревата.
И те будя в нощите ти глухи... ...

Облаците - гроздови салкъми,
а лъчите - дар богат.
Плахо шепне тайни златоструйни
септемврийски листопад...
Още радват щурчовите песни, ...

АМФИБИЯ
В самия пик на суматохата
от делничното суетене
една пукнатина
без грохот, ...

Нощта загадъчно омайна
пелерина кадифена спусна
над две самотни
премръзнали души,
сгушили се нежно ...

Можех да излъжа, че съм само сън,
можех да избягам във тъмата.
Нямаше да скитам там, навън,
нямаше да плача сред лозята.
Можех да съм силна, ...

Не исках много - само малко нежност.
Даде ми я и щастлива бях за миг.
Не каза думите, от мен желани,
но краткотрайно щастие ми подари.
След срещите ни ме болеше, ...

*
Сред сухи треви
свири есенен вятър
нечувани мелодии.

Сърце
Сърцето си да спра не мога,
то ударите отредени отброява,
в радост и нечакана тревога
изгаря бавно в чувствена жарава. ...

Много уж не ми се ще,
но така те чакам аз –
пак, звънче, в училище
да ме викнеш с ясен глас.
Ех, ваканция, игри, ...