Poesía de autores contemporáneos
Ти вече си минало 🇧🇬
защото една любов умира когато единия реши да я убие...
Сърцето все още ме боли и в момента нямам сили да те върна,
но вярвам, че утре друга жена моята доброта ще оцени!
Ти ще съжаляваш, че не оцени всичко което направих за теб, ...
Няма много време 🇧🇬
Луната като мама ме прегърна.
Заспах притихнал, но те исках още,
и вярвах, че ще мога да те върна.
Сънувах неотключена мечта ...
Чума 🇧🇬
социализмът беше зрял!
Навсякъде под строй вървяхме
,,изправени" във ръст нецял!
Беряхме плодовете гнили, ...
Отразен 🇧🇬
малки птички летят си някак тайно,
аз сам стоя далеч от всички хора,
макар да чувствам нуждата си от опора.
Гърбът ме мъчи, натежава му аза, ...
По лицето на искането ми 🇧🇬
на челото на щастието
да съм болест
по миглите на истината
да съм радост ...
Предпролет 🇧🇬
Един избързал ден от Пролетта
през февруари на прозорците почука.
Съблече кожените ни палта,
за да повярваме, че Тя е тука. ...
Признание 🇧🇬
на Лили Иванова
Не се наслушах. Няма и да мога.
Безкраен глас. Невероятен! Близък!
Не се наслушах. А те слушах много. ...
Скъсана нишка 🇧🇬
недей да плачеш. Даже не тъжи.
Усмихвай се, било ли е приятелство,
оставило е истински следи.
Оставило е мигове запомнящи, ...
Копнежи 🇧🇬
се срещат брегът и морето.
И с бялата пяна, оставаща там
заключват в целувка техния блян.
Там, дето вълните са тихи и нежни ...
Загубих те 🇧🇬
и сега аз страдам, а ти си замина и заспиваш в неговите ръце....
Съжалявам, че не успях най-доброто от себе си да ти покажа,
защото ти търсеше красота, а аз притежавах само едно голямо сърце....
Ти си замина, без да ме прегърнеш и дори с ...
Безсъние 🇧🇬
тишината мълчи,
самота пак ме задиря,
усещам само мрачни лъчи.
Тъмнина ме облъчва, ...
Не бойте се, хора 🇧🇬
Чудесно, спокойно ли още си спите?...
Дългът ви е чест! И достоен - позорът...
Не се тревожете! Ще лапнем парите...
Но яжте и пийте сега! Утре няма... ...