ЗАПЕЙ МИ, ПРИЯТЕЛЮ!
Вземи си, приятелю, твойта китара,
запей ми твоята, нашата песен,
за Пролетта ни чудна, слънчева, бяла,
запей я сега в нашата Есен! ...
Там вълците дращят със нокти небето
и пият от лудото биле на Млечния път.
Задирят луната по тая пътека, където
направиш ли крачка напред - и ще свърши светът....
Там нощем русалии бродят в полето. ...
Крила ми дай!
Не ми разказвай с думи за живота -
крила ми дай, че счупиха се моите.
Аз искам пак като преди да мога
тихичко да си говоря с птиците. ...
Градът е натежал от мокри кестени,
които тупкат весело по тротоара.
Врабците са накацали и весели
със локвите и с хората си разговарят.
За мен езикът им е малко непонятен, ...
(По „Когато си отида” от Жанет Велкова – Джуджи)
Когато си отиде
Когато си отиде, тишината
заключи в клетка звънкия ми смях,
като бездомник скитах в тъмнината ...
Обичай ме! И аз не знам защо.
(Навярно по-добре е да не питаш.)
След теб пълзя по ледено стъкло
и чувствам се изкуствено разбита
на късчета. Очите са море, ...
Като старецът сляп, посаждащ роза
и монахът обречен, проклинат от бога,
и подхвърлен барут в горяща навеки душа,
и блудница надежда гола в нощта...
Вграждам усърдно, пред очите на всички ...
Момичета със самочувствие до небето.
Мислите си, че владеете света!
Момичета безчувствени в сърцето,
създадени от фалша и смеха!
Обградени от почитатели и слава, ...
Печелиш или губиш
Знам, че съм способна върхове да изкача
и да следвам недостижимото.
Знам, че мога всичко да постигна
Да се боря, докато всичко желано достигна. ...
Вече не съм дяволитата скитница.
Не съм аз богиня, нито пък жрица.
И утре пътища и мостове ще диря
към извора, отгдето покоят извира.
В сърцето ми светлина новородена ...
Избягах, но и тук на север мъглите ме застигат,
не ме оставят никога на мира, нищо не разбират.
Не искам объркаността, която в мене сбират.
Опитвам се
да се променя, ...
Сиви облаци притискат морето,
разпилени коси във водата топят.
Снаги боязливо повдигат вълните
и над було от пяна свеждат чела.
Няма ги чайките, няма го слънцето. ...
Тази вечер тъмнината се облече в
лунно-сребърна безумна рокля...
Разхождаше мислите си самодоволно
с празни очи на безкрайно високи обувки...
Намерила малка бутилка уиски ...
Додето отмине сърдечният студ, дотогава ще зъзнат дърветата.
А далечни слънца ще огряват ъглите на някакви странни раздели.
Ще печеля трошици разбиране, че студено е, но пък е светло,
и това е навярно достатъчно. Щом съдбите си вече сме сплели.
Ще умират надежди, затиснати от бездушната завист на вр ...