Видях една жена, май кротко си нашепваше сама.
"Ще плачеш ли на мойто погребение?
Внимавай, тук очаквам потвърждение."
А беше в цветове, дори дъги сломени,
мъката се стичаше по сълзите ѝ опетнени. ...
Две пъстри пеперуди, с дантелени крила,
се гонят лудо в небосвода,
пързалят се по раирана в пастелни тонове дъга.
Вплетени с въздуха,
гледат от високо и широко ...
Кажи ми, че така е по-забавно -
удобно паметта да изтънява.
Да помним се научихме отдавна,
сега да се научим да забравяме.
Да няма със кого да се прощавам - ...
Лятна нощ...
Огнена луна изгрява над Земята,
звезди обсипват нощното небе,
нежна тишина разстила се над тъмнината,
разкъсвана единствено от звуците на пеещо щурче. ...
Дойдох в деня ти неочаквано и плахо,
като кошута плаха, скрита в шубрака.
Запристъпих тихо, много тихо…Звън…
Позната болка зовеше ме в тъмата.
Като дар за тебе - от Бога отреден, ...
Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.
Ти си моята приказна фея в мечтите сънувана. ...
Ще кажа нещо и не е хазарт,
че котки се любят само през Март.
Но вече настъпва видим обрат:
светът ни потъва в пълен разврат.
Да го докажа не е излишно. ...
Усещане за изгубена Вечност...
Сега: загледан в синята далечност,
самотен на крайбрежната скала,
усещане за проиграна Вечност
(неясно като утринна мъгла), ...
Върху сърцето ми не стъпвай.
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само. ...
Непохватна с думите съм, и тежкоезична,
не ми прилича никак да се състезавам
със поетесите. Измъчени и недоносени
слова все още сричам - сякаш оправдавам
препълнилото целия ми свят обичане. ...
Аз съм Ангелът, който очакваш.
Който с думи окови троши.
Ще пристигна, навярно със мрака.
Ти ще виждаш през мен като в дим...
Много скитах и много те търсих. ...
Приятелството, казват, че струвало скъпо,
но аз ще Ви кажа, че не е вярно това.
Приятелство нито продава се, нито купува,
то е безценно и няма цена.
Безплатни са даже всички усмивки, ...
Омръзна ми да бъда себе си защото.
Омръзна ми да бъда аз... Защо ли?
Защото всичко се повтаря...
И пак напомня ми за нас...
Дълбоко в тъмнината моя- ...
Ако може сънят да се реализира,
то нямаше само да символизира.
Неизвестността подбужда тръпки,
а бъдещето е измислица голяма,
но мечтите правят първите стъпки, ...
Сто пъти да умирам и възкръсвам
бих оспорвала отново смисъла,
дори да знам,че спорът ми е „кауза пердута”.
Защото Силата е слабост,
а Величието- високомерие ...