Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в ръце.
Топлият бриз и шумът на прибоя, ...
Аз пак съм птица с пеещи крила.
Рисувам ноти по небе от обич.
Изтрила тъжното на няма самота,
задъхвам се от пролетна надеждност.
Над сухи клони ръся цвят от вяра, ...
Trees entwine in fog and darkness
I still believe sunrise will come
I know I'll see you when hope is scarcest
quite sure you'll be my only light...
And you'll just smile and take my hand, ...
You're on the first place of my list.
It's impossible me to resist.
In this world that has turned into farm,
You possess the allmightiest charm.
There's nothing I can really do, ...
Усещане за Пролет...
... и все по-властно Пролетта настъпва,
и всеки миг за себе си подсеща...
Щом дрянът пръв, нетърпелив напъпва-
ухае на цветя... И още нещо... ...
Този текст за народна песен, е написан за фолклорния инструментал „На мегданя”, чийто автор е margen (Мартин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
От 0 min до 1 min. и 37 sec.
У наше село –
село опустело,
оро се повело, ...
Нещо е сбъркан човешкият свят –
много дълбоко, в самата матрица,
сам се разкъсва от страх и от глад...
А пък душата му – птица!
Може би адът е някъде в нас, ...
Не съм принцеса, не съм самодива,
не съм фея и ангел не съм,
нито съм демон, със рога криви,
не съм ухание от нечий забравен сън.
Не съм вече нищо магично. ...
Когато се протегнеш и не можеш да простиш,
прегръдката ти става тъй измислена, фетиш;
и падаш, ставаш всеки опит - превръща се във
крах, виждаш че си сам и оставяш само прах.
Повярвай си, недей да губиш своят курс - ...
Любов
Вечност, реалност, истина, лъжа.
Заслужени въпроси, истории за света.
Неизвестно и мистично това е любовта,
несигурна, различна за всички ни е тя. ...
Та макар... дори и само в съня ми
Търкулна се тихичко зад хълма зелен -
с усмивка притули се залеза.
Отмина денят така уморен,
нощта запрепуска навсякъде. ...
Сирни заговезни, ден на прошката,
ден на покаяние, освобождение от злобата,
тежък звън на тучове се носи в простора,
празник кипи в градчето, събират се хора.
Плашалки и кукери от къща в къща ...
Обичам те, когато сняг вали
в най-тъмното на бялата ми кожа.
Изплюти, белоснежните следи
от устните ти парят много, даже
ме карат ей така... да замълча, ...
Не стигат думите по листите да пиша.
Писецът е изсъхнал от умората.
А времето, заклещено във спомена,
изтрива неизпратени писмата.
И само мислите със нокти си проправят ...
поглеждал ли си огън в очите...
а ледена буря не си ли поглъщал
и двете изгарят... достигат сърцето
и после... после, може би, във кристали
от чиста любов се превръщат ...
Не сега... рано е... нощта още е млада.
Ще си тръгнеш със утрото, с първия лъч,
очите изпити ослепил без пощада,
душата разбита осъдил на смърт.
Не сега... рано е... ръцете ми искат те. ...