Poesía de autores contemporáneos
В отпечатък на птица безкрила 🇧🇬
Усойни оврази бразди буренакът.
Трънаци и троскот разчиствам нерад.
Разплискват реки, босоноги, в сумрака
горчиво задъхан, злочест водопад. ...
Тъга 🇧🇬
и отново денят тихомълком във нея потъна.
Настъпи пак часът на моята самота,
на мъчителната болка в моята душа.
И тази нощ сърцето ми в огън от раздяла ще гори! ...
Младост 🇧🇬
аз тичам…
аз тичам…
Много бързам…
защото съм млад! ...
Търновград 🇧🇬
в него раснах и пораснах,
той за мене е домът,
който аз не бих продал.
Търново е град прекрасен, ...
Спомен за пролетта 🇧🇬
Ив. Вазов
Пролет, люлякова пролет,
твойта хубост във какво е?
В мирис на цветя си скрита, ...
Ако можех с болката да сътворявам 🇧🇬
само хубави неща,
то земята щеше да е Рая,
една пресбъдната мечта.
А толкоз болка има, господи, ...
Някъде, но къде 🇧🇬
небето му е пияно, хората не са
контактни, не пишат писма,
не знаят какво е куфар и топла вода.
На Марс притежават клетки и ...
Април 🇧🇬
Плисна в прозорците
слънце април.
Грее дъгата в стъклата.
Вятър танцува ...
Времето 🇧🇬
Но времето безмилостно тече –
неистово, нечакащо, непитащо.
Минутка след минутка се изплъзва
в безкрайността... ...
Нищо ново 🇧🇬
Завиждам ти, че можеш
тъй лесно себе си да заблудиш.
Но простите човешки чувства
никога не ще ги разбереш. ...
Стихотворение 🇧🇬
Вечер, когато раненият ден, за сбогом целувайки последния лъч светлина,
се претъркаля за сив хоризонт, потъвайки в бушуваща мъртва река
и невярната нощ се разлива, простирайки вред своя грях
и с костеливи ръце пак обвива трупа на приятеля Страх, ...
Живей си живота 🇧🇬
без капка жалост чупи,
трийсетакът и теб не отмина,
живей, времето бързо лети!
Граби колкото можеш, ...
Пътувам 🇧🇬
Пътувам из лабиринта на времето,
посявам на надеждата семето,
скитащи облаци от вяра ме обграждат,
обичта в мен се опитват да възраждат, ...
Убити мечти 🇧🇬
някой я спря, някой я спря,
сълзите бяха в очите ù,
никой не разбра.
Кой подряза крилете ù, ...
Когато станах пролет 🇧🇬
Пролетно безгрижна.
И свежа като лек априлски дъжд.
С аромат на сънени кокичета,
надигащи глава за слънчев лъч. ...
Коя си всъщност ти? 🇧🇬
Не познаваш, мила, любовта.
Ти играеш си с мъжките сърца,
не подозираш колко нараняваш ти така.
Давала ли си да те обичат? ...
Лунно капричио... 🇧🇬
(ретро)
С дъх на есен в коси спомен мил донеси
и словата на скъп благослов,
разпиляни звезди от предишни съдби ...
Живей 🇧🇬
с грешки преживени,
понякога с апатия,
друг път настървени.
Течението дърпа ни ...