Навярно ме обичаш и затова си отиваш!
(На Игн.)
Навярно забравих да пиша
и с нищо обсипа ме ти…
Навярно забравих да дишам, ...

Обичам да мечтая, обичам мечтите.
Мечтаейки, по-бързо отминават дните.
Обичам да мечтая и мечтая да обичам.
Обичам ли - сияя, обичам да обичам.
Мразя те силно, мразя жените. ...

Стъпките ти отекват по мокрите капчуци,
разпилявайки думите, които помнех за обичане.
Но от толкова чакане, повярвах на заблудата,
че ще се върнеш... отново по съмване...
за да мога да усетя близостта ти, ...

Луната пъстроока свети,
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят... ...

Пеперудите летят към светлината
Там изгарят им крилата
В огъня умира красотата
От огъня се ражда топлината
Какво се случва с тези пеперуди ...

КАК
Как да забравя ръцете, които ме милват?
Как да забравя очите, вперени в мен?..
Как да забравя раздялата – болката дива?
Как да забравя теб? И първия ден...

Мартеничка - червено с бяло -
Аз ви подарявам в този час,
Радост ви желая, слънце засияло,
Трудът удоволствие да е за вас!
Ей кокичето звъни с камбанка, ...

Потънах във нищото...
Разпаднах се цялата...
Превърнах се в малки частици от прах.
Подухна ветрецът
и ме пръсна в забравата... ...

Прекрасно е утрото след черния залез,
грешно е, че остават белези в сърцето.
Ветровете идват от други посоки,
пролетни кичури рисуваха по лицето...
Небето и морето се помириха, ...

измръзнал сезон
недокоснати клони
сияние спи
.
. ...

Допир подир допир,
полъх – тръпка след това,
Времето полита като пясък,
настръхнали в очакване
са всичките ми сетива... ...

С мартеници вас, приятели, закичвам
Ще те закича с бял конец -
той символ е на дълголетие...
Животът ти - красив да е като венец!
Изпълнен с радост и великолепие! ...

Животът ми, колко пъти, на косъм висял е
и щастието е също висяло,
колко пъти любовта ми там се е хващала,
като косъм е и здравето изтъняло,
нервите ще се скъсат износени, ...

По завоите на времето диша любовта.
Криейки се от света, тя дебне хората,
докато не ги връхлети и разтърси.
По пътищата към другия има хиляди
дупки-страхове, ...

Lifehouse - Everything
Find me here,
and speak to me.
I want to feel you,
I need to hear you. ...

Този мартенски ден беше слънчев. В девическото училище имаше много народ. Учениците, пъстро облечени, държаха в ръцете си цветя и чакаха с нетърпение чудото, което щеше да стане. Негово Преосвещенство Пинарет с клира, облечен в служебните си одежди, след свършване на Божествената служба, пристигна. ...

Много се радвам, че Ивалинка е запазила нещата от преди години и сега чета, и ми е весело, като си припомням бисерите. В друго писмо, което съм писала преди да гушне босилека Маноло (съпруга на Мария Луйса с канарчето Коко – онзи, дето се удави в двете капки вода в лейката).
Пиша аз:
“Ивалинче, днес ...

Учителките на дъщеря ми от детската градина бяха извели група деца в парка – да отпразнуват първи Юни. С брат ми седяхме в едно кафене близо до люлките и си говорехме за разни скучни теми, неповлияни от сияещата магия на празника. Звукът на детски крачета, бягащи по тревата, не достигаше до нас през ...

От утробата на днешното презрение
изроди се грозен отпечатък -
"не струвам". Твоя рожба. Твое мнение,
разстлано по килима ми оттатък.
Не струва да го тупам през прозореца - ...

* * *
Зимно слънце.
За да видя дървото -
гледам сянката.

Овехтяла,
Дяволската мантия
от полъха на нежен вятър
потъна в
изумрудена тъга. ...

Ти чел ли си
през сълзи стихове,
с въже през гърлото,
заплетено от думи,
в гърдите ти ...

Щом сънено очи притворя
и пътя мислено поема,
врата към тебе ще отворя,
ключът за твоето сърце да взема.
Аз скитник съм и дух безпътен ...

АХ, ЖАК...
Нейните трима мъже –
три клечки кибрит, изгорели във мрака.
Първият, за да й услужи с името си.
Вторият, за да й услужи с портфейла си. ...

искам да се разкрия
с простота
лишена от скрупули
да изкрещя в екстаз
а не знам ...

Подкупени очи, подкупени сърца
изпълняват мисията си "живот".
Едно дете с безброй лица,
а какво остава за един цял свят.
На мъртвите ли пада се честта ...

Не ми се спи. О, никак даже.
Орисницата също може да сгреши.
Клепачите си стискам сто години
и чакам принцът ми да се роди.
От чакане очите ми оттекоха. ...

Бяло и червено, два цвята символични.
Античната ни самобитност от послания първични.
Балът на цветята под звуците на птичи трели.
Аутопсия на сетивата от чувства полудели.
Мистичната надежда сърцата ни изпълва. ...

Романтична нагласа.
Крайпътна украса.
Ресторант със тераса,
на терасата – маса.
Момичета наши, ...

Дървета стоят край пътя,
като болнави деца.
Вятърът с тихи пръсти
брои листата.
Вятърът им се смее - ...

Сгъстеното ни време
беше вчера.
Пулсираха -
щур съпровод -
звездите. ...

От Дъното на Времето пристигам,
за да Разкажа с плахий глас...
И дните днешни си проклинам,
потънал в скръб!
Погубен в Страст... ...

Заблъсках лудо с длани по Скалата -
опитах всичко да я променя...
Изместих талвега на реката -
и ден, и нощ дълбае я вода.
А тя стои - надменно неподвижна, ...

Така понякога се случва -
един рицар на петдесет
събужда разни странни чувства,
нетипични за набор осемдесет и две.
В една бленувана Норвегия, ...