Poesía de autores contemporáneos
* * * 🇧🇬
което не можеш да ми дадеш,
не ми обещавай това,
което ти е трудно
да откъснеш от себе си, ...
Птичка 🇧🇬
твоят глас отгде изблика,
где е сгушена сега
твойта мъничка душа?
И когато пак запееш ...
Прозорец между мене и септември 🇧🇬
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...
До Задушница 🇧🇬
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени, ...
Нашето време 🇧🇬
днес трудно всеки диша.
Човекът не спира да копнее,
но дълбоко е затънал в киша.
Хората приличат повече на своето време, ...
Спомен за лятото 🇧🇬
Крадешком хвърли поглед към своя часовник –
да се сетя, че аз съм му тука на гости,
че съм – как му се казваше? – просто летовник.
За броени минути изстина морето – ...
Неплачеща мъка 🇧🇬
Страшна е тази неплачеща мъка -
дълбоко, дълбоко в сърцето скрита,
за гърлото стиска с желязна ръка,
в ужас изгаря, на части разплита. ...
Морето живот 🇧🇬
се погледът простира.
Но неизвестно как,
небето плавно слива
се с падащия мрак. ...
Мълчанието на бедността 🇧🇬
И пак край смълчаните къщи
вървя в непрогледна мъгла,
зад завеса старица се мръщи,
загледана... в мене с тъга. ...
Песимистично 🇧🇬
останала нейде към теб.
Не открих дори една пеперуда
да пърха с красиви криле.
Уби всички мои копнежи. ...
Да пуснем Есента 🇧🇬
Благодаря!
Да пуснем Есента при себе си
и някак си да се смирим.
От сложните житейски ребуси ...
Приятелка 🇧🇬
Приятелко, мила и вярна.
Ти винаги беше до мен
и чувствах аз твойта подкрепа.
Ти птица си волна в небето, ...
Късно е за обич 🇧🇬
Късно е вече за обич,
тя в сърцето не гори.
Чувствата са вече различни,
просто останаха сами. ...
* * * 🇧🇬
открадвам от минутите,
открадвам от пестеливото ти време,
открадвам от себе си,
за да се разпилея - ...
Няколко капки 🇧🇬
изскачат забравени духове...
Душите са кухи –
из шахтите са плъзнали плъхове,
прегризват волята и последните букви. ...
Без звезди 🇧🇬
Омръзна ми да слушам всяка вечер,
че щом е звездно, значи е омайващо,
а щом не е, било обикновено!
Във префърцунени клишета лъскави ...
Отиде си лятото 🇧🇬
подписа се леко на жълти листа,
сред спомени ярки, дъхави, знойни,
изпрати с жарта си стотици ята.
Накрая венеца си златен положи ...
Есента си дойде 🇧🇬
звънна тиха мелодия в ранния здрач.
Барабанно затропаха почернели смокини,
повалени от хладния дъх на дъжда.
И липата трепери от зелени въздишки ...
*** 🇧🇬
в ъгъла.
Песен на капчук!
Зашеметяващо безвремие,
безмълвен стон – ...
Предай нататък 🇧🇬
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?
Селце в неясната мъгла ...
Вечно непримирими 🇧🇬
Среднощ. Две “аз”у мен в компания.
Актъори от житейска драма,
на сцената на будното съзнание.
Едното с трудните въпроси ...