Направете си пир от душата ми тиха.
От очите ми топли запалете си огън.
Стоплете се после, препийте и викайте.
Дано не остане от мене и спомен.
Вземете ръцете ми, покрив скрепете. ...
Децата ни свидни не са вече с нас.
Те там са, където шансът ги праща.
Останали тук, ние плачем без глас
и пълним със скръб житейската чаша.
Децата ни са без родно огнище - ...
На вятъра си хвърлих всички думи,
на птиците - трохите от познание.
Скъсах не един чифт гуменки,
вдигнах не едно и две въстания.
След всяко мечтата ми умираше, ...
Бездънното, вечно око на небето
е вперило поглед във хората-мравки.
Роди се човекът, старее и ето,
на гроба му никнат сълзи-незабравки.
************* ...
Във времето преплетени са всички
красиви и болезнени дела,
подобно пеперудените нишки
изграждат ни, превръщат ни в съдба!
Из многото възможности злощастни, ...
1.
Искам обратно земята на моето детство –
приказка тайнствена, пълна със синьо вълшебство.
Искам без страх да замръквам, спокойно да спя, да се будя.
Кротко да ходя на работа, със много любов да се трудя. ...
... И тук, където приказката на "днес" завършва,
там прелестите най-велики ще те приспят,
и там, където нечий живот като клон се прекършва,
ще заспи денят и към сън всички ще вървят.
Ала знай, че утро ново ще настъпи там, ...
Моят блян
Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,
виждам го, че тайно за нея си мечтае,
кара ме да я обичам – нея душата да желае,
да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено. ...
Ръцете ти са толкова студени,
обичаш с тях безкръвно да мълчиш,
дори и греховете споделени
не са като предчувствие за стих.
И тялото ти - нямо и безмълвно, ...
Колко пъти се огледа небето в сълзите ми?
Колко пъти прошепнах аз твоето име?
Кой събуди ме от вълшебната приказка
И изтръгна във миг любовта ми?
Оттогава живея във мрак, без утеха, ...
Душата в черно оцветена е обречена на глад,
Душата мрачна и студена няма кой да стопли пак,
Всички хулят срещу нея, „нека да пребъде в мрак”,
И с нови кални стъпки скачат , тъпчат я към този Ад.
И с последен писък на надежда, всичко вече се подрежда , ...
Вода ни дави, бомби ни гърмяха.
Земя трепери. Град – стъкла разби.
А в Парламента,всички оцеляха.
Зависими са всички,може би.
Напуканите устни за молитва, ...
Стон, потънал в спомени лъжливи.
Глас, осветяващ тъмнината.
Вик, нечут от болка полужива.
Зов, бродещ в сянката на самотата.
Миг, заровен в дните избледнели. ...
Нощта се спуска тихо навън,
сякаш с леки стъпки безшумно пристига,
донася спокойствие и приказен сън,
само звездите слабо намигат.
Всеки унася се в сладка нега, ...
Надебеляла до пръсване стара шега,
колебливо пристъпва по старо въже,
протъркано, губещо се в хоризонта.
Някъде там са мечтите.
Отдолу здраво дърпат греховете. ...