Измислих си пространство.
За да дишам.
Измислих си и
стълбата - живот.
Изкачвам се към ...

И тъжно е,
когато нямаме
пристанища
да срещаме душите си…
А нужна ми е ...

Peggy Zina-Trekse
Θ’ άλλαζαν όλα αν δεν σ’ αγαπούσα
Θ’ ήμουν πιο ψύχραιμη, δεν θα ξεσπούσα
Θα σ’ ελευθέρωνα, θα το μπορούσα
Όλα τα λάθη σου θα προσπερνούσα ...

грешник отсъди ти устата
че дълго бе забранен плод
че пустиня бе ми земята
а любовта ми... кивот
пий, люби ме ...

В момент, в който вярвах,
че ще остана аз сама,
ти дойде като лъч надежда
и стопли моята душа.
И сега ме караш да мечтая ...

Напук на всички земни правила
(не стотици, те са милиони),
най-истинските всъщност са това,
наречените Божии закони.
Те само десет всъщност са на брой. ...

Не се кръсти, невернико продажен!
Защо се кланяш на измислени от тебе Богове?
В култ издигнал си и злоба, и омраза.
Не ме докосвай с тези кървави ръце!
Не казвай, че обичаш ме безкрайно, ...

>> Тиха тъмнина...
>> Дори вятъра избяга.
>> Облаци прибулват
>> изтънялата луна.
>> Глухо е - ...

Приказка
Една история преживях... и със сигурност бях там.
Това е приказка, но не като други, а... една такава...
Живя човек... така, както можеше... така, както животът го водеше...
И той от всичко най-обичаше да е сред хората. ...

Пия сълзите,
зажадняла за... любов!?
... и пак съм жадна...

Дали във звуците от цвят се вглеждам?
Дали се вслушвам в лунната магия?
Дали и теб със себе си повеждам?
Дали вълшебна нежност ще открия?
Николай Стойчев ...

В тъмното око
на миналото.
Прах от лъжи.
Море от сълзи.
Юмрук от "любов". ...

Ти си ураган
от бурни ласки
и весел смях.
Заливаш ме,
засипваш ме ...

Тялото пропито е от болка -
смразяваща вилнее вътре пак,
а то е като малка пешка.
Отпуснато потъва в мрак.
Да бяга не не иска. ...

Нека да е лято,
но след него ще е есен,
на юг ще литне прелетното ято,
не ще чувам лястовича песен...
Нека да е есен, ...

Уверена
Когато те погледна в очите,
усещам, че всичко пак ще е наред
и знам, че вечно ще остане в гърдите
онзи сладък, мил копнеж по теб. ...

Жив е животът.
Оставаха няколко минути до започването на следващата сутрешна прожекция.
Вниманието на неколцината ученици в партера бе привлечено от хъркането на възрастен възпълен мъж, настанил се по средата на последния ред.
Младите момчета често обръщаха глави назад и се шегуваха.
- Гледай го тоз ...

***
"невежеството се поставя на голяма височина..."
Еклисиаст 10:6
Ако искаш да говориш,
замълчи преди това, ...

Сбогом!
Бягай от мене,
казвали са ми го и преди.
Лятото свърши.
Зимата почна, ...

Именно защото няма смисъл,
изричам нощем твойто име.
В стиховете, дето съм написал,
тайно шепна с дрезгав глас: "Спаси ме!"
Но теб те няма. Няма те до мене. ...

Last night I saw the fireworks
The kind of pain that never hurts
The one you hate to love that's made for you
Another unsuspecting Sunday afternoon.
Вчера вечерта погледнах фойерверките. ...

Подай ми кибритена клечка,
да си стопля в сърцето кръвта.
Създай топлина безконечна,
протегни животворна ръка.
Изплачи ми две сълзи, които ...

Сутринта погледнах през прозореца. Беше жълто. Рошаво куче мина през улицата и се скри зад ъгъла. Усмихнах му се. И то беше малко лудо, като всички. Все пак му се живееше.
Момиченцето на съседите пресече пътя, подскачайки леко. Обичаше живота по свой начин, лек и тъжен. Лек, защото не го разбираше, ...

Нима съм нещо сторила на теб,
нима сгрешила съм в безумна дума,
и как така,
могла ли бих да зная,
че ме виниш в безумство и без ред, ...

И утре пак е ден,
светъл, хубав, подреден,
С толкоз цвят наситен,
безкрайно любопитен,
Озарен е той от нея - ...

Между хълма на сърцето
и на слънцето сплита
сиво-сива и много добра
живее врана.
Намерих я когато (за пръв път) ...

Заранта изпълва ме с надежди,
с усмивка, топли чувства и копнежи.
Слънцето ме гали нежно и напомня
ми... топло подава лъчите си,
ту се появява, ту някой облак го ...

Приглаждаш
белите коси.
Пресъхнал лакът
в масата опрян.
Наум бастунчето ...

Откакто ви открих, приятели,
Тъгата ми не е това, а
Капчица любов в
Ръката ми,
От която блика светлина. ...

на дните
през вратите
преминаваме
и като панти
в рамките им ...

Вълна разсякох с бързината на делфина.
За да погубя хладнината ранна.
Дочаках слънце с плач на монахиня.
Земята под нозете ми припламна.
Сълза извезах. Под небе развях я. ...

Липсваш му във всеки миг.
Липсваш му с всяко вдишване.
В нощта самотна с жален вик
той мечтае за едно последно сливане.
Но няма как - все някога е ден последен ...

Майски... розов цвят.
Нежност- капчици роса.
Сълзи... на жена.

От днес тръгвам по пътя сама.
От днес... в гора от чужди лица...
Днес е КРАЯТ, големият ден на раздяла...
Днес е новото начало...
От днес друг е животът ми вече... ...

Дори небето някак отесня.
Не ме побира във сърцето си.
Пространството се раздели
с предела на мечтатите ми.
Оскъдно слънцето блести ...

Част от по-дълъг разказ, който за момента съм оставил настрана. Мисля, че би се получило по-добре, ако проуча някои неща преди да продължа.
На тази земя съществуват няколко възможни състояния на духа във всеки един момент – или си луд, или си влюбен, или просто не знаеш какво искаш. Поне така смятах ...