Магьоснице, докосвай ме...
Очите ти са най-необяснимото зелено..
Не ме пести - прахосай ме...
Усещай ме с пулсация на разрушение...
Защото аз съм най-жестокия от всички твои, ...

Тази вечер самотен бях,
без приятели сам в стаята стоях.
При мене никои не дойде.
Сам останах цяла нощ.
Компания ми правеха листът ...

Стаила дъх във мрака -
ъгълът тайнствен ще ли ме призове.
Любовни копнежи,
звездни надежди,
искрени чувства - ...

Смутени от неканената лудост
на най-необяснимото привличане,
внезапно изтрезнели, се събуждаме,
несигурни, че още се обичаме.
Телата ни крещят, окаменели. ...

Не питай
уморения от път за пътя -
сърцето му,
сред крачките в аритмен залп,
усещаш ...

Искам да извикам, искам да ме чуят!
Искам да счупя хиляди кристални чаши,
за да видиш на колко парченца е пръсната душата ми!
Останах на 19, а минаха хиляди луни и хиляди слънца,
не мога да видя сянката си на стената пред мен ...

Съжалявам за думите, които понякога изричам...
дали ви боли, не попитах,
сега удобно ли е за въпроси?
Угаждам на дързостта си
и смея в лицата на някои да се изсмея! ...

В жовота си обичала съм без причина,
в сърцето си допуснах мъже една дузина
и в един момент сякаш жалка бях,
мигове на щастие и обич пак броях.
И кой от тях думите "обичам те" изрече, ...

Спор
Имах среща с преподобен,
беше чисто откровение.
В разговор за мен удобен
гласно изразих си мнение. ...

"Знаеш ли, че още си мисля за теб? Всеки ден, щом мина през мястото, където съм те срещал някога.
Не бих казал, че съм добре. Само споменът за теб ме поддържа жив. А когато и той избледнее, какво ще правя?
За мен ти си остана единствената. Все още си мечтая за момичето с големите кафяви очи, което с ...

И днес съм клоуна.
Редя забрава.
Играя домино
със стара слава.
Умрях на сцената. ...

Перфектният начин за теб
е изпълнен от своята милост,
безследно изчезнал,
изпълнен със страх,
жив се роди, за да умреш в светлина.

Темата на есето поставя въпрос, който неведнъж човек си е задавал. Заглавието ми напомня за фейлетона на Алеко Константинов „Разни хора, разни идеали", защото няма еднозначен отговор на въпроса кои са нещата, които дават смисъл на човешкия живот.
За мен стремежът към любов, щастие и свобода е основе ...

ДУШЕВНИ ИЗГРЕВИ
Жарко слънце вплитат глухи клони,
облак сънен стели бяла гръд,
стон безлунен вятър тих отрони,
росни сълзи утринни блестят. ...

Защо ли идва есента
и плажовете бързо опустяват,
самотна чайка в гъстата мъгла
светлина в небето ще потърси.
Защо ли идва есента ...

Цветовете на залеза
Цветовете на залеза обляха света
и греят чудно хубаво.
Лъч светлина пропълзява едва
и огрява лицето ти. ...

Приказка за произхода на човека
(Есе)
Приказката за създаването на човешкия род би могла да започне така: живели някога в градината на Рая един мъж и една жена - Адам и Ева. Те били единствените хора в целия свят, създадени от Бога по негов образ и подобие, надарени с всички добродетели, присъщи пов ...

Моето родно място - прекрасен кът от България
(съчинение)
Родното място не е географска точка от картата на България. То е място, където човек вдишва първата си глътка въздух. Мястото, където казва първата си дума и прави първата си стъпка. Това е мястото, където лети на крилете на детството си. В т ...

Дали да го убия - „мъничко е"?
А страшно е.
Кънти в мозъчните клети мисълта за ада.
Греховно е, че ти си ме белязал.
Но ми харесва мисълта - ...

СТРАНАТА “ НИКЪДЕ” И “НИКОГА”
Има една тъмна, непозната страна. Нейните жители са винаги млади, защото не остаряват да навършат тридесет години. Над тях като мрачна сянка витае смъртта. Те си мислят, че земята им е изтъкана от блаженство, от паяжина на нежни фантазии, от лунни лъчи, мистерии и сънищ ...

Или кратък наръчник как да (не) се държим с жени в деликатно състояние (бременност).
С носталгия си припомням не дотам далечното минало, когато да си бременна беше състояние на почит, уважение, и най-важното - тяхното засвидетелствуване от околните. Умилявам се, припомняйки си как хората се чувствах ...

Не си ли липсвал на жена,
не си ли любил и докосвал нежно?
Останала да плаче във нощта,
а ти, забравил колко ти е лесно...
Не си ли влюбен в себе си, уви, ...

Страсти дивашки,
радост и болка,
очи незрящи,
път без посока.
В мен са събрани ...

На Г.
Кристална нощ, кристални Афродити
в миражите ми се тълпят.
Тъгата - плувнала в очите,
внезапно в чашите запя. ...

За първи път сънувах как прегръщам друг.
Друг насън желаех, ти не беше тук.
В съня си него исках, за него аз копнях.
Насън към него се затичах, но се спрях...
Той заключи ме в горещите ръце. ...

Лятото узря.
Със слънчогледи.
С небе и вятър.
Чайки и море.
В очите ти, ...

Искам да подлудиш сърцето ми
с целувки и прегръдки топли.
Проникваш с думи в душата ми,
караш я да стене с любовни вопли.
Желая да татуирам гърдите ти ...

То не може -
и сънят цял и агнето сито.
Като калпаците и щурия шивач.
Избодох си очите
от много думи ...

Есен.
Лястовици отхапват
от захарния памук
на облаците -
допинг за дългия път. ...

За нищо на света не съм родена,
за нищо на света никому не погледна,
за нищо на света няма да те дам,
и колкото нищо да кажа, аз те ОБИЧАМ!