Белият мерцедес спря пред входа на казиното. От него слезе среден на ръст, слабоват мъж, с прошарена коса. Телефонът в ръката му звънна.
- Пази се! – чу той.
Секунди след това усети как куршумът се заби в гърдите му...
Когат ...

На единия бряг си ти,
на другият съм аз...
Останаха далечни твоите очи,
а прекалено много има между нас...
Ти си там, близо до морето... ...

Безсънни са нощите...
Пръстъп кошмарен.
Недостиг на въздух
и пареща болка в гърдите.
Сърце, неритмично ...

Опитах се да броя секундките
в които сме заедно ти и аз...
Но изгубих им бройката и аз не знам как.
Отдадох се напълно на чувства и страст...
Опитах се да броя звездите, ...

СПОМНИХ СИ
Сгърчена лежа на пода.
Живея ли или умрях?
Май жива съм - боли отново.
Спомних си, да тръгваш те видях. ...

Ти си цветът във сивият ми ден,
ти си слънчевият лъч за мен.
За тебе аз не ще говоря празни думи,
а просто ще опиша аз съня ми:
Стояхме аз и ти в подслона на звездите, ...

Защо се бави толкова години?
Къде отсяда в дните си без мен?
Отваряха ли се врати лениви,
подслон намира ли в дъждовен ден?
Нейде срещна ли очи дълбоки, ...

Нали за кафето... някога обичах да мисля и да пиша за него.
С времето и с действията го намразих. Кафето... всъщност, пиех го, но само за да усетя силата на спокойствието.
До онази нощ... когато трябваше да си спомня за него, заради онзи същия одушевен спомен, който пък се превърна в настоящо... за ...

Здравей!
Здравей, приятелю мой!
Как върви живота твой?
Строиш ли пътища модерни,
следваш ли следи неверни? ...

За/На Моята Муза
Моята Муза си няма име. Всеки нарича своето вдъхновение “Муза”. Не е ли обидно за Музата на всеки да има свое собствено име като това на другия? За това аз ще и измисля име.
Името ще бъде тайна. Само ние две ...

01.Юни.2004
Няма такова нещо, като “след депресията”... Това са само малки проблясъци в състоянието, но ти си в нея или по-скоро тя е в теб и то повече от всеки друг път.
Защото...
...тихо в недрата на твоята същност тя дреме...
...малка, но плътна е скрита и чака... ...

Годината е 1990. Преломна година в българската история, начин на живот и начин на мислене.За Коледа предната 1989 г. брат ми замина с тридневна туристическа виза за Австрия и повече не се върна! Мина през емигрантски лагер, приятелката му също замина, настаниха ги на квартира в една селска къща заед ...

Тази вечер се прибирах отново по познатите улици, но те като че ли бяха
различни, навяваха спомени... Колко пъти минавахме с него от там? Не ги броях,
просто сякаш не обръщах внимание... заслепена от някакви там мисли за нещо
различно... Бяхме заедно, смеехме се, а сега бях сама, него вече го няма.. ...

Отново от житейската чаша отпивам
сладко-горчив уж натурален сок,
наричат го коктейла „Живот”,
сервиращ се с черна маслинка..
Вкусвам глътка, после две ...

Отново неприето позвъняване,
ненабирано изобщо преди това.
Безкрайна шумотевица на падане
в невидим и бездънен водопад...
На думи неизказани, немислени, ...

Тъмнина потънала в прах.
Прах във тъмнината.
Какво откриваш? Какво желаеш?
Затвори очи, усети ме.
Затвори очи допусни ме. ...

Тя искаше да ме има.
А бях толкова студен...
и тя замръзна сякъш вън бе зима.
Любов ли бе, не знам,
гнетя се и се лутам. ...

Денят е розов или блед,
немирен, неспокоен.
Все същия, един и същ,
пак розов и пак блед.
Студено е но не умирам - ...

Философско-естетическа интерпретация
по текст на Фридрих Фон Рихардщайн
На Лъки
Последен зов, кънтящ в забрава
за сетните ни трудни дни ...

Посветено на Румен Ченков - /кумеца/
В тоз свят изпълнен с лицемерие,
където всеки гони своя интерес
и всичко стойностно е на изчезване,
a злобата в душите е в превес. ...

Нима ти някота си ме обичал?
нима за мене си мечтал,
нима си искал мен?... Не мисля.
Не мисля, че си ме сънувал, както тебе аз.
Всичко между нас лъжа бе: ...

ТВОИТE СЪЛЗИ
Ти помниш ли? Бе ясен слънчев ден,
прегърнати стояхме с тебе двама
на малка пейка, с цвят светлозелен,
аз - твоят принц, ти - моята млада дама. ...

Подготвям се за боя в съблекалнята.
След малко ще се появя на ринга.
Кръвта кипи във коридорите,
Сърцето бие силно пред тълпата.
Тя иска кръв и пот. ...

Жената е като море,
бушуваща стихия, а също и спокойна.
Със пясъчни и скалисти брегове,
на времето останала е непокорна.
Животът в себе си тя носи, ...

Колко е трудно
да чакаш някого,
с впити в тъмнината очи,
да очакваш и да се молиш
всеки миг, тъмното ...

Очите ви търсят само
осъдени същности
и безсмислие.
Страх ви е
от момичета с чисти очи ...

Защо говорят всички:
"Я вижте я, нещастницата,
разваля тя семеиства!"
Защо в очите им виновна винаги е другата жена?
Не може тя сама да разпали любовта?! ...

Безпаметно,
мъртво пияна
от твойта любов,
залитам по улици,
пълни със страст. ...

Ще загасиш ли свещите?
Приличат ми на две очи,
студено гледат ме
и ме корят,
че аз и ти ...

Дали ако мълчим,
по-лесно ще открием,
че пътят ни оттук нататък
е един.
Дали ако мълчим, ...

Любов запазена през вековете,
любов, изгаряща плътта!
Любов родена в сърцата чисти,
преродена през пролетта!
Любов, сипеща с шепи, ...

Самодива нощем във гората
на полянка малка заиграва
сред дружки кърши си снагата
с момък млад се тя задява.
А младежът изумен я гледа - ...

Желание за секс
струи от погледа -
под клепки примижали,
потрепващи като крила
на пеперуда ...