Как все тъй получава се някак си –
всички тъжни морета във мен
сбират своите чайки разплакани
с уморени, превити криле...
На гърба си понесли гнездата си, ...
ПРОТЕСТ
Аз пикая, пикая, пикая, пикая
през прозорчето тясно от моята стая
и замислен с мълчание гледам звездите
как пренасят ме мълком в света на мечтите. ...
Едно дете на пътя срещнах,
а то подаде ми глухарче –
това дете, тъй мило и сърдечно...
Дали ако замина, то ще плаче?
Глухарчето се разпиля и само клечка ...
Преживях те. Дори оцелях
във света, който бил е за двама.
Днес пристъпвам със мъничко страх,
да не срещна любов пак голяма.
Сутрин тихо изгрява денят, ...
Прости ми! Aз тъй жестоко те осъдих,
тъй жестоко те наказах. В мислите си
те мразех, а в сърцето си те жалих.
Сякаш дяволът прокле ме да не виждам
пожар от цветове, да почерня всичко ...
Във Фейсбук
На Д.
А!...Здравей...Аз съм. Не, няма място за чудене.
Едно „клик“ и-готово. Във Фейсбук сме всичките.
Чудното е, че ти нямаше ден за губене, ...
Изгубеният компас
Вървим обхванати от овче малодушие,
готови сме от глупост всичко да взривим.
С души препълнени от равнодушие,
земята си със гробища ще посадим. ...
Капки черна роса мътят очите ми,
не виждам пътя си, не дишам,
тежки окови увиснали в гърдите ми,
умирам, но отричам...
Последен поглед впервам в светлината, ...
Невидима за хората любов -
докосната от трепетно желание,
стаена като клетвен благослов,
и искрена във своето страдание.
На тежко вино взела лудостта, ...
Красиво е, като съм с теб...
Усещам топлината на тялото ти как обгръща ме.
Сладките ти устни да докосват моите...
Как да устоя на сладкото изкушение?
Как да победя в нежното нападение? ...
Помниш ли първите ми крачки, първите ми думи?
Първия път, когато си ударих ръката?
... колко много плаках, но колко лесни изглеждаха нещата.
Помниш ли първият път, когато ти казах, че те обичам?
... и как се разплака, и колко силно ме прегърна? ...
"Усещането за жена след теб ще е различно"
Димитър Никифоров (argonyk)
Мелодия от тропот на копита.
Сигурност. И миризма на дим.
Закрила. И усмивка във очите. ...
За смисъла на своето битие
да се замисля имах глупостта.
В какво е той? В доброто питие!?
В жените!? Във парите!? Във властта!?
Едва ли! Да, ако от шепа кал ...
Приседнал срещу мене, аз гледам те... Треперя!
Във мен една надежда от спомена зачена.
И търся аромата ти, със него да намеря
цял образа ти в рамка на хиляди строшена!
Тоз образ разпокъсан във мене е възкръсвал. ...
Тъмно е, виждам искрящи очи.
Тъмно е, искам да усетя устните ти.
Тъмно е, усещам аромата ти.
Тъмно е, чаровно усмихваш за мен.
Тъмно е, музиката звучи, но аз чувам само теб. ...
Преболях те, любов! И за пръв път не искам
да се връщаш отново при мен.
Не мечтая за твоите ласки неискрени
и за поглед фалшиво смутен.
Не очаквам с тревога да хлопне вратата ...
Може това да са просто думи,
може пък това да е нечий портрет,
на хора незнайни, свързани в рими,
на хора объркани, хора без ред.
Да, тези герои сме ние самите. ...