Повяхнала красива роза
при мен във вазата стои,
глава в молитвена си поза
наведена сега държи.
Туй нежно цвете, зная аз, ...

Милиони изнемогват днес,
подложени на адски стрес
и нямат те пари
за залък хляб дори,
защото... ...

Ако в сърцето горделиво
любовта ми не живее
и ако то не е щастливо,
от радост то не пее,
как тогава ще живея - ...

Като птиците боса
срещу вятъра стъпвам -
не усещам в стъпките топлина,
във сърцето си спомен от лятото търся,
не разбирам душата си - ...

Забранявам да се влюбваш неуместно!
Към тебе извират ми всички реки.
Да преминеш на червено, ще е грешно,
и завои по равният път, не криви!
Аз не давам да охлузваш коляно ...

Песента на сърцето
Въздух и вода
за моята душа.
Планетата земя
населена с цветя, ...

Вървях напред и търсех път.
Намерих само спомени.
Вървях напред и търсех теб,
а не любов отровена.
Вървях напред и взирах се ...

Уморена съм вече от път,
от летене във грешни посоки,
но нозете не искат да спрат
и ме теглят натам, към високото.
Там където живеят звездите ...

Moже би съвсем случайно минаваш от тук,
може би не си искал точно мен да видиш.
Но това е знак на съдбата,която отново ни събра,
може би вече няма да усещаме предишния студ...
Ти позвъня на старата каменна врата, ...

вярвах ти,
вярвах ти с цялото си сърце,
а ти ме предаде...
обичах те,
обичах те с цялото си сърце, ...

Днес е хубав деня.
Донесе ми още едно парченце
от счупеното си сърце.
Скоро ще успея да го събера.
Цялото ти сърце... ...

Сестра съм на Луната.
Не обичам самотата,
но живея от нея.
Тъмно ми е без Слънцето,
но то грее за други. ...

Толкова си предвидим.
Като вятъра,
който само ме чака
да изляза навън
и разпилява косите ми. ...

По улици виждам празни лица,
с напразни надежди и празни мечти.
Кога за последно той видя светлина?
Кога той прочете книга дори?
Върви си сам и не поглежда встрани, ...

Вървя, заслушана във тишината...
От нея нещо като че шепти...
И странно, странно е позната
носталгията от преди...
Защо, когато някой иска ...

“Сприхавостта, хумора, съмнението и боята имам от баща си, а от майка си – любовта ...

Денят беше мрачен и светлосиви облаци скриваха топлото слънце. Валеше тихо дъждец и капките падаха мълчаливо в локвите, сякаш бяха сълзи на младо момиче. Беше края на пролетта и дърветата вече бяха придобили обичайните си за сезона багри от наситено зелено. Единствения звук, който се чуваше, беше сп ...

ПОСЛЕДНАТА РЪКА
Зората ще изгрее над морето,
ще е валяло през нощта,
червени облаци ще пъплят във небето,
които ще ти носят самота. ...

НЕВЕРНИК
Вперил поглед във безвремието,
вървиш към свойта смърт.
Ти мъртъв си отдавна,
даже времето ...

МОЯТ СВЯТ
Една фантазия,една вселена,
един огромен,но компактен свят,
светът дълбоко в мене,
светът зад моя праг. ...

Открадна ти от мен парченца радост,
открадна бързо мойта топлина,
дори онази тайна, скрита сладост
отне със опитна ръка.
Открадна ти ума ми и сърцето, ...

Душата ми е есенният вятър
с обрулените жълти листи,
като нездържан буен мавър,
понесена по стръмни писти.
Реката буйна в своя бяг, ...

Аз съм просто човек. Е не точно обикновен, необикновен съм. Изпълнен със страст
любов смях, омраза ,ревност, завист. Смъртен съм, с проблеми сложни и също
толкова прости: наркотици, побоища, пиене, фантазия, смях и любов. Да човек като
тебе съм. От плът и кръв. Може би съм прекалено слаб, на външен ...

Веднъж в живота аз обичах,
и всичко бе една лъжа.
Нима не мога да съм с него,
или това е някаква шега.
Обичам го! Не ми ли вярва ...

Вървя в мрака из града
и търся сродна душа,
ала няма никой в нощта -
останала съм сам сама.
Дори не намирам път към дома, ...

Все сънища сънувам,
а почти не спя.
И се питам докога ли
ще обичам така?
Само сън ли е тя любовта? ...

Ще можеш,ли така да ме обичаш
безмълвна,като нощтна тишина
и само в римите да чуваш
гласа на моята душа?
Ще можеш,ли все тъй да ме обичаш ...

Кого ли мога да попитам
какво е любовта.
Дали този, който е самотен,
или този, който е щастлив.
А може би самотният ...

Луната свети, но се крие -
зад облаци от гаснещи звезди.
Сърцето иска да ти каже,
но мълчи,
задавено от хиляди лъжи. ...

Уморен съм!
Вече не се и ядосвам когато пак ме попитат дали съм срещал прословутия галактически стопаджия.Не съм !Така или иначе стопаджиите са си или авантаджии ,или каторжници на които срока току-що е изтекал,и гледат по най бързия начин да се запилеят някъде по периферията където контрола е по сл ...

Адам се събуди изнервен.
Цяла нощ се въртя в хамака, закачен между дървото на Кока Кола и това на Пепси Кола. Цяла нощ нямаше какво да сънува. Днес почваше едва втория ден от Съзиданието и тъй като нищо още не е било, нямаше как да предполага какво и ще бъде, нямаше нищо за сънуване - нито назад, ни ...

Треперех целия !
Току бях придърпал двата си гранични файла и вече усещах почукванията по логическата си решетка. Резонанса точно съответстваше на структурата, в която се бях окопал, след като се отскубнах на късмет от двете търсачки.
Въпреки това, те се суетяха отвън и нещо комуникираха с главният ...

Пак самотна вечер. Прасетата квичат от глад. Кучето лае на двора. Телевизорът показва глупав филм. Радиото е в истерия, която не чувам. Чашата с ракия стои недопита и салатата чака някой да я вкуси. В галошите вмирисани чорапи застават "мирно". Фасулът отдавна е на въглен. Моторчето на пишещата маши ...

Посвещава се на управляващите в България, без значение от коя партия и чие правителство са!
-Тема -патриотична! Пиши! Пиши за някой патриот. За себе си пиши или за някой друг! Искам разказ, есе, или пък репортаж! Но днес! Чакам!
След този телефонен монолог какво да правя? Ултиматум е, нали?
И аз так ...

Детето срещу него беше голям темерут. Не искаше да помръдне и сантиметър, за да потегли колата. Той беше изнервен. Натисна газта до дупка и започна да си играе със съединителя. Отпусне - натисне. Отпусне - натисне. Автомобилът потрепваше като ранен звяр. Детето го гледаше ехидно и не помръдваше. Хор ...