Под целувката на солено море...
Беше лято, сред дъхави залези
свиваха дом полудели вълни,
глухите стъпки по мокрите пясъци
градяха пенливи следи... ...

Заробен в смъртно тяло,
проклинам вси небесни сили.
Не искам лицемерна жалост,
ни божествена закрила.
Скверно ще пируват боговете ...

Бях малка мравчица, до тебе допълзяла,
събирах дом, за нас, уют...
да споделя това, което бях мечтала -
сърцето твое да е мой приют.
Бях малкото щурче във двора китен ...

Сещаш ли се за онзи специфичен аромат на студ и запалени печки? Шаловете са метнати през врата, чашите с чай димят, а дъхът на хората рисува фигури. Влюбените са притиснати един до друг по-силно, бездомните са се свили в ъглите, кучетата се боричкат, а децата се хвърлят в купчините шарени листа. Зем ...

Не бе до мен, когато имах нужда!
Не бе до мен, когато бях сама!
Не бе до мен, когато в мрака тънех!
Не бе до мен в онази зла тъма!
Болеше ме, боли ме и сега. ...

Мъката на монаха – вътрешен глас мръсник...
Лош ден за яйцето – удари на камък.
Детето направо беше „одрало кожата” на майка си. От задника...
Единственото, което глупакът никога не отрича, е своята гениалност.
Наглост: да кажеш на оня, който чака на бесилото, че му е широко около врата... ...

Ужасно странно е, но при мен спиралата на възрастта е изкривена безвъзвратно. Какво означава това ли? Ами просто, че с годините се променям неадекватно, нелогично. Понякога се чудя дали това е така и с останалите или все пак има щастливци, които пораствайки, не губят толкова много... Бих могла да из ...

Не мога да спя и се опитвам да избягам.
Мисля си за теб, а умът ми говори, говори.
Искам да не мисля, искам да не предполагам
за това, което ще ме бутне и ще ме пребори.
Не мога да заспя, затова излизам и ходя. ...

Първият учебен ден
Първият учебен ден
е минал спомен за мен,
който предизвиква радост
и нотки на умиление, ...

Човек не е никога тъй щастлив нито тъй нещастен, както си въобразява
Може би един от най-забележителните човешки пороци, както и неговите прояви, е способността му да рисува една картина така, че когато я погледне, единствен той да вижда отражението на слънцето във водата като златна корона и изгнил ...

Камбаните
Камбаните за тебе бият, мила.
Отиваш си, покрита с бял покров,
към дъното на тъмния и мрачен ров,
където Смъртта те е родила. ...

О, времена! Няма ги великите философи! Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят на готово. Тръгват след някого и не мислят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най- верния път. Нали делата говорят за даден човек? А кой да ти мисли з ...

Не стой на прага. Трябва да си тръгваш.
Не беше безобразна суета.
Ти просто нямаш сили да замръкнеш
след допира на нечия ръка.
Не чакай пак напразно да те викам. ...

Виждаш ли
в сънища
нашата есен,
която обичахме
с тебе безкрайно... ...

Спри! И аз ще ти кажа "не тръгвай".
Не, не поемай по онзи завой
и с крачки от вятър не стъпвай,
зная, че близо е свършекът твой.
Зная, че тя ще трябва да дойде, ...

Съвсем не е любов. И не съвсем.
Да милва мрака. Или да воюва.
Брои от три до седем. Но не е небе.
Почти не вярва на луни. Но ги будува.
Почти не ми е нужна. Но почти. ...

АРИТМИЯ
– „Колелото на историята се върти и ще се върти до пълната победа на комунизма!”
– И тогава вече ще настъпи безвъзвратно краят на света.
И се чудя как да харижа на ближния
едната от двете си ризи, ...

ХРАМЪТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
Дюни, пясък,езерце –
бяла лилия расте…
Море, вълни и пясък –
брилянтен слънчев блясък… ...

Честит Първи Учебен Ден!
Нека новата учебна година е успешна и щастлива за всички учители и ученици!

Ветровете навиха опашките
и заджавкаха края на лятото,
изсвистя носталгичната прашка
и строши на лъчите крилата.
Уморената стара Романтика ...

Аз бях добър баща.
За вас бях всичко...
И всичко бяхте двамата за мен!
Не ето, че нещата са различни
и аз сега се чувствам уморен... ...

Терапия срещу стреса и депресията
И за мъже, и за жени
Животът ни такъв е, че всички сме в депресия,
парите пусти не достигат, а работа все още няма.
Но лошо ще е, ако процесът премине във рецесия, ...

Къде, къде в мен е най-мъртво, знаеш ли?
Не вляво, там е банално, там още тупти.
Не и в душата, тя жива е, танцува със дяволи,
захвърлила бяла одежда, флиртува със тях до зори.
Къде, къде в мен е най-тъмно, знаеш ли? ...

ЗАЩО ГРЕШИМ? ЗАЩО НЕ ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕМ ПО ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ?
Много пъти съм си задавал този въпрос и вече знам защо.
Нашият дух е с код раждане на Земята. Ние се намираме в шесто духовно енергийно ниво. Като бял ден е ясно, че имаме трески за дялане и затова сме родени тук. Да не говорим и за дър ...

ръми на ситни капки от небето бяло
горещото дихание на лятото:
пропадане нагоре в бездната от топла лава
погребване на спомена за сини залези
под топла пепел на желания угаснали ...

Вали от очите
Като веда дойде във съня ми.
Кара Севда, по касъм, ме тръшна.
Ти среднощно подпали стиха ми,
тежка плитко, по цигански, кръшна! ...

Небето ти сънувам. И земята.
Реките, планините... моя дом.
И със позната тръпка във душата,
аз тръгвам пак към теб – на автостоп.
Не съществуват граници, сезони. ...

Хиляда километра изминах
и на какво ли не се нагледах.
Хиляда паметника подминах,
страх в очите си съгледах…
Човече, никога не карай пил, ...

Плат като ухаещо кафе
На допир мек
със цвят приятен, лек.
Плат един красив в десен чаровен...
Ушит във рокля, пола или елек. ...

Съдбата тежка е за двама,
докоснали с ръка звездите.
Съдбата трудна е за двама,
разделили се по пътя към мечтите.
И чувствата са станали жарава, ...

Изплетен живот
Живот – украсен от фалшиви усмивки,
избродиран от грозни лъжи,
изплетен от погрешни нашивки...
и лицето се смее, а сърцето тъжи. ...

КЪСИ, БОСИ...
Къси, боси, празни рими,
успешно само с "Нищото"
съпоставими...
ДЕМАГОГИЯ ...

Вървя по смълчаните улици,
а нощ е, наврярно е три.
И нося пакет със безумици
и шепа със мъртви мечти.
Луната над мене е мраморна ...

В минути блажено дихание
да почувстваш неистова ярост и страх
и в мисли за минало - към страст
да утихнеш - в мисъл за грях.
Чрез толкова много несгоди ...

____________________
фон от: kleopatrasv.blog.bg

Вълни солени и нежна коприна,
с дъх на Нея и много залези -
посветих на мечтите си.
Не искам пак да се събуждам,
не искам пак да се съмнявам, ...

I
- Къде си? Моля те, не се крий, няма да ти се карам... Покажи се – жената обикаляше двора и продължавашe да вика сина си, но той не се показваше.
Изведнъж страшен писък огласи двора и улицата. Хората от съседските къщи наизлизаха да видят какво става
- Мило, що викаш, ма, к’во е станало? - попита ...

- Мамо! Мамо! И да не ме забравиш като вчера...
- О, не се безпокой, миличка. Ще съм тук точно навреме. Обещавам!
Сигурно е излъгала, защото дори не се замисли върху думите си. Изрече ги механично, но все пак убедително. Погали я с най-нежната си милувка, сякаш за да ù се извини за непукизма си. Oпъ ...

ЕСЕННИ ВЪПРОСИ
През есента се чувствам по-богата.
Чаровница е рижавата есен!
Узрели кестени търкаля под краката ми,
дърветата – ту плачат, ту са весели... ...

Дали научил истина една -
все още ще ме искаш силно...
Дали ще бъда същата жена,
в която влюби се фатално?
Поискаш ли веднъж да задържиш ...