Липсваш ми,
като дъждовен облак на реката,
пресъхнала до вада в кален ров.
Чакам те,
тъй както слепи пиленца в гнездата ...

- Хей - събуди ме вече познатото сръчкване в ребрата. - Събуди се!
- Събудих се - дори без да се намуся обявих. - И целия съм в слух... за сега.
- Хм - изхъмка Ръмжачът. - Остани още малко буден.
- Слушам - изкозирувах с възглавницата в ръка.
- Днешният урок - започна вълкът: - Гласи следното - "Не ...

На 30 април се надявах времето да е хубаво. Училището в близост до нас имаше патронен празник. Всъщност това е гимназията, която завърших преди... години. После имах и други завършвания, но това остана единствено. Това беше „моето” училище. Винаги, когато можех, присъствах на тези събития – започван ...

Ето я младата роза. От малка обгрята от силното слънце. Но времето минава, а поляната край нея празна остава, а сърцето и все така плаче. Обляна в злато и сребро, покрита в тръни - ножове опасни - никой не я взема. Покрай нея обикновени минзухари отидоха си от отдавна. А тя стои и чака нежната прегр ...

сол във раните
сол в очите
малко ли ми бяха
мъките
малко ли сълзите ...

Сто Години
Сто години се лутах. Налутах се.
Беше време да спра и се спрях.
Сто години се губих. Загубих се.
Но потърсих се. Даже успях. ...

Зная те кой си.
Ти си онзи,
най-популярният
в албума от последния клас.
Зная те – ...

Като просяк скитам
в свят на пошлост и безволност,
познал що е то - любов, тъга и волност.
Искам да виждам надалеч,
а не да гледам себеподобни как се изяждат. ...

Ще тръгнеш ли с мен
по небесен път, озарен?
Ще тръгнеш ли с мен
по тъмна нощ и светъл ден?
Ще тръгнеш ли с мен ...

Разголеното пъпче на Младостта...
Младостта покрай мен вдъхновено премина
с разголено пъпче и сластни бедра...
Подир нея, видях, се обръщат мнозина!...
И аз се загледах... Но какво от това?... ...

Пълзим почти
по хълма стръмен,
на пресекулки дишаме,
мълчим.
Назад и в ниското ...

Животът ти е само “sagapao”
И после яко Да Дао
Танци до зори
Пълен със енергия си ти
Живот около теб винаги кипи ...

Появява се на хоризонта син
лястовица с разперени крила;
летяла тя дене и нощ от юг,
иде тя тук при нас.
В майчиното гнездо, ...

Жабурана рано рани,
та жабока кани
днес на гости да отидат,
с близки да се видят.
И нагиздени се вдигат, ...

Грозотийо стара, твоето рождение
само някой мъртъв цар го помни.
Но желано, красиво си ти забавление
за мнозина, желаещи ръцете ти подли.
И толкоз векове не спала, а си крала, ...

Копнея за бащина милувка.
Мечтая за погледа ти благ.
Жадувам Мама да прегърнеш,
да преминеш отново семейния ни праг.
В нашето гнездо да кацнеш. ...

Когато всичко е грешно
и като че ли никога няма да спреш дъжда,
няма да чакаш прекалено дълго,
защото аз ще дойда и ще спра болката!
Тогава, когато всичко е наред, ...

Поглеждам към земята,
докосвам я с ръка,
топла е и е кафява,
разпукнала е като в пролет.
Поглеждам към полята, ...

Не бързам... обичам те бавно и нежно...
На гребена на страстта те люлея с ръце.
Давам ти океани от ласки безбрежни.
В сладки мъки се стапя твойто лице.
Не бързам... засега... мъча те още... ...

когато си тръгна
в онзи мартенски ден
аз си помислих
че ще загина
и не дъжд - с олово ...

"Две кисели млека" на ki4erini ме наведе на мисълта да кача това парче. Хаха, музиката, която правехме през 90-те:)) Ами да, тази песен е от 91-ва, тогава имах група и дънехме здрав метъл, но се раждаха и такива композиции. Качеството на записа не е блестящо, но в крайна сметка е записвано в стая и ...

Съществуват
във високото,
лутащи се образи,
(понякога лица),
болки, ...

„И пак сънувам оня светъл хаос...
Не подозирах , а съм бил щастлив!
Обичах те без милост аз - със ярост!
И съжалявам,че останах жив!”
Христо Фотев ...

ЕДНА МЕЧТА
Аз исках да те видя и разбрах,
че съм избрала своя път.
Харесвам те! Желая те, но не е грях -
аз не стоя на кръстопът! ...

Тази нощ покривите ще отпият от дъжда,
утре керемидите ще светят във червено.
Ще се огледа в тях една усмихната звезда
и ще обгърне с топлина небето наранено.
Луната ще се свие тихичко и сърповидно, ...

Вече започнах да се обърквам... Бях в просъница и сънувах нещо... нещо хубаво, нещо мооого хубаво. Отворих очи и хубавото го нямаше... Опитах се да се върна, но не успях. Лежах, въртях се и псувах хубавия сън, който вече дори не помнех. Станах, теглих една и на реалността, но нямах избор и останах в ...

Отрова
Деян Апостолов
Чувството беше съвсем ново. Тялото му се наслаждаваше плахо, объркано от десетките противоречиви усещания, които достигаха посредством милионите рецептори и нерви до мозъка, където рисуваха един нов свят. Той беше объркан. Страшно объркан! Имаше нужда от почивка – личеше си, но ...

***
Изсъхна люлякът на двора,
гнездото на комина опустя,
но пътната врата не се отваря,
напразно чакаш да се върне тя. ...