Под вежди ме гледа върхът от високо...
Презрително сякаш присвива очи.
Подканва ме с поглед небето стооко
и просто ме милва със свойте лъчи!
Аз тръгнах света от високо да видя ...
героят маловажен прави ценен.
Какво е нужно, само малко кич,
една хлапачка носеща червило
и влюбен мъж, в ръката носещ бич,
облечен в петдесет нюанса сиво. ...
Заскрежени са прозорците. Полъхва студ.
На зимата последен опит е да вледени света.
Събуждам се, в обятията ми сънуваш друга.
Опитвам да избягам, а връщам се, не мога.
Оставам още час, мълча насила. ...
И имало едно време…
Толкова много следи, че даже станали малко
Четливо послание с черти, тирета и запетайки
Тънки погледи в бяло с лека сянка наоколо
Като начало без край, с огледало на високото ...
"На ръст с Голиати"
Виждате ли ме бре, Голиати,
вий дето пред мен занемявате познати,
дето под кожата у всеки влизате дълбоко,
тревогите подклаждате ни нависоко. ...
Зa моя брaт
Ти зa мен беше приятел безценен,
кaмък скъпоценен.
Но зaщо тaкa стaнa - попaднaхме в нa дяволa кaпaнa.
Кaзвaш, че съм ти брaт пред всички. ...
Аз искам за теб да бъда бялото кокиче,
Поникнало след тежки преспи и дълги студове,
Донесло ти предчувствие за пролет и
Стоплило със свойта обич
Премръзналото ти от самота сърце. ...
Щом я погледнах, помислих си: Тя е!
Без миг колебание, без капка шега.
Щом заговори ми, казах си: Тя е!
Отговор ясен, и лесен и бърз.
Когато поисках я, знаех го: Тя е! ...
Хоризонтът се обагри в червено.
Лумна огън. Избухна пожар.
Появи се слънцето. Новородено.
И любовта си, ни даде във дар.
Вълните, като огнени пламъци, ...
Когато полетиш, размахвайки крилата,
едно перо пусни, със него да напиша...
Писмо до теб, ако застудее. Под асмата
ще съм сипал вино, а вънка ще е киша...
Под чардака трябва да забравим всичко, ...
Погледа си не мога от теб да отскубна,
в червен ярък плам и аз ще се превърна.
Ще обгръщам бавно всичко около мен
ще се освобождавам плавно от адский плен.
В пепел мислите ми ще догарят, ...
Ритъмът ти на сърцето като балада,
пееща за нашата млада любов,
като пролетен ден и огряващо слънце,
готово у нас да роди живот.
Не смея да погледна тези очи, ...
Аз съм свършен човек.
Моят сняг е от лани. Моето слънце е рана.
Моите дни са листчета бели, на които не пише късмети.
Звездите си спомням: те са нещо от мен разпиляно,
но какво точно – едва ли някога ще се пресетя. ...
* може и повече, може и по-малко
Едно и две, и три, и четири;
безкрай в безкрая си, и той в безкрая.
И пет, и шест, и седем грешници
ни с шум пристигат, ни с имена се славят. ...
Обичах те и ти подарих всичко мое, дори най-любимия ми пръстен...
Защо постъпи с мен така? Сега те мразя и не искам даже да те виждам...
Пуснах твоята ръка и скочих, за да ти докажа, че за теб готов съм аз на всичко,
но уви, сгреших жестоко.... ти отново ме излъга и паднах много ниско!
Аз ти дадох в ...
И днес ще те обичам по-малко от вчера,
и днес ще проливам по-малко сълзи,
и днес ще разбирам, че не съм вече твоя,
и днес сърцето ми вече по-малко боли.
А вчера ще бъде все по-далече, ...
Понякога ми липсваш. Колко странно!
А друг път така да те мразя.
Уж все си тръгвам, а накрая оставам.
И заедно в локвите газим.
Избягвам те, нали така се забравя. ...
Бях много малка, само в първи клас,
когато танцът нежно ме извика.
И с кукленска носия във захлас
отдадох се на живият му ритъм.
Танцувах от душа и със сърце ...
Пъпките разцъфват, ухаят неустоимо.
Пчелите жужат неуморни, събират прашец.
Животни и птици по двойки са само.
Цъфти и мирише на мускус светът.
Вървя им по пътя, намигат и ме закачат. ...
В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг ...
Няма илюзии черният лебед
Свещ на трапезата. Тиха молитва.
Хлябът без сладост е. Виното пари.
Слънцето дращи поредния заник
и се пилее в душа самодивска. ...
Как в живота ми влезе… не зная…
неусетно… и някак различно…
не изгарящо, бурно… в омая,
а спокойно... не съвсем романтично.
Без да сваляш звезди от небето... ...