Poesía de autores contemporáneos
Ако има любов... (2) 🇧🇬
бил би светът по-добър и красив.
Ако има любов, в непрогледната зима
лъч светлина би ме направил щастлив.
Ако има любов, бих намерила себе си – ...
Заскрежен акварел 🇧🇬
под вълчия вой на Северняка…
Отдолу - морето антично приглася му
с хилядолетен елински хор.
Тактуват прозорците безкрайна соната - ...
Дъждовен рай 🇧🇬
Не коленича и не падам духом.
След краха идва новото начало.
Не си горя крилете напусто.
Благославям слънце за мен огряло. ...
Буря 🇧🇬
когато в теб злото е сила могъща,
когато сърцето ти болка изгаря
и с теб си съдбата без милост играе.
Когато за помощ ръцете протягаш, ...
А може някога пък той да ми помогне 🇧🇬
ни на скайпа, ни дори на лични.
Не се обаждам, защото ми горчи
за теб, за мен, изобщо за живота
и за това, че все напред върви ...
Усмивката на дъщеря ми 🇧🇬
като мъгла от пролетни ухания...
Родена от любов и от жена,
от Божи дъх... и от желание.
Разпръсква нощната умора ...
Изворът... 🇧🇬
Внезапно:
както бликва светлина
във изгрева от слънчевият огън
и както мъж се влюбва във жена, ...
В Очите ти... 🇧🇬
красива...; но белязана
(тя) бавно тегли лъка.
В очите ти... си вихри мъгла
В която лежи отровна (като змия) ...
Споменът 🇧🇬
Спомен след спомен...
Сълза след сълза...
Защо стана така?!
Защо замина си сега?! ...
Душевен изблик 🇧🇬
Звездите затанцуваха в небето.
Луната, уморено се прозя
и хвърли ми заразата в лицето.
Някаква любов загъделичка ...
Рицар 🇧🇬
Аз съм Рицарят твой от онези години далечни.
Хвърлил меча си там - сред водите от древност изстинали.
Но отвързал от котвата своята вярност, обвързана с клетва.
Арогантното време надменно и подло прискрипва душата. ...
Потребна си ми ти... 🇧🇬
Диван, облечен в черно.И черен фотьойл.
Прозорецът е кръгъл. Часовникът подсеща,
че времето минава в скосения ти хол.
И виждам те красива. Изисканият профил. ...
Думи 🇧🇬
Откраднат миг от вдъхновение.
Моливник. Вечер. Тишина.
Едно сърце. Едно спасение.
Очи. Смиреност. Бяло рамо. ...
Сълзи на русалка 🇧🇬
откъде идват, накъде отиват?
От дълбоко синьо-зелено море,
вперени в лазур - мъгливо небе.
Свиреше цигулка за въздишка платена, ...
Допир 🇧🇬
се срещаме
в памучната тишина
на премръзнала
въздишка ...
Загадката на живота 🇧🇬
е по-щастлива
угасваща,
едва показала се тя,
или звездата, ...