Poesía de autores contemporáneos
Да се влюбиш в рак 🇧🇬
а виждах ни в просъница прегърнати.
Мониторът писука, няма двойка,
скръб, страст в синусоиди са превърнати.
И чужда кръв по вените ми лази - ...
Аз страдам за... 🇧🇬
за тези, непознали майчината ласка,
за влюбените, неизпълнили любовния си трепет.
Аз страдам за миговете на отнето щастие
на младите, прокудени от своята Родина, ...
Нещо за света 🇧🇬
лицето му е ясна синева
и болката, щом трябва, ще се свие
в черупката на орех без душа.
В покоя днес ще вложи цветно утро, ...
* * * 🇧🇬
Над мен със вой прелитаха години.
Прелитаха столетия и ери,
в безумен ритъм
дни и нощи, ...
Жените 🇧🇬
Жените на Яворов
Лора и Мина
са сянка в ритъмен валс.
За тях са редили словата ...
Акростих 🇧🇬
Аз м и с л е х си, че т у к е м о я т доМ
Сред гордите балкани, под небето синьО
Е д н а н а д е ж д а т л е е ш е, н а л И
Гласът на правдата не беше само клиП ...
ххх 🇧🇬
Остани си сам със смелите фрази.
Сърцето ми вече не те обича,
нито всъщност те мрази.
Навлекли сме озъбени маски, ...
Предколедна загадка 🇧🇬
Огряла детските
Лица?
Елха е символът ù
Древен, окичен с ...
Принцът 🇧🇬
В сърцето ù имаше любов, но тя не ти я дари.
Тръгна сама в мрака. И за теб спря да тъжи.
Остави те сам в двореца.
О, принце, къде е богатството ти сега? ...
Синхронни вдишвания 🇧🇬
в очакване за случващите будувания
и ще закопнявам за сладките събуждания,
изсушили милионните целувания,
и ще умирам в безкрайните страхувания, ...
Равновесие 🇧🇬
своята парадоксална цел - да достигне
точката на равновесие.
Стрелките плъзгат се по циферблата,
на късчета насичат времето ...
Самозадоволена самодостатъчност 🇧🇬
(или силата на научените уроци)
Нощес сънувах, че вали тъга,
над цялата вселена засияла,
до мен лежеше голата снага ...
Какво остава ни за края? 🇧🇬
Един безбрежен океан,
на който мачтите залязват
по своя път предначертан.
Какво остава ни за края? - ...
Днес се гримирах за теб 🇧🇬
Сложих червило и молив за форма, за цвят… впит във устните.
После надлъгах очите, че мрачните сенки били помежду ни
само палитри от слънчев прашец, посипал във златно клепачите.
Облякох си рокля с дантелена нишка от живота бродирана... ...
Косите на Вероника 🇧🇬
но все не те достига,
едно сърце тупти - за теб, мила!
Дланта си леко ще разтворя
като крило на лебед бял ...
Ще се превърна в обич, обещавам ти 🇧🇬
Там някъде, на края на света,
в отломките на времето се раждаш
и занемявам всеки път, когато сам
ти гръб изправяш, ...
Винаги се връщаме 🇧🇬
пребродили в неначертаното
безброя девствени вселени,
споделяме секунди... в бъдеще.
Кръстосали сме сякаш ...
Есенен дъжд 🇧🇬
вече втори ден
вали дъждът проливен,
есенен, студен...
В тясната квартира ...
Бягство 🇧🇬
на стария град на забравата.
Исках по пътя да срещна съюзници,
но не се оказах пак правата.
Тичам си бавно по прашните пътища, ...