Всеки миг е една вечност. Ако се обърнеш назад, ще видиш, че и най-безкрайно дългият и скучен ден, и най-бленуваните и изживени до последната клетка на нашите мозък и тяло часове или месеци, са само миг. Миг от твоя живот и този на целия останал материален свят. Години живееш и търсиш няколко прости ...

*Прераждаме се, докато грешим.*
След всички грешки , дето натворих,
е ясно - пак ще се завърна.
Ще бъда непременно по-добра.
И докато те срещна - ще те търся. ...

Път към целта
Животът си течеше в обичайния ритъм, когато Маруся събра кураж да се обади на телефонният номер, изписан върху визитната картичка на изпълнителния директор. Сърцето й лудо подскачаше. Вълнуваше се, както много пъти до сега, но този път вълнението беше съпроводено от нещо като радост, н ...

Униформени ученици
унисъзнателни учители
уни(кално) образование

Вдигам тост за госпожа 301,
харесвам те, не крий това бедро.
Гледаш ме - с дим в устата и влажни очи.
Тук няма място за емоции и сълзи.
Шампанското изригва и последва смях. ...

ПАК ЗАСТАВАМ ПРЕД ТЕБ
Пак заставам пред теб
и те гледам – не мога да спра!
Искам цял с поглед
да те приема, да те изпия! ...

Способен ли си да забравиш
моята усмивка,
която като изгрев нежен,
за тебе е била,
и как - о, Господи - ...

Крадла
До мен си и те имам, в сянката на нощта. Телата ни се сливат.. и горят. Потръпвам цялата от страст, всяка фибра в мене те усеща. Ръцете ти студени тялото ми парят и те искам все така.. за мене. Устните ти моите намират и аз забравям коя съм в същност. За тези устни аз умирам да ме докосват, д ...

НОЩ
Душите първи се залюбват.
Изящни танци те танцуват.
Със песни за любов се вричат.
Телата те със лаври кичат. ...

Това е първи опит в подобен музикален стил, песента е написана за една приятелка, която харесва такъв тип музика.

Утрото насищаш с аромат,
деня изпълваш с радост и надежда.
Завършек си на вечерите празнични,
уханието ти прониква и в съня...
Магическа напитка си, спор няма! ...

Уроци на възмъжаването - 2
Изводи с горчив привкус
Не помнеше как стигна до къщи. Вълнението отшумяваше бавно и в главата му бушуваха въпроси, впечатления, емоции. Звучаха и думите на Непознатия: ” Искам да ти кажа някои неща преди да се видите на училище...”. Странен човек... И какво необикновено в ...

Мислех, че това си ти
И сега съм тук,
на върха на мечтата
и със своя дух
политам в небесата ...

"Пред нас е цяла вечност - да забравим"
Кремена Стоева
Забравям те. По малко и на глътки.
Забравям, че без теб не ми е същото...
По стълбите се качват чужди стъпките - ...

Побелели от снежните вечери,
две къщурки блещукат в нощта,
в тях аз виждам, взаимно обречени,
господин с госпожа Самота.
Малка улица само дели ги ...

Часовникът внезапно с удар спря,
стрелките завървяха наобратно,
на лента се животът завъртя
с въпрос, не сбърка ли тотално.
Избрала беше своя път в света, ...

Погледнах Смъртта във очите -
в бездънните черни очи
и там го открих.
Замълчи -
сърце, не намерило сили ...

КОГА
Аз съм Жената -
майката и дъщерята,
и любимата -
може би. ...

Крясък на гларус,
писък на чайка,
кораб отплувал,
сълзи на майка,
влюбени, смях, ...

Трябва да си много малко луд,
за да се издигнеш над тълпата,
да я изпързаляш като шут
и да се изкискаш над нещата.
Много малко луд, но не психар, ...

Бургас, каква тъга навяваш
с панелната си сивота,
а можеше да бъдеш накит,
със изумрудени зърна!
А можеше да бъдеш бисер, ...

Чана Пена често идеше при майка ù. А ква обич беше се появила между двете. Виждаха ги вечер край огнището потаени, с искрящи очи. Но Гергана не можеше да се досети отде идеше всичко.
Ето защо и Чапкан Ленче обичаше двете жени и със скрита болка жадуваше и тя да бъде тяхна дружка, на която можеха да ...

Последните капки светлина се стичат по формите,
а сенките променят чертите ти.
Разпадаш се бавно на частици мрак,
защото тази вечер няма звезди,
в нощта на нашата раздяла. ...

Нарекох с твоето име всеки спомен.
И всяка моя вещ напомня ми за теб.
Днес вече други са очите ми
и аз се уморих да те обичам.
И тишината, ...

Не зная нещо
по-убийствено да притиска
от съзнанието за пропуснатото.
Накъсани мисли
да съшиваш ...

Сънувах те...
Сънувах те...
Окови
бяха вплетени
в косите ти... ...

не това исках да ти кажа
но ми се изплъзна вселенската енергия
и се разпаднаха връзките тотално
молекулярно
регулярно ...

Красив наричат те, свенливо ти
навеждаш възхитен глава
прекарваш пръсти в непокорните коси
и се усмихваш леко, без слова.
А после ги поглеждаш със очи, ...

Колко още
Колко още ще търпя
тази мъка бавно да убива?
Колко още мога да простя
с надеждата пак да съм щастлива? ...

Таман завъртях да тръгна по другата улица и две ръце ме сграбчиха. Грамадни лапи ме стиснаха така, че едва успях да извикам.
- Пускай, ще ме удушиш! Само бай Иван имаше такива лапи и само той имаше кучешкият навик да ме сграбчи и да ме подруса, докато се нарадва, че сме се видяли. Тоя път ме подруса ...

На Ивето и Рени -
за приятелството няма разстояния
Ранна сутрин, чашата кафе,
музика страхотна -
нека бъдем две. ...

Сънувах сън,
с отворени очи,
на детството в годините се върнах
и тичах по поляните на спомена
с лице, от щастие огряно. ...

- Хъм, странно - почеса се озадачено зад ухото Но Щен Вълк. - Мислех, че трябва да си е вкъщи тази нощ, но явно съм се объркал и е на работа... Нищо - махна с лапа той. - Ще го изчакам.
...
Когато се прибрах в къщи след втора нощна, заварих Но Щен Вълк да ми спи на леглото, което леко ме подразни, з ...

Учителят си сменя дрехата.
Сега на есен ще ни учи.
Последните уроци взехме
по шарения и беззвучие.
Ще бърше с облаци небето ...

ПРИСТРАСТЕН
Пристрастен към живота оставам –
недейте ме съди!
И лечение трудно за туй някой днес ще намери.
Пристрастен - ненаситно ще грабя. ...

Безпътни часове
Градът се беше сгушил в мъглата и тихичко спеше, докато някои негови обитатели не можеха да затворят очи, разкъсвани от трескави мисли. Това бяха страхът, желанието за отмъщение и налудничавия стремеж да се сложи край – на някого или поне нещо. Това се случва в наречените в стари нар ...

"Не те обичам. Чуваш ли, не те..."
Задъхан миг, поредното мълчание.
"Да тръгна, остави ме сам,
за там, където няма обещание."
Тогава не разбрах словата ...

Беше средата на май, привечер, ухаеше на люляк.
Улицата, по която се прибирах след даскало, беше пресечена от ЖП прелез. Около него бяха разположени няколко малки магазинчета и една фурна. С течение на времето, прелезът се бе утвърдил, като едно от интересните места в града. Причината бе редовно пре ...

Аз искам силни чувства и желания,
целувки, от които чак да ме боли,
мирис на небе и странни обещания,
които не можем да изпълним дори;
искам да чувам гласа ти във сънища, ...