Poesía de autores contemporáneos
Лодка 🇧🇬
със окъсани стари платна,
не сънувай далечни пристанища –
една неоткрита земя.
Не сънувай тропични морета ...
Дъждовен ден 🇧🇬
От вчера скрит съм под чадъра,
дъжда над мене е припрян!
Със него правим "дъра-бъра" –
променям своя дневен план... ...
* * * 🇧🇬
ще трябва да спра да пия,
да ям сладко късно вечер,
да плача на тъжни песни.
Няма да имам оправдание ...
Улицата на Старите занаяти, Пловдив 🇧🇬
по този стогодишен калдъръм.
Приключили са шумните строежи
във сенки на смокини и салкъм.
И приютени тук антични занаяти ...
На ръка разстояние 🇧🇬
и на сърце в друга вселена;
като птица в небето
от свободата си запленена.
Кръжиш с неохота над мене - ...
Иди 🇧🇬
на всичките морета до брега
и до реките буйни, несломими,
сред пясъка разнежен с топлина.
Иди, за да разкажеш, че ме има, ...
Мамо искам 🇧🇬
цял ден да лежа на някой склон.
Яж тогава шунка и бекон,
ще приличаш на надут балон.
Мамо, искам да съм крокодил, ...
Луда любов 🇧🇬
Духна южнякът. Нейде отгоре
сметна, че вече е време,
скрит в белокорите стари тополи,
глътчица въздух да вземе. ...
На Тони 🇧🇬
беше точно пет години.
Той си имаше - камионче
и не искаше “градини”!
Скоро…. тръгна да се учи ...
Съвет 🇧🇬
и лесен,
като песен изпята
с вярна гама –
иначе се превръща ...
Ако утре ме намериш 🇧🇬
Ако утре ме намериш, някъде заровен под земята,
и си спомниш ти за мен в този час,
и кога пробуди се споменът в душата,
знай, че най-силно те обичах аз. ...
В главата ми жужат пчели 🇧🇬
Изсъхнаха стеблата им до корен,
че все във грешния сезон цъфтяха
и затова останаха безплодни.
Подреждах ги. Наричах ги по име. ...
Замълчи 🇧🇬
не съм мечтала за това
искам само да съм добър човек,
да мога честно да обичам,
да мразя всеки сторил грях, ...
Во вечните книги 🇲🇰
и ќе преспие во празната стомна
не плаши се од оваа вселена од зборови
што ти ја давам без повод
за да ја чуваш занавек. ...
Дар 🇧🇬
Не искам никого да мокри,
да разболее, да го заболи…
Усмихвам се – дано се стопли.
Наоколо – вселенски шум – ...
На крачка от разпад 🇧🇬
на крачка от своя разпад
и сляп за цветното във своя ден,
светът да ти се струва просто Ад!
Да те гложди страха от самотата, ...