Poesía de autores contemporáneos
Въжовен стих 🇧🇬
усещам, влиза злобата, ненавистта,
а любовта в душите ни се тиши –
по-мълчалива е от съвестта...
Усмивката на тихото лакейство, ...
Път 🇧🇬
гърчи се, издува гръб,
от очите бликнало поточе,
дълбае в острия му ръб.
Бариери спъват ме и падам, ...
Юначага-работяга 🇧🇬
Захапал като въдица целта,
един юнашки ден се активира:
- За пируетите на мисълта
ще трябва да ме черпиш каса бира! ...
Изкушение 🇧🇬
и двама да вплетем тела.
Обичам те, аз тихо да прошушна
и да се любим чак до сутринта.
И нека времето за нас да спре, ...
Забранена обич 🇧🇬
На Паоло Бианко от „Сънят на Паоло”
Откраднат миг в пресъхналите устни
с аромат на страст, импулси за живот.
Зад стените той не иска да я пусне, ...
Ти бъди... бъди готов... 🇧🇬
Любовта е пламък във очите ни -
тихо сливане със вятъра,
любовта е майка на сълзите ни,
дето всяка нощ целувки чакаха... ...
Лотос 🇧🇬
а пръските печал блатиста, цвета им бял не опетнява.
И както чашката лъчиста, безкрай... докрай Любов раздава,
но сякаш сянката единствено, покоят воден притежава...
Така във Лилия разлистена душата себе си познава ...
Стари рани 🇧🇬
от друмите
трънливи,
от гарваните
черни ...
Подземен свят 🇧🇬
земен грях,
мутра, злобен бос,
истински тормоз.
Подземен свят - ...
Кратка амнистия 🇧🇬
прежаднях за гласа ти в тази пустиня - мълчание.
Щастлива сълза в светлия ъгъл на мойта зеница се сгуши,
после хукна гола и луда, без да чака от мен покаяние
за затвора тъмничен, за отнетото право на бягство нетрайно. ...
На предела 🇧🇬
когато тишината бавно гасне и чезнат в златния ù рупор
изронени в ръжда – и крехки – от страст примрели слънчогледи,
а в карамелените шепи скрипти предчувствие за есен?
С конопени камшици лятото разсича пламналите хоризонти, ...
Тишина 🇧🇬
В очите ми чудовище!
Аз бях роден човек,
но станах Сатана!
И робът в мен въстана, ...
Шанс давам 🇧🇬
Шанс давам на надеждите безплътни.
Спасявам ги, не им обръщам гръб.
В невидимото праща ги умът ми
и ангели над мене бдят! ...
На 33 🇧🇬
под тежестта им аз едва се влача,
поуки, опит, радости, злини,
усмихвам се, а искам да заплача...
Да помъдрявам - надали, уви, ...
Любов 🇧🇬
Как искам да обичам и да давам
от своята любов на теб любов
и нищо друго да не чакам във замяна,
освен любов, любов, любов!
Дървото на живота 🇧🇬
е зелено -
и туптящо.
Стъклото,
през което ...
Листенца 🇧🇬
са изчезнали листата.
Де ли са се скрили те,
питам се сега, дете?
- Сигурно са отлетели ...
Надежда 🇧🇬
които горят като въглени,
и в сърцата Им пак ще е лято
от сънища недосънувани.
И след мен ще останат въздишките ...
В късния ден 🇧🇬
Подир много луни,
подир много лета,
със които измервам живота си,
с отмалели ръце ...
Помниш ли годините 🇧🇬
лутането и зигзагите ни вечни,
всичките копнения на нашите души
романтични по химерите далечни?
И как кат слепци протягахме ръце ...