Poesía de autores contemporáneos
Простих си 🇧🇬
Не виждах до мене приятел.
Стоях във калта и чувах смеха
на ума ми - безверен предател.
Сърцето ми в плаха надежда се скри, ...
*** 🇧🇬
защо тъй силно биеш?
Поспри, почини си.
Не се ли умори?
Не бушувай толкоз. ...
Искам да заключа своя път 🇧🇬
не когато вижда му се краят,
не преди съвсем да изгоря,
себе си когато разпозная.
Искам да заключа своя път. ...
Под платното 🇧🇬
Пресича бавно есенните хълмове по билото
животът ми със старата каруца,
издува вятър като корабно платно чергилото,
въртят се колелетата, скрибуцат... ...
Не можеш ли? 🇧🇬
Не можеш ли в съня ми да надникнеш
и като слънчев вятър - от една
целувка моя - пак да ме обикнеш.
Дали и тази вечер пак не спиш? ...
Липсва ти 🇧🇬
как сладко ти говореше той.
Сърцето сега те боли,
признай си, за да намериш покой.
Начинът, по който преди те докосва, ...
Мечешко 🇧🇬
от всичките думи нагъчкани.
Не мога обаче за тях да намеря
пролука.
У мене е глъчка, ...
*** 🇧🇬
удари ме силно,
че на старини
ума си изгубих.
Но как да споделя това? ...
Даденост 🇧🇬
само любовта остана в сянка...
Прогони я като поредната жена,
държа се с нея като със държанка!
Не ù повярва, взе я за фалшива, ...
Жертвоприношение 🇧🇬
Добър вечер, страннико късен. Влизай бързо,
не слушай вратата, че съска. Гребни
тая пепел от ъглите – като дим от цигара,
с черен нокът пиши в календара: осъден. ...
Равносметка 🇧🇬
Исках целия свят да обгърна,
да помогна на всеки в беда.
И раздавах се аз все за бъдното,
а не виждах свойто сега. ...
Идваш ли? 🇧🇬
Ще ме погалиш нежно с ръка
и вече няма да искам да бягам,
а ще се гоним двама в снега.
Идваш ли? Ставам нетърпелива. ...
И бялото понякога боли 🇧🇬
когато е налегнала тъмата...
Най-белите са нейните очи,
сред всичките дървета във гората.
Но кой познава брезовия плач ...
Приятелят 🇧🇬
не се предлага и по каталог.
Ако е истински – той нищо не ти струва,
ако фалшив е - не ще ти стигне доживотен влог.
Той е ярко слънце в твоята планета, ...
Пожелание 🇧🇬
на гърба си
сто лета и зими,
да съм изтъркал вече
прага на света, ...
Утре 🇧🇬
Вън духа зимен вятър, зима носи,
вън леден дъжд по клоните вали.
Под тоя дъжд душата скита боса
и всичко в мен е свито и боли. ...
Импресия за огъня 🇧🇬
Обичам вечерите до огнището.
Огънят и онзи невероятен пукот,
когато пламъкът шепне на дървото.
Усещане за топлина и уют. ...
Само миг, в който пак да те има 🇧🇬
Нека в тъмното тихо възкръсна,
да запърхат из мислите лебеди,
сътворени от вяра невръстна.
Излекувай за малко забравата ...