Poesía de autores contemporáneos
Нощи, до съмване будни 🇧🇬
сън си запазих в душата.
Зилове, звън на дайре,
път, полудял в тишината…
После жарава, тъга – ...
За Клото... през юли... 🇧🇬
Първо едно куплетче под стих на Валка - и... после се роди останалото...
:)
А в приказен свят, там живеела Клото,
девойка - тъй дивна, с най - сини очи, ...
Коловози 🇧🇬
на Е...
Когато влязат колелата
в дълбоки, властни коловози
и логиката на Съдбата ...
Къде си? 🇧🇬
Светлина в далечината -
Слънцето ми пие от мечтата.
Тука си.
Сигурност във тъмнината. ...
Догони ме 🇧🇬
Сълза отронена от миг безбрежност.
Обичам те, не ме... обичаш,
а още толкова - изпълваш ме със нежност...
На крайчеца на устните се сгушвам... ...
Камък 🇧🇬
да не пиша и да не говоря,
да ме заплюват, че съм ням
и не мога нищо да им сторя.
Да нямах сълзи да тъжа ...
Ако можеш, бъди ми приятел 🇧🇬
за участие в този театър.
От какво се боя ли? - От порно,
дето евтина прави душата.
Като мъж имаш право да пробваш ...
Обичам те! 🇧🇬
Да чувам как тупти сърцето ти в нощта,
да чувствам пулса на душата ти прекрасна
и да изпиташ всички мои сетива...
Бих искала да се родя в очите ти и да угасна, ...
Човекът, който опакова (не се казва Кристо) 🇧🇬
В онзи сребрист станиол. И за по-сигурно го завърза в найлонова торба.
Каза ми: "Не ме наричай приятел! Аз съм Човекът, който опакова."
Оттогава престанах да те наричам "приятел".
После се зае да опаковаш спомените ми - помниш ли? ...
Колибката 🇧🇬
Вървях в гората, рукна дъжд.
Укри ме там колибка малка.
Благослових добрия мъж
направил я от кал и камък... ...
Две бири 🇧🇬
с лакти един от друг
две бири разделени по равно
изпити на сянка под клепачите
две бири разредени ...
Вършитба 🇧🇬
(по подобие на „НА НИВАТА“и "ГРАДУШКА"
от Яворов)
Все още слънцето не грее.
Дълбоко още спи Денят… ...
Cooking 🇧🇬
Искам да те спечеля, да останеш в живота ми.
Да бъдеш силният рицар, човекът любим.
Да знам дори и в съня си колко си мой и как невъзможно е
да остана без теб, да се отнемам физически. ...
Уличният музикант 🇧🇬
Навън отдавна се постопли,
ухае даже на липи.
От улицата, вместо вопли,
долитат звуци... от мечти. ...
Любов 🇧🇬
“Не вярвайте на поети,
които не пишат за любовта”
Анджей ВАЖЕХА, “Възвание”
Забравен вкус, забравен аромат на рози... ...
Свят различен 🇧🇬
Безмислено е понякога да искаш
думи тежки в душата да стоят.
Като съдници познати
на пътя ти да бдят. ...
Опит за покаяние 🇧🇬
Пожали ме, недей ме разпитва.
Вдън гори,Тилилейските, черните,
денонощно душата ми скита.
Огън тайно гори я и мами я. ...
Жена да не бях 🇧🇬
Омръзна ми, глупаво мое сърце!
Жена да не бях, бих подхванала ножа,
че първо изяждат добрите овце.
Все сляпо им вярваш... Не се ли научи, ...
Дъждовна ария 🇧🇬
дълбоко вдишай свежия живот,
вдъхнат на тревите, на цветята,
от безкрайността на небесата,
отворили свещения кивот, ...
Обърканата нощ 🇧🇬
последна прегръдка и нижно шепнеш ми: "Дано се виждаме".
За последно срещам погледа ти, но в него има страх,
защото предстои ни целувката, изпълнена със грях.
"Недей, не трябва" - крещи умът във мен, ...
Подарък, пак в писмо 🇧🇬
по мъжки. Както всъщност подобава.
Не, няма да успея да се върна.
Ти за това недей се огорчава.
С приятели навярно ще празнуваш? ...
Танго насред звездите 🇧🇬
в страстен танц насред морето.
Ще успее ли луната
да остане на небето?
Изгрева дали ще видя, ...
Изтлява или се ражда 🇧🇬
или заживява нов живот?
Любовта ни - кратка химера,
отива си или се пробужда,
отива си или остава, ...