Палачите си тръгнаха нарамили секирите
и присмехът на стъпките им бавно отзвуча.
Остатъкът от него със болка регистрира
товар от непозната празнота.
Отнеха му короната и листите, и вятъра - ...
На изоставена крайпътна спирка
на малка гара, сгушена в тревата -
експресен влак с една прощална свирка
във лятна нощ разплака тишината,
Където и да идеш - запомни ме ...
От дланите си стряха сътвори
и в пръстите ти огън нека има.
Едно сърце копнее да гори
за вечност, от слова неизразима.
На скитника леглото си дари, ...
Старият воин...
Свещта трепти, догаря, а пък друга няма-
във стаята след малко ще се втурне мрак.
Пред маса, от греди недялани скована,
седи прегърбен мъж, като светия благ... ...
Погледни ме в очи! Тука гледай.
А ти рееше поглед през мен
в тези жълти поля, в слънчогледа
профучаващ край шумния трен.
Погледни ме в очите! Надежда ...
Пенлива и шумна като плитка река -
навлезе в залива на живота ми...
Вля своите болки и отровата, трупана с тях,
и заяви, че са дребни и незначителни моите.
Поиска от всичко - като дете, изгубено в рай, ...
Обичам те, защото те обичам -
нима е трудно да го разбереш.
Недей ровичка за изгоди тайни,
недей налага строги правила.
Остави ме да летя, да дишам, ...
Отчуждих те аз от себе си. А ти?
Може би... Та все се разминаваме.
Тръгваш си от моите мечти
сякаш беше лястовица бяла.
Аз за теб отдавна съм така - ...
Добър ден! Един билет за никъде, моля!
За първия влак. Не, без дата за връщане.
Мястото няма значение – нека е произволно.
Мога и права. Все едно ми е всъщност.
Все едно са ми пътят, студът и умората, ...
... но с теб е по-красив светът от всичко,
което някога сънувала си ти - сама,
и времето да хванеш като птичка,
от мен поиска, но кажи ми ти - кога, кога...?
Не искам в теб да се изгубя тъй отрано, ...
Ах, този поглед, изпепеляващ ме отвътре,
и тези устни, изгарящи ме отвън.
Ненаситих им се и още колко ли пъти
те огнища ще палят, негаснещи в мен.
Ах, тази гръд, с пръстите си галил я, ...
И казах: "Добре съм, дявол да го вземе".
С иронична смешка побързах да отвърна.
Това, което нямаш никой не ще ти отнеме.
И това, което не дошло е, няма да се върне.
И казах: "Добре съм", мъчейки се да повярвам. ...
Наивниците се събуждат вечер
щом разумът им се успи.
Разяждащата самота ги прави уязвими,
мечти дълбаят в "умните" стени.
Загряват се от страст очите, ...
Аз съм жълто софийско паве
и приличам на кюлче от злато.
Притесних се от куп страхове
в туй протестно танцуващо лято.
Че се случи със мен прецедент. ...
Вихрушките яростно гонят се там
и снежни фъртуни бушуват.
Върхът е пред мен, величав като храм -
и вече за него жадувам.
Стои, сиви облаци гордо подпрял, ...
Всеки път след теб си пожелавам да не чувствам нищо...
Всеки път си казвам „За последно е!!!“
Но всеки път, когато ме повикаш, идвам...
Без да мисля... без да питам...
Без угризения... без извинения... ...
Нощи осеяни с мрачни стени,
дните поети са от гъсти мъгли.
Полъхът гали със студени ръце,
обгръщащи всичко, сковавайки в лед.
Кожата умира, плътта ми се стича ...
Веднъж започнах разговор с небето
за времето, душата, ориста...
Дали е закодирано през вековете
това, което чувстваме сега?....
И мъдри ли са нашите постъпки, ...
По листа ми не се разхождат мисли,
стои си бял, безмълвен, чист,
във самотата си до скръб изчистен
е този мой душевен лист.
И химикалът тъне във забрава ...