Мартенички бели
и червени – радост!
Пухкави къдели –
дар за вечна младост.
Берекет и здраве, ...

Бях твоя. С цялото си аз.
Частичка от мене не остана непрелята.
Окичена във слънчевия ти атлаз,
бях се разляла накъде из душата ти
и слагах знаци, самодивени, ...

Чудо
Чули ли сте и видели,
чудо станало в света -
изпод преспите дебели
бели цъфнали цветя! ...

Не вярваме, че сме пораснали
и всеки завъртял е къща,
деца, семейство и приятели,
свекърва или "златна" ТЪЩА
и куче - за ефект сплотеност, ...

Приглушената нощна тишина чакаше, тръпнеше... Тя сега беше жадна и трепереща
от очакване. Беше се превърнала в крадла. Искаше да открадне нечия страст, нечии
копнежи и любовни стенания... Настани сe тайно зад плътните завеси на стаята и
зачака. Знае точно какво иска да види и усети. Чакаше тях двама ...

ПОКРЕЩАНЕ НА ПРОЛЕТТА
Защо не мога, Пролет животворна,
сърцето си за тебе да открия?
Пред свежестта, пред хубостта ти родна
глава си от възхита да превия? ...

*
Нощ. Сънят не идва. Моите очи не са му по мярка. А Пясъчният човек дебне. И онези човки. От Луната. Гладните. Гладът не познава милосърдието. То е за ситите. Сетивата им скърцат. Смазват ги. С пиене. Ситите забравят, че Милосърдието смущаваше храносмилането им. Сънят ме мрази. Стомахът ми скърца. ...

Не ми казвай, че раната е заздравяла, щом белегът остава за цял живот!
Не ми казвай, че не искаш да ме виждаш, щом оглеждаш се още за мене ти!
Не ми казвай, че за теб минало съм аз, щом във всички твои връзки зад тебе съм аз!
Не ми казвай, че отричаш се от всичко, щом за миналото тайно още те боли ! ...

СЪНЯТ НА ЯНА
С бял юрган е завила
Баба Зима градините.
Под снега е заспало
всичко младо и старо. ...

Дъждът напевно срича...
името ми посред нощ,
събужда ме с една целувка
по стъклото, после я повтаря -
безброй от мънички целувки... ...

Лудее вятърът в тополите,
а те се радват на дъжда.
Какво ли тихо си говорят,
дали за бурята, или нощта
и пак превиват клони, милите, ...

Как ще разтопя сама
тази ледена стена
и преди да стане късно,
да не мога да те пусна.
Кървава следа оставям ...

Баба Марта цяла зима
много работа си има.
От снежинки бели, бели
си направи сто къдели.
Та напреде прежда-свила. ...

Щом любовта ти е измислен праг,
аз няма смисъл даже да пристъпвам.
Очакван е човешкият ни крах,
а всяка зима идва като сблъсък
на малки парашутчета от сняг ...

Los travéses de la vida Превратности
Emigran hoy en día las mujeres Жените заминават на гурбет.
y no protestan nada sus maridos. и силните мъже се съгласяват.
Cogiendo aviones, cogiendo trenes Коя със влак. Коя със самолет.
ellas se van para ganar su vida. Жените им отиват на печалба. ...

How crass you stand before me
With no blood to fuel your fame
How dare you weild such flippancy without requisite shame
Your very existence becomes my sacred mission's bane
You bow to kiss my hand and I ignore ignited flame ...

– Добре ли си? - попита ме Стефани, като държеше в ръцете си хавлиена кърпа. – О, Елвира толкова съжалявам, миличка. - обгърна ме с крехкото си тяло, което крещеше ,,ЧУПЛИВО’’, притисна ме и започна да гали косата ми. - Трябва да се съвземеш. Отвън те очакват съдбите на три деца, които не могат да п ...

00.00
Живот, сън, съдба...
кое точно е, не мога аз да разбера...
Жена... Дете...
Кое? ...

... А там им станало толкова студено, че Снежната кралица
се смилила и замразила сърцата им – да не чувстват студа.
(В памет на Ханс Кристиан Андерсен)
Понякога
се улавям, че чезна ...

небето сипе божи плодове -
светлината на слънцето
изтънчения блясък на луната
и здрачът -
непосилно изпитание ...

Любов, отминала със мойта младост,
върни се в мен,
духа ми възкресила!
И донеси ми лъч от светла радост!
Ела, ...

Една жена със снимките говори...
И чувства, че животът си отива...
А всички тези толкоз близки хора
от снимките ù - във едно се сливат...
Една жена в екрана тъжно гледа... ...

Не валеше. Даже облачно не бе.
И не бе студено.
Един прекрасен януарски ден,
по-топъл от септември.
И даже сянка слънцето не скри, ...

Усещам аромата на нещо розово, на нещо красиво.
Виждам нещо розово, нещо красиво.
Едно красиво розово мече, познавам.
Къде е това розово мече в нощта?

Лъч протегнат – пронизителен,
в прохладно място в сянка,
стоплящ стара стаичка,
в която липсва свещ,
а друга топлина. ...

Посветено на Елена Нинова (enena ). Тя знае защо.
Съдбата нашите карти раздава.
Тази стара лукава измамница.
Добра е ръката. Или за нищо не става.
Играем ва банк. И тънката граница ...

Това е нещо ново за мен –
тази ефирност,
зад която искаш всеки момент
да се скриеш.
Предоставяш ми свобода, ...

Въобрази си реалността
и за един миг ще стане реална,
но само въображаемо.
Интровертно преживяване
на екстравертно непреживяно. ...

ЗВЕЗДИЧКА
Къде си, звездичке моя необяснима...
защо не мога теб да стигна,
облаци теб забулват,
тъга се около мен застила, ...

Пирони в ковчега ми, майко Земя
Забивам пирони в ковчега ти, майко,
пирони в ковчега ти, майко Земя,
пищя и се моля на мъртвите чайки,
послание пращам до празна луна. ...

Безсърдечно
Сърцата ни, от вятъра обидени,
изхвръкнаха от седмия етаж -
към острите къщурки керемидени.
Изпръскаха вековния колаж. ...

Веществени сме...
свръхматериални!
Какво остава вече за духа?!
Честта продава се!
Да, има нещо кално ...

Мъжът бе на възраст около шейсетте, облечен в старомоден, но очевидно скъп костюм с впечатляваща шикозна червена папийонка. Косите му бяха сиви, артистично разрошени и стърчащи. В никакъв случай не можеше да се каже, че на младини лицето му е изглеждало красиво. Кожата под големите изпъкнали кафяви ...

- Продай ми прашката!
- Струва скъпо...
- Колко?
- 1000.
- Ако я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкова пари? ...

Изгоря до основи дворецът - измислица,
само малко прозорче небе оцеля,
през което избягаха с див крясък птиците.
Южен вятър развя надалече прахта.
Този замък студен, изграден от неистини, ...

От кълбото се разплитам на прежда
и от нишките топли вопли плета.
Тази нощ със свилената си одежда,
наяве или в сън, със мен ще те отведа.
Със клавирени пръсти ще свиря рапсодии, ...

Беше слънчев мартенски ден. Момичетата го очакваха. Бяха се уговорили да отидат в гората за кокичета. Нищо, че още се виждаше тук-там сняг. Пък и полянката с пънчетата сигурно ги чакаше.
Сега, след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът чис ...

Българийо – земя свещена,
от бурите вековни несломена,
във битки и във робство оцеляла,
помръква днеска гордата ти слава.
Българийо – земя свещена, ...

Плувах из света –
носеща се по течението на бурните води.
Търсих пристанище за моята душа, но не намирах.
Всичко в мен страдаше от болка,
че не откривах своята сродна душа. ...

Небесна сватба
Цигара-две и... малко водка.
Разходка някаква, но не със лодка.
Къде, защо и как? – ще каже само спътникът ми мрак.
Все търся аз една светулка. ...