Полет!
После миг,
изпълнен със надежда!
Целувка!
Следва нощ! ...

Денят без теб не знам какъв ще е
и не искам никога да разбера,
не искам вечер сама да заспивам
и утринта да посрещам сама.
Не искам по пътя сама да вървя ...

- Барикадирайте вратите! - изкрещя един нисък, възпълен мъж и гласът му се понесе над настъпилия хаос.
Неколцина го послушаха. Останалите се бяха скупчили като стадо овце в средата на помещението.
Отвън, в мрака, настъпваха мъже и жени със свръхмодерни оръжия - картечници, огнехвъргачки, дори пренос ...

Безразлично
поглеждам.
Обиди трагични -
обречени
падат... ...

Ти идваш съвсем ненадейно -
като буря в летен ден.
Настаняваш се безметежно
и обръщаш всичко в мен.
Преобръщаш старите понятия, ...

Имало в северните земи вожд силен, млад, нахъсан да навлезе в земята дива, но веднъж край една река видял самодива, тя била чисто гола и много красива. Ума на викинга взела, а той се приближил, с поклон я уважил, над нея се снишил и я целунал. Тя го прегърнала, но веднага след това го отблъснала и п ...

Златна роза в дъжд от пеперуди,
красиво запленена от преструвки мъдри,
предречена в море от самота и сълзи
излива своя сок и там се търси.
Самотното кокиче в миг изстина, ...

Pilar Montenegro
Como el sol caliente
mi cuerpo se enciende
y separa el tiempo
en cada momento que puedo verte ...

ТОЙ!
Колко време ще гледам в далечината,
докато те чакам?
Колко време ще се взирам в тъмнината
и без глас ще плача? ...

Сутринта, като се събудих, през един пролетен ден, първо погледнах на изток -слънцето опожари студените ми и сънени очи и неволно се обърнах на юг. Тя стоеше на съседния балкон и решеше сламените си коси с костен гребен, а те блестяха като червени слънчеви снопчета и очите ми сякаш залепнаха за тях. ...

(Без претенции за подобаващото ми качество! - смиг*
Целта са единствено вашите усмивките!)
Со кротце и со благо дишам,
'ма все си пра'я лоша сметка.
Ни ща да бъда в *мишовина, ...

Рисуваш с пръсти
по стъклото запотено,
послание - една магия,
стоя до теб, дъхът ми затаен е
и случваш се във мен като стихия. ...

Говорете зад гърба ми, говорете,
но нека злобата ви да не ви се връща.
По пътя ми не може да ме спрете
със завист черна и ненавист съща.
Мразете ме - това ми е куража ...

Коне препускат диви и необуздани
в душата ми, що девствена е степ!
Във буйните им гриви разиграни
се блъска ураганът като слеп!
Ще могат ли те нявга да открият ...

Ходих за ягоди, ходих за дуди,
скитах се из гората.
Стихче написах, но го изгубих,
или го духна вятърът.
Търсих го, търсих го - няма го никъде. ...

Очи затварям, с устни те рисувам,
дъхът ми огнен цяла те изпепелява,
с толкоз жарка обич зная, че рискувам
следа изгаряща навек да ти оставя.
А кожата ти е като коприна нежна, ...

Потърси ме вътре,
(в сърцето си),
помилвай ме,
за да бъда по-добра.
Че камъкът е топъл ...

Мечтата на (не)Поета
Поет не съм, писател пък изобщо!
От време на време се случва обаче,
щом някоя мъка сърцето ми сграбчи,
да седна и някое редче да драсна. ...

Раздялата е трудна - невъзможна,
но сега кръв капе от сърцето ранено,
знам, тази вечер ще е вечер прощална,
а вътре в мен е всичко натъжено!
Склонил бях глава на твоето рамо ...

Когато сънят ми избяга
тогава... какво ли не правя
и към звездите с надежда поглеждам
и луната покрила се търся
и във вятъра се заслушвам ...

Новата 1997 година без Амалия
Гръмове, ракети, коледни елхи.
Сам посрещам новата година,
а трябваше до мен да бъдеш ти,
но ти си отиде, ти си замина. ...

Лятото на 2002 година. Един далечен ден някъде през юни. Приемни изпити. Приета в Облеклото или по интелигентно казано Професионална гимназия по текстил и моден дизайн. Усетих леко колебание, което нахлуваше в мен. Дали да се запиша? Може и да съжалявам за това. И все пак се записах и не съжалявам.. ...

Кристиян се облегна на стола. Чувстваше се така, сякаш е изкачил планина. Писането на тези абзаци го изтощаваше, но също така и страшно го вълнуваше, така че не смяташе да спира дотук. Не смяташе въобще да спира, докато не го завършеше.
Филип само стоеше и четеше безмълвно. Може би бе логично да се ...

Live, until there's nothing left of you...
Всеки ден отваряш очи. Всеки ден откриваш света. Отново. Всеки ден намираш смисъл и всеки ден го губиш. Всеки ден умираш.
Всичко започва, за да свърши и свършва, за да започне отново. Ти знаеш, че краят ще дойде, но продължаваш да живееш, да търсиш, да иска ...

Моя авторска песен. Ето текста:
Любовта си отиде с лятото
като капка гореща тъга.
Не намерих следите в пясъка
нито в пъстрите птичи ята. ...

В нощта, те препускаха злостни и лигави -
сърдито, ядосано стадо.
Разплискваха рядката кал и се вдигаше,
в просторите воят им гладен.
На ледени локви, хрущящият грохот ...

“Иван Ненков-Гаджото на 27 г., Тихомир Стоянов-Тишо, на 24 г., и Филип Жазмати-Фил, на 29 г., са тръгнали от заслона в подножието на Матерхорн в четвъртък следобед.”
“Матерхорн - най-красивият връх, който безброй пъти сме виждали на опаковките на шоколадите, погуби трима български алпинисти. 800 мет ...

Закрещя суетата във мен.
Заблъска лудо по душата.
Стисна я здраво с
кокалените си пръсти.
Да я изтръгне иска. ...

Един прозорец светъл, а до него -
последни букви клавишите изписват,
ръцете ми отпускат се тежки,
очите посрещат утрото с усмивка.
И тази нощ отдадох се изцяло ...

Скъпи приятелю,
Пишеш, че ти липсва свежият ми поглед към живота, моето отръскано „обичам те" и талантът ми да преоткривам страстите. Пращаш ми любимия парфюм - подкупваш ме, знаеш - ароматите са моя страст и без тях на сън дори ми е скучен светът на приматите.
Ах! Ароматите са мое вдъхновение...
Из ...

В сърцето не бе от отдавна,
но съсипан от хорски дела -
аз те търсих под всяка корава
черупка на мойта душа.
Аз те търсих под камък и въглен, ...

Breaking Benjamin - Until The End
So clever, whatever, I'm done with these endeavors
Alone I'll walk the winding way (here I stay)
It's over, no longer, I feel it growing stronger
I live to die another day, until I fade away ...

Усещане за...
Като неизживяно детство се промъкваш в същността ми.
Допускам те.
Усещането... ми сладни.
Присъствието ти е чакано. ...

Провокирано от Абориген! Або, време беше!!!
Гламосан с дирник понасинен,
нанагор по селските сукаци,
от буля Циловица оризилен,
ей го Цило, сплита краци! ...