Обич
В тъмното стоя сама,
жена опусната и бледа,
въздух аз едва, едва
се мъча да поема... ...

HEAVY * METAL * FOREVER

Прекланям се пред силата ти, българко!
Вселила в себе си и нежността, и силата!
Прекланям се пред тебе, българко!
Прекланям се пред теб – красивата и милата!
Прекланям се в потта ти кървава, ...

Затвори очи. Легнала върху меката трева, тя се наслаждаваше на хубавото време. Обожаваше да е сред природата. Цялата тази зеленина наоколо, топлото слънце, синьото небе, по което тук-там се мяркаше по някое облаче, променящо формата си постоянно...
Радваше се, че откри тази поляна. Намираше се сред ...

Мисля за тебе, сънят ми избяга...
Мамо, гърлото нещо ме „стяга",
не, не се разболявам, просто
сега знам какво ти е коствало -
ранното ставане, късното лягане, ...

Някак си студено е в дома ми,
дори когато огънят гори.
Усещам студа дори в съня ми
и топлото одеялце не ме стопля дори!
Сезонът на самотата пак настъпи, ...

Ти си тъга,
мисъл в моята мисъл разбрала
колко далеч си сега и преди,
колко сама съм аз днес, колко съм слаба.
Ти си сънят, ...

Работя. Като всеки тук!
Орисана съм в повече
от всеки друг
да нося на плещите си
страдание. ...

Обичам ти дните,
дори и да спиш.
Понеже те нямам -
не ме и кориш...
Не се и срамувам - ...

Когато затварям очи, да виждам това, което може да се види само в приказните сънища: „Вървиш, летиш, плуваш и виждаш на брега на океана от омраза - истината, истината за живота на човека."
История, из която ти се иска да се носиш цяла вечност, мълчалив и изненадан.
След бяла слънчева пътека следва, ...

Родих се от болката,
родих се в смъртта
като цвете в пустинята,
като жар в пепелта...
Като болка от спомена ...

Всичко, всичко се синее
и усмихнат Слънчо грее.
И след падналия дъжд
се показва изведнъж
със извитата снага... ...

Защо ли любовта умира?
Защо ли сърцето ми напира?
Защо ли всичко избледнява?
Защо ли всичко наранява?
Защо ли не мога аз да живея? ...

Благодаря!!!
Който и да си...! Където и да си...!
ТТ
АНОНИМНО ПОСВЕЩЕНИЕ
СВЯТО ТИ ИМЕ, ТОДОРЕ, ...

Лицето ми се стъмни, посивя...
по-детско бе от лятното хвърчило...
Отляво във гърдите заваля...
Удави се. И сякаш не е бùло...
Препускахме през времето без път... ...

ХАхаха

,,Лайф Тайм''
Toва е един инструментален кавър на песента на Люси Дяковска - ,,Лaйф Тайм''. Записът не е професионален. Демо-версия.

И днес отново навън вали.
Стоя до прозореца и гледам
как дъждовните капки по него
рисуват плачещи картини
върху прозрачен фон от сълзи. ...

Пролет в прозореца.
Облак, нарисуван с цигарен дим...

Основна разграничителна линия между изкуство и псевдоизкуство е безспорно наличието, респективно липсата на достоверност. Липсата на достоверност е характеристиката, отличаваща произведението на изкуството от онази форма, която го наподобява, без да носи вътрешната му емоционална, нравствена и худож ...

ВЯТЪР И МЪГЛА В НАШИЯ ГРАД
1.
Ех, че хубаво местенце!
Направо да изпърхаш от възхищение.
Небе. На небето - слънце. Облещено и жълто като тенеке, слънцето представете си - свети! ...

Рана след рана и в раната пак рана...
Прости ми, че мога да те даря с любов такава
за каквато си мечтаеш,
прости ми, че това е моят начин на любов,
но най-много те моля прости ми, че ме има ...

Ти си играеш с хората,
караш ги да оглупяват,
сестра ти затворена е зад оградата,
жадува само да избяга.
Криеш я дълбоко, ...

Помниш ли, обичам рози?
Рози във всички цветове...
Едно забравил си - без пози,
до гуша от тях ми дойде...
Наивна може би изглеждам, ...

Опънах последната ú струна,
вместо да заплачe... заигра,
мелодия разнесе над града,
просяци накара да мечтаят.
Дъждът в локвите танцува ...

Бос гост
Аз съм бос!
Неистово
прескачам през тръните
и крача смело, ...

(участие извън класирането)
До последната дисциплина всичко вървеше като по вода. Моят кон Пегас се справяше отлично, дори надмина себе си; при гонката изпревари съперниците си с няколко дължини, при препятствията мина без грешка; очертаваше се пълен триумф. В действителност, в тази кушия участваха ...

Проплаква стряхата самотно,
като забравено дете,
препуска в луд галоп сърцето,
пробуден, трепетът расте.
Внезапно стъпки прошумяват, ...

Беше до мен.
По-здраво от тежки окови
прикова ме,
забравил за давни отрови.
Беше пред мен. ...

„Времето е в нас и ние сме във времето”
Васил Левски
Времето… Една безкрайна нишка, която е невидима за очите, но вечно следва небесния хоризонт. Един необятен океан, който постоянно се бушува и утихва, стопля се и се охлажда. Океан без бряг и без спасение… А ти си една капка в този океан, заключена ...

Бродих и търсих по света
да открия светлина,
да намеря път и цел за по-щастлив и хубав ден.
Ръка протягах и за прошка молих без вина.
Но светът потъпка моята душа. ...

На пръсти в храма ти сега ще вляза
и много тихо свещ ще си запаля.
Пред Девата смирена ще застана,
за цветето отвън ще се помоля!
Очите ми в очи ще онемяват, ...

За нощите безсънни, мила мамо,
ти подарявам своето сърце,
най-чистите, най-мили думи само:
Обичам те! Това дължа поне.
И ако някога съм съгрешила ...