Аз вече знам – зад шамандурите
не почва истинското плаване.
Водата там е по-дълбока
и по-удобна за удавяне.
И бурите те изтощават, ...

Когато със съдбата сте на ВИЕ
когато стръвно ти се пие
когато нощните кошмари
събуждат демоните стари
заслушай се във тъмнината ...

Питах се защо живея, имах чувството, че ще полудея.
Обвита в самота и мрак - пак и пак, и пак...
Нямах обяснение за тъпото си поведение.
Липсваше ми нещо - но какво?
Имах нужда от някого - но защо? ...

Иска ми се да напиша нещо за смъртността, за посредствеността, за миналото, да има малко любов, малко апатия, депресия и омраза; повечко от миналото, за моя идеал, за забравата, за тъпотата, за скуката, за пошлостта, за клишето, за срама и предразсъдъка, за добротата и наивността. Ще пиша за себе си ...

ЛЮБОВ ЛИ Е ТОВА?
Красива и слънчева есен! Ей, тия цигани, какво прекрасно циганско лято ни спретнаха пред прага на зимата!
Красив и слънчев е и денят ми, забързана в своето ежедневие, сред потока от хора - срещам поглед - топъл и смутен... на витрината (уви!) на магазина... Отминаваме, като винаги - ...

Попита ме колко те обичам. Замълчах. Почесах се по челото и тихо казах "Много". Натъжих те. Вгледах се в очите ти и видях как една сълза се отрони самотна, а ти побърза да я изтриеш с ръка. Не казах нищо. И как бих могъл? Как да опиша всички тези чувства, напиращи в мен щом те видя? Как да ти кажа, ...

Как да запазим любовта?
(есе)
За да отговорим на този въпрос, първо трябва да се замислим над това: какво чувство е любовта? По какво разбираме дали обичаме или ни обичат?
Безспорно любовта е едно от най-силните човешки чувства, пълна противоположност на омразата. Тя внася радост в живота, дава наде ...

"Future Kill"
Светлина...
Отчитам спектъра и незабавно
очите си отварям постепенно
фокусирам всичките следи ...

как си, когато
времето навън е топло,
а вътре в
теб
пари...

Добро утро, любов... :)
Добро утро, любов, човешко свято вълнение,
лебедов стих от нечия влюбена песен,
от танц Нестинарски омая, вдъхновение
от испанска китара в златото на късната есен. ...

Във мрачната килия тясна
на стария обител свет,
обсебен от идея страстна,
един монах, изпит и блед,
сам над писанията вехти, ...

Вятърна съм,
(не вятърничава, не)
волна като вятъра летя.
Есен златна съм,
(в мен листопадно е) ...

КРИВОРАЗБРАН
И кротко каза Той:
"Прав единствено е ъгълът,
наречен с име "Доброта".
По вертикала отвисоко ...

Опитах да избягам:
тесни улици
по стръмното към тебе се заплитат.
Прозорците обстрелват ме със упреци
и вграждат сянката ми под стените. ...

След крачката последна се обърнах
и поглед сетен хвърлих на това,
което във яда си аз превърнах
в купчини от съсухрена трева.
На мястото на древните гори ...

Сипвай, другарю, сипвай горчивото вино! Досипвай, другарю, да пия тази вечер, горчивата болка на виното да усетя! Да забравя аз тъгата в сърцето! Сипвай, да отровя аз душата, пък за утре не мисли! Знаеш ли... ах, само, ако знаеше. Едно момче плени душата и сърцето... Досипвай от кръвта... Едно момче ...

Да се връщам ли в минали моменти,
усмивки и сълзи да запазя,
от стари спомени конфети
в ръцете си да пазя...
Мъдро ли е? ...

Най-трудно е да те виждам толкова близо до мен, а да зная, че нямам право...
Най-трудно е да гледам в очите ти, да виждам болката и твоите сълзи, но да нямам право...
Най-трудно е да се усмихвам, да бъда щастлива щом си тук, но да нямам право...
Най-трудно е да изпивам устните ти, а те да ме прогаря ...

Всеки път, когато се загледаш в необята на небето,
знай, че някъде там съм и аз.
Всеки път, когато понечиш да откъснеш цвете,
знай, че негова душа съм аз.
Всеки път, когато чуеш песента на птиците, ...

Денят си отива,
а ти си красива,
сякаш родена от морски вълни.
Да тръгна желая
да търся рая, ...

( по случай празника на Народните Будители)
Ако сте чели предишни мои откровения, вече знаете, че много си падам по природата. И никак по бетона. Ама хич! И нямаше как да не отида на митинга в защита на Рила, Иракли, Странджа и други вълшебни местенца, заплашени от дългата, граблива ръка на капитала ...

Липсваш ми безумно, безнадеждно,
липсваш ми, а теб те няма,
липсваш ми, къде се скри,
липсваш ми и силно ме боли!
Липсваш ми сега в нощта, ...

Сякаш съм жива,
но вече не живея.
Сякаш тъмнината ме облива,
а в същност аз съм в нея...
Сълзите по ковчега капят, ...

Позволи ми да се влюбя -
в очите, във ръцете ти, във теб.
Позволи ми да се влюбя -
във твойта нежност, в твойте думи, в теб.
Позволи ми да се влюбя - ...

Не плаках, когато ти си тръгна
и мина време оттогава...
Преживях те!
Не ми липсваш!
Не те обичам, ...

Под стъпките ти скърца есента,
а вятърът в косите ти прелита
с ухание на тиха самота,
посреща те денят и те помита.
Пълзят мечти във всякакви посоки ...

Вдъхновение
Желая цвят, искам образ,
за да мога да творя.
Помогни ми, утро,
подкрепи ме, ден, ...

Тихо е. И тъмно. Лек ветрец развява косата ти. Виждам те. О, да, виждам те. Виждам луната, отразена в сините ти очи. Виждам себе си там, безмълвна и наблюдаваща. Устните ти - така меки и изкушаващи. Като коприна. Усещам твоя поглед, който преминава покрай мен като въздишка и отшумява като полъх на м ...

Доброта сияе от лицето ти.
Единствената ми приятелка си ти.
Сълзи нека не се стичат по лицето ти.
Истинската любов да стопли сърцето ти.
Самотата от теб далече да стои. ...

Коментар на автора: тази историйка е... хмм, писана много отдавна, ако трябва да съм точна, когато бях в седми или осми клас я почнах и съм изписала едва три тетрадки, та наскоро седнах да оправя поне начина на изразяване и стила на писане и макар че идеите са малко простички и не така добре обмисле ...

Пак стоиш на моята врата
и пак на колене си.
Какво ще искаш този път,
за да се върнеш тази нощ?
Какви лъжи събрал си днес, ...

Каква любов в сърцето ми напира?
Каква любов сърцето ми раздира?
Опитвам се да я заблудя.
Опитвам се да я прокудя.
А тя стои сама на прага, ...

Листи празни, а от смисъл натежали,
без думи дълги, само капчици сълзи.
Мастилница изсъхнала и празна,
и плик без име, без адрес дори.
Написаното е със обич, даже лекичко сладни. ...

Живея в страна малка,
в малко тихичко градче,
но горд съм със своята майка,
горд съм, че съм БЪЛГАРСКО момче.
В таз земя, къде израснах, ...

***
Отлетяха последните ми мисли като пухкави, меки пера.
Спрях на ръба, съвзех се, опитах да ги събера.
Мечтите винаги са пъстри,имат цвят,
но сам ли си - посивяват, пак те отвеждат назад. ...