Poesía de autores contemporáneos
... бледи среднощни привидения... 🇧🇬
Душата ти ще разплискам.
Ще тръпне сърцето ти. Жадно.
Като помилване ще ме искаш.
Ще ме жадуваш. Сянка по пладне. ...
Помияр 🇧🇬
лежи на припек под балкона стар и рови нещо с лапата си груба...
В очите му оглежда се светът – красив и черно–бял дори... А лесен,
че простичко живее се с душа, лишена от човешката словесност...
И гледаш го един такъв помияр, със козина ...
Щурец и славей 🇧🇬
Един щурец –
известен цигулар –
цигулката си изостави.
Реши с китара да я замени ...
Другият 🇧🇬
А очите му
все към мен
безпомощно вперени...
Но аз не съм там! ...
Самодива 🇧🇬
танцува в тъмата на нощта сама,
като Феникс е пленително красива
без страхове от кьошк или хармана.
Излязла е от мрака бяла самодива, ...
Светлана 🇧🇬
издаващ трепети във тишината
обичаш ли ме ти, признай...
или ме мамиш в опит за разплата
Косите ти пропукват тротоара, ...
Думите 🇧🇬
успехът е цел,
върхът е битка,
животът е дуел...
Думите имат силата да променят света, ...
Пушечни камшици 🇧🇬
В поглед мил чете се луда страст,
косите ти са пушечни камшици,
във устните е скрита тиха власт,
с душа... като красива птица... ...
Моят живот 🇧🇬
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...
във тичането на движението.
Зад мен е белият саван ...
Крилете на дявола 🇧🇬
сърцето го няма, ореола изтри се.
Душата красива, личи отдалече
из мрачните хора – отлитам си вече!
Ангел съм с рани дълбоки, ...
Кончето на Ванчо 🇧🇬
шарено бонбонче.
Конче с герданче
като нашто Анче.
С големи ушички, ...
Суламит 🇧🇬
Да те жадува. Както го жадуваш.
И да примира. Точно като теб.
Преситата е смърт. И да гладува,
душата му от глад да не умре. ...
Излишна вражда 🇧🇬
Плаче тихо небето -
плаче с мойта душа.
Няма вик, няма ехо...
Бог дори оглуша ...
Пролетно 🇧🇬
през коловози и пъртини,
с букети от кокиче и синчец,
във слънце вече на лавини,
по буйните потоци от вода, ...
Пътят винаги е дълъг 🇧🇬
Само ме намери на перон 3,
на старата гара, скърцащи релси.
Откри ме и се скри в мен...
Изгубих се в града ...
Пролетна приказка 🇧🇬
с пелерината зелена, приближава се с карета
Дръвчетата протягат зелени ръчички и люшкат люлякови шапки
обуват новите си цвички и се събират на приказки сладки.
Калинки, пчелички, мравки и щурчета ...
Пиша 🇧🇬
пиша, за да чувствам,
пиша, за да дишам,
пиша, за да съществувам,
пиша, за да се любувам, ...
Стих за любовта 🇧🇬
в усмивката на спящите звезди.
Отроних нежни думи, неразтворени
в мастилото на твоите сълзи.
Изписах с въздух нашите знамения, ...
Стон 🇧🇬
онемяха дори и очите,
да целуваме вече е грях,
да се срещаме - още далече.
Почернели от болка тела ...
Написах мислите 🇧🇬
За какво да пиша днес,
мислех си нощес…
Самотата взе превес,
любовта остана без адрес! ...