Часът на истината.
Осъзнаваш свойта подлост.
О, не, не беше подлост –
само хитрост.
Ти искаше да те обичат много. ...

ЧАСТИЦА СЪПРОТИВЛЕНИЕ
Когато вилицата падне до лъжицат,
а ножът реже
лице, отразено в чинията,
обядът приключи.

Рондо
Щом тя не ме обича, ще тъгувам,
ще мразя и безсилен ще ревнувам
за всеки миг, що с нея споделих,
превърнал се сега във спомен лих, ...

Ден и нощ
Изгрява слънцето с една надежда:
да види то нощта - облечена в сатенена одежда...
Приготвило за нея свойта мека топлина...
Но вижда я единствено като мечта... ...

Ден мокър, дъждовен, но с топлота обгърнат. Страст заливаща изгаря ни телата, жадни за любов. Сексуален глад телата ни изпитват. Един към друг - притеглят се телата. Очакващи следващия
мокър и дъждовен ден.

Душата си поднесох чисто бяла,
разлистих я за теб и любовта,
оставих те да пишеш върху нея
и ред по ред изписа я така.
Изписа ти възторга, радостта си, ...

Когато тръгваш, не се обръщай -
не ми показвай, че постъпвам грешно.
Грешно е друго - не ме прегръщай
и не ми казвай, че ще се върнеш същият.
Когато си тръгнеш, не ме мрази - ...

Под водопада от фалшиви усмивки,
сред полета от лъжливи комплименти,
ще се съхраня ли сред тези лукави страхливки?!
Или като тях ще стана... на моменти.
На моменти: близка с чужди хора, ...

Река си,
а аз съм твоят бряг,
с усмивка галиш ми лицето.
Вятър си,
а аз съм облаците в бяг, ...

Ледени клони над нас са надвесени!
Колко са хубави - само за бесене!

Заслушвали ли сте се вечер, преди да се унесете в сладката прегръдка на съня, чували ли сте я как стене, усещали ли сте как леглото ви вибрира от нейната дълбока въздишка, как вятъра просъсква през не добре уплътнените прозорци, с гласа на немощна старица: “Ти си виновен, ти си виновен…”? Събуждали ...

Дядо Коледа беше доволен. Празникът мина. Подаръците бяха раздадени. Елените вече сънуваха полета над Земята. Джуджетата спяха. Вече можеше и той да се приготви за заслужена почивка. Тогава чу чукане на прозорчето. Имаше някой отвън. Кой ли ще е в този късен час?
Дядо Коледа отвори и на ръката му ка ...

Какво? Студено ли ти стана?
Или пaк зъзнеш, не разбрал?
Не вярваше, че мога да те хвана
в капана си - дори и със скандал.
Адам си, казваш? Аз съм Ева. ...

Двойникът с ножа, с който бях прободена, сега пее върху криле на ангел и не го интересува за изгубената любов. Сега с кърваво сърце вървя и пътища пред мен се пресичат. Дишам, но не знам дали ще продължа без теб, любов моя! Вървя, усещам студа по ръцете си, но твоята любов ме сгрява. Искам да мечтая ...

Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to
Wish that I had other choices
than to harm the one I love
What have you done now?! ...

Зимата вече отминаваше. Понякога той излизаше от къщи по тъмно, качваше се на трамвая, на обръщалото на шестицата или на девятката, слизаше пред кино ”Млада гвардия”, после по булеварда, после в ляво, където на ”Алабин” 21 излизаше от малък безистен Рая. Усмихната му пъхаше в ръцете малка кифла или ...

Безнадежността
Бели пеперуди по жасминът стояха,
красяха, сипеха отломки от минал живот.
Гладка, приказна, сияйна, лека...
зелени, семките на жасминът цъфтяха. ...

Аз вече не те искам, не желая
обезличена да осъмвам всеки ден.
Във ъгъла на прашната си стая
да търся в спомените теб.
Не идвай повече в съня ми. ...

Боли ме вече и да пиша...
Думите изстискват сърцето ми,
докато всяка капка кръв не се стопи.
Боли ме вече и да дишам.
Спирам, щом се появиш, ...

Къде ли си? Изгубих те сред бездните
в залутаните сенки от забрава.
В последен танц със залезите – звездните –
последната любов си заминава.
Изгубих те сред стихналите делници ...

Не ме видя и ме подмина,
а аз стоях на кръстопът,
не чу гласа ми в таз пустиня,
но устните ми все мълвят.
Обърнах се с надежда в мрака, ...

Една сълза красиво пада
единствено от твоите очи.
Една любов умира млада,
когато късно се роди.
По най-красивото лице ...

Изправен в цял ръст, гледаш на изток,
към изгрева вдигнал ръце.
В теб отеква неистово
неуморното, будно сърце!
Мили старче, прости ми, ...

Аз съм грешник,
но не ме съдете.
Младостта ми за всичко е виновна.
Аз съм грешник,
но простете. ...

Йови отвори портите и писаната каруца, натоварена с Христо, Мара и челядта им, весело запя по пътя за Чаталари. Децата нямаха търпение да стигнат, за да се потопят в шаренията на панаира, а езичетата им предвкусваха шекерените пръчки и розовите петлета.
Малко криво му стана, че не го поканиха да оти ...

Добрият старец таз година
щял да учи карате,
за да е с Бойко във комбина,
а не със РЗС.

Лимоново е бялото на утрото,
във него всеки дъх е късен стих,
където февруари е изгонен,
а юли - нарисуван с тебешир.
`````````````````` ...

Не ми пречи...
Знам -
не съм твоя
в този живот...
Позволи ми ...

Какво сме аз и ти – две празни чаши,
изпивани от другите до капка.
Играехме стражари и апаши,
но хванаха ни болките ни в хватка.
Въжето се затегна омотано ...

Крепост достъпна
Ти замина
- аз останах сама...
Надеждата свята
в моята душа не изгря. ...

*** 1
Искам да бях видял...
... но аз видях!
Само ако бях видял...
... но аз видях! ...

Видях те отдалече.
Не пристъпих.
В душата ми нахлуха ветрове.
Южняшки бяха
с аромат на близост, ...

Не съм създадена на този свят
сама да бъда...
Не съм създадена на този свят
без любов да получавам...
Ела сега, стопли изстиналата ми душа... ...